Жасмин Райт е директор и основател на ¨The Push Through Corporation¨ – организация с нестопанска цел. Нейният брат Джулиан има аутизъм.
Връзката ни с Джулиан започна, още когато бяхме малки. Най-ранният спомен, който изниква в ума ми, е когато нашият дядо купи на Джулиан малка, жълта триколка. По това време, Джулиан беше само 4-5-годишен и частично неговорещ.
Той комуникираше повече чрез привързаност и поведение, отколкото чрез думи.
Аз извеждах Джулиан навън през лятото, за да се научи да кара новата си придобивка. Той малко се затрудняваше и си спомням, че стоях заедно с него, помагайки му да държи дръжките с една ръка, докато с другата си ръка му показвах как да върти педалите с краката си. Бях само на 7. Ние се упражнявахме да караме колелото му всеки ден през онова лято.
Веднъж аз накарах Джулиан да си сменим местата, за да мога да му покажа как да върти педалите и да контролира кормилото правилно. Тъй като бях твърде голяма за триколката паднах и се оказах с кървава драскотина на коляното си. Точно тогава, група от по-големи деца мина покрай нас и започна да ни сочи и да ни се смее. Аз реших, че те се смеят на брат ми и веднага преминах в напълно закрилнически режим. Преди да кажа каквото и да било, Джулиан коленичи пред мен, погледна ме с тревога в очите и каза:
„Жасмин, стой тук! Аз се грижа за теб. Връщам се веднага.”Той изтича, колкото може по-бързо, на няколко крачки до дома ни, и се върна след момент със смачкана, мокра тоалетна хартия. Групата деца все още бе там, сочеща и смееща се, и аз държах главата си наведена от срам, заради моето кървящо коляно. Джулиан, все още не ги отразяваше, фокусиран само върху това да се убеди, че аз съм добре, започна нежно да потупва коляното ми, стараейки се да е внимателен с него. Той не искаше да ме заболи. Когато приключи, ме попита със сълзи в очите: ”Добре ли си? По-добре ли се чувстваш сега? Аз ти помагам.”.
„Джулиан, когото винаги съм познавала като неговорещо дете… рядко говореше, освен ако не питаше за нещо, което иска… в този момент, той взе защитаващо решение – да излезе от собствената си зона на комфорт и да провери моето състояние.”
С насълзени очи, дори сега, когато пиша този блог, трябва да кажа, че в онзи момент осъзнах, че Джулиан и аз ще бъдем неразделни. Джулиан и аз имаме общ по-голям брат, Еверет, и всички сме много близки. Въпреки това, всеки знае, че има нещо специално и уникално във връзката #ЖасминиДжулиан.
Прескачаме две десетилетия, през които нашата връзка се усили дори повече. Джулиан не ми е просто брат… той ми е един от най-близките приятели!Обажда ми се всеки ден от телефона си с капаче, (той много държи на рутината и отказва да върви в крак с 21-ви век) само, за да проведем 20-минутен разговор, за същите неща, за които сме си говорили за последните 10 години. Той говори за семейството, Дисни филми, какво иска да правим през уикенда, минали преживявания, когато сме били навън, хора, с които се е запознал, неговите стари приятели от училище и други. Всичко, което изникне в ума му, ще го каже. Той е моята дружка за мотаене. Той е моят партньор в танците. Той е моят партньор в смеха. Той е партньорът ми за дълго пътуване с кола. И човекът ми за плаж. И моят адвокат. Той е моят втори най-голям поддръжник (майка ни е първият). Всеки, който ме познава, познава и него! Ние сме почти винаги заедно…
Точно като нормални братя и сестри ние спорим… често. Той не се притеснява да ми каже „Не!” или „Защото не го чувствам правилно.” Той може да е малко упорит и си иска неговото. (Мама и татко имат 3-ма от нас и всички ние сме доста упорити. Може би, сме го взели от родителите си? Да, обвинявам ги!) Имало е дори пъти, когато съм водела семинари и съм изнасяла речи и непознати са идвали при мен и са ме питали: „Къде е брат ти, Джулиан? Той не е дошъл с теб този път?”. Аз обикновено се засмивам и ги питам: „Вие как така знаете за Джулиан?”. Те ми отговарят: „Ти качваш негови снимки през цялото време. Обичам духът му! Надявах се днес да се запозная с него!”
Никога не съм срещала с човек с дух като на Джулиан. Неговата енергия осветява стаята, в която влезе. Отдавна вече не е неговорещ и ще Ви проглуши ушите с бъбренето си! Той е ужасно социален човек, който не се страхува да дойде при теб, да се представи и да проведе разговор. Смехът му е заразителен.
„Ако му покажеш вежливостта си, дори толкова просто изразена като усмивка или едно „здрасти”, той ще те помни ВЕЧНО!”
Ама буквално! Джулиан все още ме пита за хора, които си спомня, откогато е бил 3-годишен. Хора, които, за да си спомня, трябва да спра и да ровя много надълбоко в паметта си, за да разбера, за кого точно говори.
Джулиан си е все същият. Не го интересува какво си мислят хората за него. Той добре преценява характера и душата, и е точно толкова защитнически настроен спрямо мен, колкото съм аз спрямо него. Джул вижда хората такива, каквито са, а не такива, каквито са техните дела. Не бих могла да поискам по-добър по-малък брат!
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Виктория Ценова
Източник и снимка: https://www.autismspeaks.org