Поставени пред проблема с агресивно или постоянно опониращо дете, родителите подхождат към „План А“, който съдържа налагане на тяхното мнение по всякакъв начин. Какъв е проблема с този план? Той просто не работи. Родителите, които минават към „План Б“ и се опитват да комуникират и със спокойствие да изграждат правилно поведение на детето, имат много по-голям успех.
Опозиционно и предизвикателно поведение са характерни за хиперактивните деца и тези с намалена концентрация ХРНВ (на английски ADHD или ADD). Караниците, безкрайните разговори и понякога даже физическата агресия са извор на постоянен дискомфорт и безсилие както при родителите, така и при децата.
Моделът, който изготвих, така нареченият “Сътрудничество и Проактивни решения” (CPS) може да бъде намерен в разширен вариант в книгите ми „Експлозивното Дете“ (The Explosive Child) и „Загубени в училище“ (Lost at School). Моделът се базира на основната позиция, че предизвикателното и дръзко поведение на детето е резултат от липсата на умения и разбиране на самото дете. Какво значи това? Когато едно дете се чувства неспособно да отговори на някакво очакване, то реагира по предизвикателен начин чрез отблъскване или агресия. Моделът CPS се фокусира върху уменията, които липсват на детето, както и върху очакванията, които предизвикват раздразнение и огорчение у него.
Някои от позициите изложени тук могат да противоречат на това, което знаете и мислите за правилно поведение в ролята си на родител. Ако обаче усещате, че не се справяте с отглеждането и възпитанието на вашето свръхактивно дете, тези съвети могат да ви бъдат от голяма полза.
Не се концентрирайте върху диагнозата на детето.
Диагнозата показва, че детето е по-различно, но в никакъв случай не обяснява защо е такова. Детските психиатрични диагнози често се използват като етикет за лошо поведение. Самото поведение обаче са начините, по които детето показва, че му е трудно да откликне на зададени очаквания. Ако детето ви хапе, псува, разрушава предмети, рита, удря или крещи, то това е неговият начин да каже: “В капан съм! Не мога да отговоря на очакванията ти!“.
При хиперактивните или експлозивни деца липсват важни когнитивни умения.
Направените изследвания в тази област през последните 40-50 години показват, че им липсват умения като съобразителност, приспособимост, толерантност и умение да се решават проблеми. Именно това е причината да се държат по предизвикателен начин, когато дадена ситуация изисква качествата, които им липсват.
Разминаването между очакванията на родители и уменията на децата
Често това е факт, който от своя страна прави реакциите им необуздани и екстремни. Тези деца обаче не винаги са „трудни“, техните реакции са пряко свързани с дадени ситуации и условия.
Разберете кои умения липсват на детето ви и къде среща проблеми.
Кои са проблемните очаквания, които то не може да изпълни? Невъзможните очаквания се превръщат в нерешени проблеми. Как като родител можете да разберете и видите тези проблеми?
Изпробвайте нов план на родителско поведение.
Голяма част от родителите или хората , които се грижат за детето, искат да решат поведенческите проблеми чрез строги правила, които да наложат тяхното мислене (тъй нареченият План А). По-успешно е, ако решите тези проблеми заедно с детето – план Б, което автоматично ви прави партньори, а не врагове или противници.
Решавайте проблемите прозорливо.
Да се решават проблеми в напрегната обстановка е изключително трудно. Как да го направите тогава, имайки предвид, че не знаете кога детето ще избухне? Истината е, че избухванията не са толкова непредвидими, колкото си мислите. Когато се научите да използвате метода, посочен в предходната точка и да идентифицирате проблемите, то тогава ще знаете кога те биха могли да се активират. Това знание ще доведе и до вашата по-добра подготовка в решаването им.
Степенувайте по важност проблемите преди да започнете да ги решавате.
Не се опитвайте да решите твърде много от тях наведнъж. Когато съставите списък на неразрешими проблеми, произхождащи от очаквания трудни за детето, изберете 2-3 от тях и работете за решаването им. Другите оставете на страна и се заемете с тях на следващ етап.
Кои проблеми е добре да се решат първи? Тези, които застрашават сигурността на детето. Ако няма такива, започнете с проблемите, които водят до най-напрегнато и екстремно поведение.
Не слагайте лош „етикет“ на детето си.
Ако гледате детето си през призмата на всепризнатите очаквания, това ще ви накара да го наричате и приемате за манипулативно, немотивирано и търсещо излишно внимание. Детските психолози от своя страна описват родителите на свръхактивните деца като пасивни, снизходителни, непостоянни и плахи, но тези определения също не са приемливи.
Бъдете сигурни и добри изпълнители на План Б.
Това е нов начин за комуникация както за детето, така и за родителите. Решавайки проблемите заедно с детето, а не против волята му, ще постигнете по-близък контакт помежду ви, както и една по-здрава връзка.
Не се измъчвайте при неразбирателство помежду ви.
Конфликтите между деца и родители могат да бъдат избегнати като промените начина, по който се опитвате да се справите с проблемното поведение.
Родителството: От лошо към добро
Коя стратегия използвате при отглеждане на детето си: план A, план Б или план В? Правилният метод ще доведе до справяне с проблемното поведение, а грешният ще го задълбочи.
План А: В този метод родителят взима решение как да се бори с поведението на детето и това решение се налага върху него. Думите „Решил съм да…“ са типични за план А, който сам по себе си е доста често употребяван начин за възпитание. Методът се базира на родителските разбирания, опит и ценности. Посланието, което получава детето е, че родителската гледна точка е единствената приемлива и че неговата няма да бъде взета под внимание.
План Б: Този план включва решаването на проблеми заедно с детето. Като начало е добре като родител да разберете, че ако детето има трудности в това да отговаря на поставените му очаквания, то нещо очевидно му пречи. Като родител трябва да разберете каква е пречката, а детето е човекът, който най-добре може да ви информира за нея.Вашите разговори на тази тема са базата на съвместно решение на проблемите.
План В: включва поставяне на дадено проблемно поведение на страна, поне за момент. Методът включва и изчакване, по време на което, детето само може да се промени. Много родители тълкуват план В по грешен начин. Да изчакате не значи да се предадете, а просто да дадете необходимото време за промяна. Капитулация настъпва единствено, след като план А не проработи и родителят вижда, че детето реагира лошо на неговите наставления и опити за промяна.
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Машева-Илиева