Представете си, че сте на вечеря, но не можете да подушите храната или да чуете сигнала вечеря. Звучи като фантазия, нали? Ами ако не беше?
„Когато взаймодействаме със света и хората, ние използваме всичките си сетива“, казва професор Стивън Шей от лабораторията на Cold Spring Harbor. „Това е вярно както за животните, така и за хората.“
Това обаче не винаги е така при разстройства на развитието като аутизъм.
Тези условия могат да повлияят на начина, по който мозъкът обработва входящата информация, което затруднява тълкуването на социалните сигнали, които водят до разговори, срещи и други междуличностни дейности.
Как точно тези сигнали се смесват и си влияят един на друг в мозъка, не е добре проучено. За да хвърлят светлина върху темата, Ший и аспирантът Александър Ноулан проследиха как миризмата и слуха си взаимодействат в мозъка на майката-мишката по време на поведение, наречено “прибиране на малките”. Тази дейност не се ограничава само до майките. Може да се научи и от сурогати. Помислете за мащехите и детегледачките.
„Вземането на малките е едно от най-важните неща за майките или хората, които се грижат за тях. Изисква се способността да подушвате и чувате малкото. Ако тези две неща са важни, това може да означава, че се сливат някъде в мозъка. Едно интересно нещо, което открихме, беше проекция от място, наречено амигдала“, обяснява Шей. При мишки и хора амигдалата участва в ученето и обработката на социални и емоционални сигнали. По време на прибирането на малките, екипът установи, че невроните на амигдалата пренасят сигнали за миризма към центъра на слуха в мозъка, слуховата кора. Там те се сливат с входящите звукови сигнали и влияят на реакцията на животното към бъдещи звуци – като викове на малки. Учудващо, когато екипът на Ший блокира достъпа на мишките майки до сигнали за миризма, реакцията им за прибиране на малките почти напълно се повреди.
„Смятаме, че това, което достига до слуховата кора, се филтрира чрез социално-емоционални сигнали от невроните на амигдалата“, обяснява Шей.„Тази преработка може да бъде нарушена при аутизъм и невродегенеративни състояния. Смятаме, че много части от мозъка участват в това поведение и че то е много силно контролирано.
Лабораторията на Ший сега изследва как тези области на мозъка се свързват и взаимодействат помежду си. Тяхната работа може да доведе до по-добро разбиране на това как аутизмът може да повлияе на способността на човек да интерпретира социални знаци. Но това е само началото.
„Идеята, че открихме невронна верига, която може да позволи на емоционалните процеси да взаимодействат директно с възприятието, е много вълнуваща за мен“, казва Шей.
Той не е сам в това. Неговото изследване все още може да даде отговори на един от най-старите въпроси на човечеството. Как сетивата ни информират за начините, по които се свързваме един с друг и възприемаме света?
Социалните срещи по своята същност са мултисензорни събития, но как и къде социалните знаци на различни сетивни модалности се сливат и взаимодействат в мозъка е слабо проучено.
Когато малките им се отдалечат от гнездото, мишките майки използват комбинация от гласови и обонятелни сигнали, излъчвани от малките, за да ги намерят и приберат.
Предишно проучване разкри появата на мултисензорни взаимодействия в слуховата кора както на майки, така и на други женски, които съжителстват с малки („сурогати“).
Тук ние идентифицираме невронна пътека, която предава информация за миризми към слуховата кора, за да бъде интегрирана с отговорите на звука.
Открихме, че разпръсната популация от глутаматергични неврони в амигдалата се проектира към слуховата кора и реагира на миризми, включително миризмата на малки.
Тези неврони проявяват повишена активност, когато женската търси малките и се успокояват при контакт.
И накрая, ние показваме, че селективното оптогенетично активиране на невроните на амигдалата и слуховата кора модулира отговорите на призивите на малките и че тази модулация преминава от преобладаващо потискащо към преобладаващо възбуждащо след преживяване на майката.
Това подкрепя недооценената роля на амигдалата в директното оформяне на сетивните представи по начин, зависим от опита.
Ние предполагаме, че пътят амигдала- слухова кора поддържа интегрирането на обонянието и прослушването, за да се улесни грижата за майката и смятаме, че може да носи информация към слуховата кора.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Митова