5 съвета към родителите на деца в предучилищна възраст, които заекват

5 съвета към родителите на деца в предучилищна възраст, които заекват

Като логопед, който работи с деца в предучилищна възраст, които заекват, често чувам един и същ въпрос от родителите: “Има ли нещо, което мога да направя, за да подобря шанса детето ми да преодолее заекването?”

Въпреки че заекването не е причинено от начина, по който родителите взаимодействат с детето си, определено мога да препоръчам някои стратегии за взаимодействие, които логопедите споделят с родителите. Когато детето им започне да показва признаци на заекване, те могат да използват тези методи под ръководството на техния логопед.

Тези пет съвета позволяват на родителите да подкрепят детето си в развиването на уверено вербално изразяване:

Увеличете дължината на паузите между репликите.

Децата може да се чувстват под натиск да изрекат думите си преди някой друг да започне да говори. Установяването на малко по-дълги паузи между репликите може да намали този натиск за време, който възприемат и да помогне за намаляване на натоварването върху речевата система на детето, свързано с него.

Намалете темпото на говорене.

Често родители и други възрастни казват на деца, които заекват “да забавят темпото“. Макар да е добронамерено, такова изказване може да накара децата да се почувстват още по-разочаровани, защото заекването просто не е толкова лесно! Може да бъде полезно вие да показвате пример за спокойно темпо на говорене.

Намалете броя на въпросите, които задавате последователно.

Когато четете на детето си или играете с него, лесно може да се поддадете на ролята на „учител“ и неволно да го заливате с въпроси, за да проверите знанията му. Алтернативен начин на взаимодействие включва балансирано използване на коментари и въпроси. Това намалява натиска за бързи и точни отговори от детето.

Вместо да задавате постоянни въпроси, опитайте да правите изказвания, започващи с „Мисля, че“ или „Чудя се“ като подтик за разговор. Като друг подход, можете да правите коментари, които да насърчат детето да сподели подробности спонтанно. Например, вместо да питате „Какво яде за закуска?“, можете да кажете: „Моята закуска беше ябълка”.

Дайте водеща роля на детето в играта.

Следването на водещата роля на детето помага да се намали броят на вербалните инструкции и въпросите по време на игра. Позволете на детето да води играта и го подкрепяйте, като използвате добър зрителен контакт и предлагате окуражаване и похвали, за да увеличите увереността му.

Намалете дължината и сложността на изказванията си.

Децата често имитират граматиката и лексиката, използвани от родителите им. Намаляването на сложността на езика ви — граматика, лексика, дължина на изреченията — когато комуникирате с детето си, създава по-малко натоварваща речева среда.

Автор на статията е Александър Уелън, клиничен специалист в Клиниката по заекване към Национален терапевтичен център, Вашингтон, САЩ и автор за блога за заекване The Stuttering Source. Член на специализирана група експерти която се занимава със заекване и нарушения на плавността на речта.

Източник:leader.pubs.asha.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Лина Коцева
Photo credit: Freepik