Ужасен телефонен разговор – неочакваната новина, която получавате за злополука, диагноза, смърт.
Получих една от тези новини преди няколко месеца.
Събудих се в понеделник сутринта, през октомври, с шокиращата новина, че 5-годишната ми племенница е починала.
Галя беше родена с рядко генетично заболяване. От раждането си тя беше преодоляла множество интервенции, една след друга. Всички очаквахме тя да се оправи и че това е поредното усложнение, което тя има, предвид всички останали.
Грешахме.
Преди десет години трябваше да проведа подобен телефонен разговор вкъщи.Аз също трябваше да приема ужасяващата новина, че детето ми е починало. Каден, моят новороден син на 2 месеца, почина внезапно от неизвестни причини.Ние сме семейство, което добре познава загубата.
Трагичната загуба е пагубна за всеки. Но за тези от нас с китайски корени, има културни норми и очаквания, които затрудняват да скърбим по здравословен начин.Може би смъртта е била нещо, от което трябва да се страхуваме, избягваме или пренебрегваме, вместо да се изправяме срещу нея.Може би тъгата се възприема като признак на слабост.Може би ни научиха да преглътнем горчивината и да се примирим с мъката.Въпреки че има много китайски церемонии и обичаи, които определят процеса на траур, изглежда, че няма много място за непредсказуемата и емоционална природа на скръбта.
Независимо от културния произход обаче, като родители, не искаме да предаваме вредни перспективи или практики, които не позволяват на децата ни да обработват мъката си по здравословен начин.
Ето 4 начина, по които можем да помогнем на нашите деца да се ориентират при загуба на любим човек.
Не крийте собствената си болка
Често, от желание да защитим децата си, ние повдигаме горната си устна и слагаме смелата маска.Но не мисля, че от това се нуждаят децата ни, а ние самите.Показването на собствената ни болка демонстрира на децата ни, че е напълно естествено да бъдат тъжни, разстроени и дори ядосани. Учи ги, че силните емоции са подходящ отговор на трагедията. Не е нужно да крием сълзите и мъката си, страхувайки се, че те са признаци на слабост или нещо, от което трябва да се срамуваме.
Нашите сълзи могат да бъдат знак за сила.
Те показват, че не се страхуваме да се сблъскаме с болката си и ужасната реалност на загубата.Когато разбрах за племенницата си, моите момчета всъщност бяха първите, на които разказах. Видяха ме да плача. Чуха ме да говоря за това. Те слушаха разговора ми със сестра ми в болницата. Те видяха, че съм потънала в сълзи.
Разбира се, ние не искаме да натоварваме децата си с емоциите си, но искаме да моделираме свободата да скърбят, както и здравословните начини за това.
Нека скърбят по свой начин
Няма формула за мъката. Не за всеки е удобно да плаче на публично място или пък да прекарва дни в леглото си с кутия с носни кърпички. Някои искат да останат активни или да бъдат сами, или да се разсейват за известно време с филм.Нашите деца са същите. В зависимост от възрастта, личността, когнитивното разбиране и естеството на връзката, те могат да реагират много по-различно от начина, по който очакваме.Малките деца могат да регресират и да започнат отново да се напикават в леглото си. Едно до сега безгрижното дете, може изведнъж да не иска да се отдели от вас. Тийнейджърите могат да се оттеглят и да се бунтуват.
Все още си спомням едно време, когато бях на 12 години. Семейството ми се беше преместило от Канада в Щатите, а аз бях потисната и ядосана, обвинявайки родителите си, че са го направили. Изкарвах си го на майка ми с потиснати тиради (защото никога не бих посмял да говоря с баща си), но вместо да ми се ядоса, мама ми остави пространство за емоциите. Позволи ми да й викам. Тя понесе гнева ми, защото знаеше, че ме боли.Толкова съм благодарна, че тя видя моята мъка. Децата ни не винаги могат да изразят своята болка. Скръбта им може да се прояви в озадачаващо поведение или да не се прояви изобщо.Това, от което се нуждаят децата в този момент, не е безсилие и преценка, а допълнително състрадание и разбиране.
Не забранявайте да говорите за смъртта
Много китайци са много суеверни по отношение на смъртта. Смята се за лоша форма да използвате числото 4 (тъй като звучи като думата за смъртта), да се доближат клечките за храна и да се забият направо в купата с ориз (изглежда като тамянови пръчици, използвани при траур) или носенето на бяло за щастлив повод (защото това е цветът, носен на погребенията).В усилията си да избегнем трудните разговори, болезнените размишления върху собствената ни смъртност или суеверен лош късмет, често се опитваме да отклоним вниманието на децата си от смъртта.Но всичко това само засилва страха свързан със смъртта, умирането и неизвестността.Вместо това, независимо дали детето ви преживява лична загуба или не, накарайте го да се чувства безопасно да говори открито с вас за смъртта.
Хедър Шумъркър, автор на книга, дава страхотни практически съвети за разговори с деца относно смъртта.
Ето някои от тях:
- Нека бъде простичко. Отговорете само на въпроса, който детето задава в момента.
- Говорете за смъртта, преди детето ви да загуби любим човек.
- Дайте на децата конкретни обяснения какво правят мъртвите и живите неща. Кажете им, че мъртвите животни (и хората) не могат да се движат, мислят, дишат, ядат или отидат до банята.
- Използвайте думите „мъртъв“ и „умря“. Евфемизмите объркват децата.
- Четете заедно картинки за смъртта. Някои са светски, други духовни. Прочетете книгата предварително, за да се уверите, че е подходяща за вашето семейство.
- Бъдете възможно най-спокойни.
- Откритият диалог с децата ни относно смъртта може да се справи с несигурността, да облекчи страховете и да постави основата за бъдещи разговори по други трудни теми.
Осигурете място, където да скърбите и празнувате
Да има специално време, места и спомени за подпомагане на обработката на емоциите е полезно както за децата, така и за родителите. Това предоставя пространство и възможност да помним, да скърбим и да празнуваме заедно като семейство.Имаме снимки на Каден, които са изложени на видно място около къщата и говорят открито за него. На годишнината от смъртта му заедно гледаме бебешкото албумче и гледаме снимките от краткия му живот. Всяко лято, когато се връщаме в Щатите, имаме обеден пикник заедно в мемориалния парк, където е погребан.Въпреки че Н.Н и K.K. никога не са се срещали с Каден, те все пак изразяват тъга, че не са го имали в живота си. Това не е мъка по загубата, по това което някога са имали, а по скоро от това, че не са го виждали.
Наличието на тези семейни ритуали и специални спомени е наистина ценно, за да им помогнете да развият връзка с брат си.Миналата седмица получих поредното ужасно телефонно обаждане.Слушах много, докато брат ми ми каза, че баща ми има рак на белия дроб в IV стадий. Той вече се е разпространил в дробовете, бронхите и трахеята.Надявам се баща ми да се възстанови напълно.Но дали имаме още десет месеца с баща ми или още десет години, надявам се децата ми да се научат да се справят с реалността на живота, умирането и смъртта – да чувстваш дълбоко, да скърбиш свободно, да говориш открито и да помниш с намерение.Ще бъда точно там, като се уча с тях.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петя Маринова
Източник: https://untigering.com