Добре ли се чувствате в тялото си?
Чувствате ли се в безопасност в него?
Представата, която имаме за тялото ни, не се влияе само от това, което казват другите, но и от нашето здраве, опитата ни, възпитанието или ценностите ни – и други неща. Представа за собственото тяло е притеснителна тема от много години. Затрупани сме с образи на нереалистични тела, които никога няма да имаме, когато включим телевизора, гледаме реклами или влизаме в социалните медии. Представата, която си създаваме, се повлиява от няколко фактора:
- Как възприемаме тялото ни? Колко слаби, високи, във форма и привлекателни сме?
- Какви чувства изпитваме към тялото ни? Харесва ли ни как изглежда и как функционира?
- Какво мислим за него, може би искаме да сме във форма или по-здрави, или пък всичко ни е наред?
- Как се отнасяме към него? Как се грижим за тялото ни, правим ли упражнения, нараняваме ли се съзнателно или несъзнателно, какво е нашето отношение към храната?
- Хората с аутизъм може да изпитат абсолютно всичко, което и техните, нормално развиващи се, връстници. Същите представи за съвършенство. Хората с аутизъм са по-склонни да изпитват високи нива на тревога от раздели, проблеми в работата или училище, както и лошо здравословна състояние, което понякога може да бъде обяснено с неврологични особености в развитието им. Начина, по който всички възприемаме, мислим, отнасяме се към себе си и околните, както и чувствата, които изпитваме към нашето тяло, са сложни и се състоят от много различни фактори.
Мисля, че има някои допълнителни фактори, които са от значение за хората с аутизъм. Може да ни се случи да изпитаме затруднения в разпознаването на хората. Често ни е по-лесно да се фокусираме върху определена тема, която ни интересува и да разчитаме на рутина и ритуали за да организираме света си. Това може да е причината някои хора с аутизъм да се концентрат прекарано много върху диетата, да броят калориите, които поемат или върху упражненията. Преодоляването на вредни за нашето тяло навици става по-трудно. Начинът, по който човек с аутизъм обработва информацията, идваща от сетивата, също може да има ефект върху представата му за неговото тялото.
Ще разгледам моите преживявания и ще споделя как те се отразиха на живота ми.
Представа за правилна позиция и движения на тялото
Има голямо влияние върху отношението към тялото ми. Това, че не мога да преценя отношението на отделните части на тялото ми една към друга води до това, че често не мога да определя къде е вратата и както резултат, имам синини по ръцете и сама се спъвам в краката си, вдигам и хвърлям предмети с грешното количество сила. Смятам справянето със стълби и ескалатори за сложно и ако не мога да си видя краката дори и не опитвам.
Подобни преживявания често са съобщавани от хора с аутизъм. Без съмнение се отразяват върху самочувствието ми. Не съм грациозн,а нито елегантна и не танцувам пред другите. Не ме бива в спорта и дори ходенето в стаята изисква същите инструкции, които някой би казал на човек с превръзка на очите! Това, което мисля и чувствам към тялото ми не е особено позитивно. Възприятието ми за това от къде започва и свършва тялото ми също е нарушена. Наскоро, чистейки гардероба, намерих палто, което съм купила и което беше много голямо за мен. Всъщност винаги е било голямо и съпругът ми каза, че винаги съм си купувала дрехи от грешния размер. Представата, която имам в главата ми за моя размер, е неправилна. Понякога не знам дали ще мога да се провра между колите на паркинга, или да избера от кой размер дрехи да пробвам в магазина. Не е просто проблем със самочувствието, който ме кара да преувеличавам теглото си, а огромна разлика в това как работят моите сетива.
Усещане за вътрешното състояние на тялото
Да знам как се чувствам отвътре и какви емоции изпитвам или от какво ми казва тялото че имам нужда – да ям, да си почивам, да отида до тоалетната и така нататъ к- и тези усещания са заглушени. Не знам дали те харесвам, но не знам дали и сама се харесвам през повечето време. До скоро, когато се виждах на снимка или в огледалото, нямах представа, че това съм аз. Спомням си, че като дете мислех сериозно за това кое различава хората един от друг. Трябва да съм била на седем години (защото си спомням точното място и точната улица, когато получих това “откровение“), когато осъзнах, че аз съм всички други и всички други са мен. Не мога да го опиша с думи, но бешe изключително силно преживяване. Когато размишлявам върху това, не мога да си спомня точно какво бях открила, но знам че има нещо общо с идентичности и представата за вътрешното състояние на тялото ми. Имах ясна представа за това коя съм, но тази представа беше логична, основаваща се на мисълта и напълно дистанцира от чувството за това коя съм аз всъщност. Бих могла да съм всеки друг, откъде започва и свършва Ема?
Тази година се научих да се разпознавам. Вече бях започнала да изучавам снимките ми и много съзнателно да забелязвам, че са мои. Дори стигнах до момента, в който мога да се гледам на камера, заради конферентни разговори. Ковид-19 ни накара да участваме. Беше болезнен процес, но сега мога да се гледам в кратък филм. Преди това бях изпълнена с ужас и ми се гадеше, когато се виждах. Не можех да се свържа с образа пред мен и намирах за ужасяващо, че непозната произнася на глас мислите ми и носи дрехите ми.
Започнах процес на осъзнаване на вътрешното състояние на тялото ми. Да разпознавам емоциите и функциите на тялото ми е така ужасяващо, колкото когото разпознах образа на тялото си. И в двата случая сетивата ми бяха претоварени седмици след това. Беше като сетивно пробуждане – смесица от радост, страх и любопитство. Смесено с, почти болезнено, чувство за самоосъзнаване. Беше важно постепенно да го развия и да не се насилвам.
Всички се сдобиваме с представа за света чрез сетивата. Когато мозъка ми функционира по нормалния за мен начин, обработва информацията, идваща от сетивата по заглушен или интензивен начин, в сравнение с нормално развиващите се хора. Когато към мен има повече сетивни, социални и когнитивни изисквания, обработването им може да бъде дори по-екстремно. Това означава, че моят свят е непостоянен, непредвидим и неорганизиран. Начина, по който мозъкът ми обработва визуалната информация, за това как изглеждам, е различен всеки ден. Някои дни мога да помириша силна миризма – особено ако не съм се чувствала добре или съм била ужасно разстроена. Тялото ми излъчва отличителна миризма. Често си чувам сърцето и кръвта, циркулираща през тялото ми. Чувството ми за допир е завишено и често подскачам при най-лекото докосване. Това ме разстройва, защото изглежда че отхвърлям точно тези хора, от които търся утеха.
Всички тези фактори оказват влияние върху това как възприемам тялото си и как другите го възприемат. Това също оказва влияние върху това как другите се отнасят с мен и как аз им реагирам. Нито един разговор за тялото няма да е пълен без да включва храната и храненето. Обработването на информацията от вкусовите ми рецептори функционира по особен начин. Писала съм за аутизма и храната на друго място, но, накратко, имам предпочитание към храни с определени цветове. Липсва ми въображение, за да измислям ястия и избирам храни, които познавам. Вкуса се изменя и някои вкусове ги намирам за особено неприятни, тялото ми реагира сякаш са ми дали отрова.
Нуждата ми от познати неща и рутина, за да успокоя хаотичния ми свят, води до ограничаващи диети. Тревожността и проблемите при обработката на сетивната информация ме кара да пропускам храненето. Като тийнейджър лошите ми организационни способности ме караше да ям много ограничени храни. Като резултата от това, свалих килограми и имах проблеми със здравето. Нивото ми на енергия често спадаше внезапно, като последствие от лошите хранителни навици. Това, вероятно, оказваше влияние върху емоциите и самочувствието ми.
Всички ние се срещаме с комбинации от различни фактори, които влияят на представата за тяло ни. Вътрешната и външната представа за тялото ни създава и мислите, представите и чувствата, свързани с това, също играят роля. Като хора с аутизъм, може да се случи да изпитаме и други влияния върху тялото ни – на необичайна обработка на информацията и нуждата ни от рутина, ритуали и повторения, Може интуитивно да знаем как да регулираме сетивата и емоциите си. По начин, по който само ние можем.
Много хора с аутизъм намират повтарящите се движения, звуци и образи за много полезни за концентрацията, релаксацията и освобождаването на стреса. Тези действия дават на тялото ни спокойствие и предвидимост. И го карат да се чувства в безопасност и свързаност с цялостната представа за личността. Поне това е моят опит. За съжаление, тези дейности може да се сметнат за неадекватни, да са повод за подигравки, забележки или наказание. Представете си какво е да живееш в тяло, което е извън контрола ти и което променя формата си всеки ден пред очите ти, и реагира физиологически различно на промените в стриктна диета, строги упражнения или се отдръпва неконтролируемо от различни вкусове и докосване.
Да се върнем към първоначалния въпрос? Чувствате ли се сигурни в тялото си? Добре ли ви е там? Когато това, което знаете, не отговаря на това, което чувствате – защото не чувствате нищо, но знаете всичко – сигурни ли сте, че изобщо сте вие в него?
Не е изненадващо, че толкова много хора с аутизъм са диагностицирани и с хранителни разстройства, самонараняване или са по-уязвими към насилие. Как се съгласявате някои да влезе в пространството на тялото ви, когато не знаете от къде започва и къде свършва то?
Източник: https://undercoverautism.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Магдалина Шошева