Световната пандемия се оказа стресово време и накара всички да стоят затворени вкъщи. Положението за родителите беше още по-тежко, заради караниците между децата. Братята и сестрите, затворени и сърдити, се караха много по-често от преди, като на моменти изглежда сякаш няма да има спасение. Децата нямат „почивка“ един от друг, както докато ходеха на училище, спорт или прекарваха част от времето си с приятели. Може би се притесняват кога нещата ще се нормализират. Усещат стреса у родителите си и аргументите им за безопасността и парите. Безпокоят се да не се заразят, а бабите и дядовците им – да не починат. При цялата тази тревога и несигурност, е нормално децата често да изпадат в лошо настроение, да са тъжни, лесно раздразними и емоционално уязвими.
Как да превъзмогнем тези предизвикателства пред децата? Какво могат родителите да направят, за да посрещнат нуждите на децата си по време на COVID-19?
Родителите могат да помогнат на децата си, обръщайки им повече внимание
Съперничеството между децата в семейството може да възникне, когато се конкурират за тривиални неща, като играчки или време пред екрана. Но може да се карат и за нещо по-стойностно – като вниманието на родителите им. Не винаги е лесно да се определи причината за конфликта. Родителите могат да се опитат да споделят част от времето си (без да се разсейват), за да видят дали това ще успокои напрежението. Освен това, биха могли да опитат да разберат конкретните нужди на децата си, разпитвайки ги как се чувстват. Дали се притесняват от Корона вируса? Липсват ли им приятелите им? Отегчени ли са?
В момент на емоционален стрес, родителите трябва да избягват да бъдат твърде строги и непрекъснато да наставляват децата, по-скоро трябва да ги изслушват.
Детското съперничество е нормално в едно семейство
Братята и сестрите често изпитват двуяки чувства помежду си. Обичат да играят заедно, особено по време на карантина, когато не могат да се срещат с приятелите си. Въпреки това, се наблюдава и силна ревност между тях, когато усетят, че едно от децата получава повече внимание и любов от родител. Може да се окаже трудно родителската любов и внимание да се споделят поравно, а някои деца искат всичко за себе си.
Детската игра самостоятелно, с приятели или братя и сестри е важна за тяхното развитие и социализация. Да си играеш е забавно, но често приключва със сълзи, когато се превръща в борба за власт, ако единият доминира или наранява другия.
Нормално е всичко това да се изостри по време на пандемията COVID-19.
Родителите трябва да са проактивните, а не – противодействащите
Откриването на начини за предотвратяване конфликтите между децата в семейството, може да намали стреса за всички. Родителите могат да поставят граници, да се придържат към графици за хранене, сън, домашна работа, време пред екрана, лично и свободно време. Ако е възможно, би било добре децата да имат свое тихо местенце, където могат да се оттеглят, ако са разочаровани или разстроени или просто се нуждаят от „въздух“. Правилата в дома също може да се променят през това странно време, тъй като пандемията изисква гъвкавост, за да се пренаредят графиците и да се намалят възможностите за непрекъснатите контакти между децата. Като родители трябва да толерираме това и да не забравяме, че нормалният живот липсва и на децата ни.
Родителите биха могли да включат съвместни дейности между децата с или без тях самите. Игрите, в които играчите губят или печелят заедно изграждат социални умения и насърчават братятя и сестрите да работят в екип, а освен това са отдушник за натрупаните емоции.
Родителите трябва да са честни и да не забравят за похвалите
Въпреки че може да е изкушаващо да се включите в караницата, за да намерите решение, по-важно е да се отнесете към децата справедливо – подчертавайки ясно и точно последствията от действията. Важно е да им помогнете накрая да се сдобрят, като поговорите за вариантите за решаването на проблеми и конфликти, когато има разногласие помежду им. Децата трябва да бъдат похвалени за опитите им да решат проблемите по приятелски.
Родителите могат да бъдат състрадателни
Децата страдат по време на карантината. Обикновено възрастните разбират по-добре случващото се и причините за него и са в състояние да споделят своите емоции и нужди. По различен начин стоят нещата за децата – те усещат същите емоции, но нямат същия житейски опит или дори речник, за да ги изкажат. Често, те ги изразяват като се карат и бият със своите братя и сестри.
Понякога най-простият подход е най-добрият подход – седнете с тях, изслушайте ги, утешете ги и им дайте рамо да поплачат.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Христова
Източник: https://www.jpccc.org.za