Признаци и симптоми на церебрална парализа

Достигането на очакваните етапи в развитието на ранното детство – седнало положение, преобръщане, пълзене, изправено положение и прохождане – са повод за истинска радост на родителите. Но какво се случва, когато изглежда, че нормалното развитие на детето изостава? Има много признаци, които подсказват, че детето може да страда от церебрална парализа, но същите такива биха могли да бъдат характерни и за много други заболявания.

Признаци и симптоми на Церебралната парализа

Признаците на Церебралната парализа са различни от симптомите на същото заболяване.

Признаците са травми в резултат от нараняване на главния мозък или малформации, които могат да бъдат клинично установени. Докторът следва да разпознае признаците, застрашаващи здравето, при извършването на преглед или изследвания.

Симптомите от друга страна са в резултат на чувствата на детето и начинът, по който ги изразява: не винаги симптомите задължително са видими.

Уврежданията, причинени от Церебралната парализа са различни по своята тежест и обикновено силно зависят от степента на нараняване на главния мозък. Тъй като Церебралната парализа представлява група от симптомо-комплекси, признаците и симптомите при един пациент биха могли да се различават от същите при друг пациент.

Основния ефект при Церебралната парализа е увреждането на мускулния тонус, на общата и фината моторика, равновесието, контрола, координацията, рефлексите и стойката на тялото.

Други индикатори на Церебралната парализа биха могли да бъдат:

орална дисфункция, изразяваща се в трудности при преглъщане и хранене
увреждания на говора
слаба лицева мускулатура.

Съпътстващи заболявания като: сензорни увреждания, пристъпи и намалени образователни възможности, които не са причинени от същите мозъчни травми, често възникват с Церебралната парализа. Наличието на тези съпътстващи заболявания би могло да спомогне за поставянето на клиничната диагноза.

Много признаци и симптоми не са толкова лесни за идентифициране в момента на раждане, освен при някои много тежки случаи, които се проявяват в първите от три до пет години от живота на детето, когато и мозъкът му се развиват.

В тези случаи, най-лесно забележимите ранни признаци на Церебралната парализа е изоставането в развитието.

Изоставането в достигането на ключови показатели в развитието като: преобръщане, сядане, пълзене и прохождане са основания за безпокойство. Личните лекари трябва да следят и за признаци като: нехарактерен мускулен тонус, необичайна позиция на тялото, твърде устойчиви във времето детски рефлекси, както и ранната поява на доминираща ръка.

Докторите биха могли незабавно да се усъмнят в наличието на Церебрална парализа, ако раждането е било травматично, или по време на бременността и раждането са били открити други съществени рискови фактори. При леките и не толкова тежки случаи на Церебрална парализа, първите които забелязват , че детето им не се развива своевременно, са неговите родители. Ако родителите наистина се опасяват от наличието на Церебрална парализа, те най-вероятно ще се обърнат към техния личен лекар за извършване на преглед на детето.

Специалистите са на мнение, че колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-добре.

Поставянето на твърде ранна диагноза трябва да бъде направено предпазливо, след като други заболявания бъдат изключени. Тъй като Церебралната парализа е резултат от увреждане на мозъка, който продължава да се развива през първите години от живота на детето, ранните тестове биха могли да не открият заболяването. По-късно обаче, същите тестове могат всъщност да разкрият проблема.

Колкото по-рано е поставена диагнозата, толкова по-скоро детето може да бъде включено в програми за интервенция и лечебни процедури. Програмите за интервенция и лечение са доказали, че помагат на децата да подобрят своя бъдещ потенциал.

Осем клинични признака на Церебралната парализа

Тъй като Церебралната парализа най-често се диагностицира в първите няколко години от живота на детето, когато то е твърде малко, за да може пълноценно да изрази своите симптоми, признаците остават основния метод за установяване на вероятността от Церебрална парализа.

Церебралната парализа е неврологично заболяване, което причинява главно ортопедични увреждания.

Церебралната парализа се причинява от увреждане на мозъка или мозъчни аномалии, които засягат мозъчните клетки свързани с контролирането на мускулния тонус, силата и координацията. По време на растежа на детето, тези промени оказват влияние върху развитието на скелета и ставите, което може да причини увреждания и вероятни деформации.

Осемте клинични признака включват: мускулния тонус, координацията и контрола на движенията, рефлексите, стойката на тялото, умението за запазване на равновесие, общата и фината моторика, както и оралната двигателна функция. Тези признаци са детайлно описани по-долу.

Мускулен тонус

Най-забележимият признак на Церебралната парализа е увреждането на мускулния тонус – възможността на мускулите да работят заедно, оказвайки съответното съпротивление. Мускулите си взаимодействат с други мускули- много често по двойки. Когато едни мускули се свиват, други трябва да се отпуснат. Дори нещо толкова лесно като стоенето изисква координация на много мускули. Мозъчната травма или малформации, които са причинили Церебралната парализа, увреждат способността на централната нервна система да координира движението на мускулите. Пълноценият мускулен тонус позволява на ръцете и краката да се сгъват и свиват без затруднение, като дават възможност на индивида да стои прав и седнал, както и самостоятелно да поддържа стойката на тялото си. При увреден мускулен тонус, мускулите не могат да взаимодействат заедно.

Когато това се случи, тези мускули които работят по двойки – като бицепса и трицепса, например, биха могли да се свиват и отпускат едновременно, като по този начин пречат на движението и координацията. Мускулите от горната част на тялото биха могли да се отпуснат твърде много, правейки трудно поддържането на коремната мускулатура. Това би могло да причини увреждане на стойката на тялото и невъзможност за заемане на седеж или за преминаване от седнало в изправено положение.

При дете с Церебрална парализа биха могли да се появят различни комбинации от тези признаци. Различни крайници могат да бъдат засегнати от различни увреждания. Два от най-често срещаните признаци за увреден мускулен тонус са хипотонията и хипертонията, но тонусът би могъл да бъде определен и по друг начин:

Хипотония – намален тонус и сила на мускулите( меки, отпуснати или увиснали крайници)
Хипертония – увеличен тонус и сила на мускулите (твърди или сковани крайници)
Дистония – променлив тонус и сила на мускулите(твърде отпуснати или твърде стегнати в определени моменти)
Смесена – горната част на тялото може да е обхванато от хипотония, докато крайниците може да са поразени от хипертония.
Мускулни спазми – неволеви свивания на мускулатурата които понякога са болезнени.
Неподвижни стави – ставите са на практика свързани по начин, който не позволява те да се движат
Анормален мускулен тонус на торса или врата – намален хипотоничен или увеличен хипертоничен в зависимост от възрастта и вида Церебрална парализа
Клонус – мускулни спазми с постоянни контракции
Клонус на глезените/ходилата – спазматично анормално движение на ходилата
Клонус на китките – спазматични движения на ръката

Движения, Координация и Контрол

Някой признаци ще се забелязват по-лесно, когато детето е под стрес. Други биха могли да бъдат свързани с изпълнението на определена задача, като достигане на определен предмет. По време на сън, когато мускулите са отпуснати, може да изглежда, че признаците са изчезнали.

Често срещано явление е при децата да се появяват различни увреждания на мускулния контрол в противоположните крайници. Също така, координацията и контрола на всеки крайник могат да бъдат засегнати по различен начин.

Нарушенията на координацията и контрола попадат в следните видове:

Спастични движения – движения при които в резултат на твърде стегнатата мускулатура се появяват спазми, потрепвания на краката, клонус, контрактура и втвърдяване на ставите, както и прекалено огънати крайници.
Атетоидни или дискинетични движения – променливия мускулен тонус предизвиква неконтролируеми, понякога бавни гърчещи движения, които могат да се влошат при стрес.
Атаксични движения – слаба координация и равновесие, което прави трудни движения като; писане, миене на зъби, закопчаване на риза, връзване на обувки и поставяне на ключа в ключалката.
Смесени движения – комбинация от увреждания, най-често от спазматични и атетоидни движения засягащи различни крайници.
Нарушаване на походката – уврежданията в контрола на движенията засяга походката на детето.

Нарушенията на походката включват:

Пръсти обърнати навътре – пръстите са под ъгъл или са обърнати навътре
Пръсти обърнати навън – пръстите са под ъгъл или са обърнати навън
Накуцване – по-голяма част от тежестта се пренася на единия крак, което причинява пропадаща или неравна походка.
Ходене на пръсти – тежестта на тялото е неравномерно пренесена върху пръстите.
Пропулсивна походка – при движението си детето ходи прегърбено със стегната стойка на тялото и глава и рамене извити напред.
Спазматична и ножична походка – бедрата са леко сгънати, поради което изглежда, че детето е приклекнало докато коленете и бедрата се приплъзват едно с друго като ножица.
Спастична походка – единия крак се провлачва, поради мускулни спазми
Провлачена походка – пръстите на краката се провлачват, тъй като стъпалото се влачи.
Поклащаща походка – походка подобна на патешко ходене, която може да се появи на по-късен етап.

Рефлекс

Появата на определени необичайни рефлекси също може да разкрият Церебралната парализа. Хиперфлексията се състои от прекомерно силни мускулни реакции, които причиняват потреперване и спазми. Недобре развитите или липса на защитни рефлекси и рефлекси, свързани със стоежа на тялото са предупредителни знаци за анормално развитие, включително и Церебрална парализа.

Рефлексите са неволеви движения, които тялото извършва в отговор на определен стимул. Определени първични рефлекси се появяват при раждането или много скоро след това, но изчезват в определен етап от развитието на детето. Определени рефлекси които не изчезват или тези които не се развиват по време на растежа на детето могат да бъдат знак за Церебрална парализа.

Анормалните първични рефлекси биха могли да не функционират правилно при деца с Церебрална парализа или да не изчезнат в периода когато това се случва при деца без увреждания.

Обикновено първичните рефлекси, които биха могли да не функционира правилно или да се запазят включват, но не се изчерпват със:

Асиметрично-тоничен рефлекс – когато главата се върти, краката се опъват, а ръцете се разтваря в поза подобна на тази при фехтовка. Асиметричния тоничен рефлекс следва да изчезне около шестия месец от развитието на детето.
Симетрично-тоничен рефлекс на шията – при изпъване на главата бебето заема поза за пълзене. Симетрично-тоничния вратен рефлекс следва да изчезне между осмия и единадесетия месец от растежа на детето.
Спинално-галантни рефлекси – когато детето лежи по корем бедрата се обръщат към тази страна на тялото, която се докосва. Спинално-галантните рефлекси трябва да изчезнат между третия и деветия месец от развитието на детето.
Тонично-лабиринтен рефлекс – когато главата е отпусната назад, гърбът се извива, краката се изпъват и ръцете се свиват. Тонично-лабиринтния рефлекс следва да изчезне до три и половина години от растежа на детето.
Палмарен хватателен рефлекс- при стимулиране на дланта ръката реагира с хвателно движение. Палмарния хватателен рефлекс би следвало да изчезне между четвъртия и шестия месец от развитието на детето.
Рефлекс при поставяне – когато детето се държи изправено и ходилото докосне повърхност краката се свиват. Рефлекса при поставяне следва да изчезне около петия месец от развитието на детето.
Рефлекс на Моро(стресов рефлекс) – когато детето е така наклонено, че неговите крака са над главата, ръцете се изпъват. Рефлекса на Моро би трябвало да изчезне до шестия месец от растежа на детето.

По-ранната поява на доминираща ръка също може да бъде показателно за възможни увреждания. Обикновено детето оформя доминиращата си ръка през втората година от развитието си. Тъй като това е един продължителен период, представляващ грубо осреднена стойност, развитието на доминираща ръка, особено ако тази доминация е възникнала твърде рано, е причина за безпокойство. Различни източници посочват, че ранното развитие на доминираща ръка се извършва между 6-18 месец.

Стойка на тялото

Церебралната парализа засяга стойката на тялото и способността за пазене на равновесие. Признаците за това може да се появят, когато детето се учи от седнало положение да се движи в определена посока. Позицията на тялото обикновено се очаква да бъде симетрична. Например, когато бебето е в седнала позиция двата му крака ще бъдат пред него. При свиване, те ще са огледално отражение един на друг.

Асимитричната позиция на тялото означава, че десните и левите крайници няма да се движат заедно. В случаите на Церебрална парализа това най-често се вижда в областта на тазобедрените стави. Бедрото на единия крак ще бъде извито навътре, а бедрото на другия ще бъде извит навън.

Подобно на рефлексите, постуралните (свързани със стойката на тялото) рефлекси са реакции, които се очаква да се проявят при поставянето на бебето в определена поза. Те обикновено се проявяват по време на развитието на детето. Ако съответните реакции не се развиват или те са асиметрични, това може да е поради вероятни увреждания.

Най-често срещаните постурални реакции са:

Тракционна реакция
Рефлекс на Ландау – когато бебето е подпряно в легнало положение, натискането на главата надолу ще доведе до отпускане на краката, а когато главата се вдигне, това ще накара краката да се изправят. Тази реакция се появява около четвъртия или петия месец от развитието на бебето.
Парашутна реакция – когато бебето е поставено в позиция с лице към земята, бебето би следвало инстинктивно да протегне ръце сякаш се подготвя за удар. Тази реакция се появява около 8 до 10 месец от растежа на детето.
Изправяне на главата – когато бебето се люлее напред и назад, неговата глава остава изправена. Тази реакция се появява около четвъртия месец от развитието на детето.
Изправяне на тялото – когато бебето, което е в седяща поза рязко бъде подбутнато на една страна, бебето ще се съпротивлява като използва противоположната ръка за да посрещне удара. Тази реакция се появява когато бебето е на около осем месеца,

Равновесие

Увреждането на функциите на грубата моторика може да засегне способността на детето да пази равновесие. Признаците за това стават видими, когато детето започне да се учи да стои в седнало положение, да се изправя от седеж, както и при започване да пълзи или ходи. Често е необходимо детето да използва ръцете си при усвояването на тези умения. Така те подобряват своите сила, координация и равновесие, които ще им позволят окончателно да развият тези свои способности без да използват ръцете си.

Невъзможността на детето да седи без допълнителна помощ, би могло да бъде признак за Церебрална парализа. Системата за класификация функционалността на грубата моторика (GMFCS), която представлява петстепенна система за класифициране на нивата на функционалност, използва запазването на равновесие в седеж, като признак за определяне на степента на увреждане.

Признаците за които трябва да се следи, когато детето е в седеж включват:

Необходимост от използване на двете ръце за опора;
Наличие на трудност за запазване на равновесие, ако не се използват двете ръце;
Неспособност за седеж без използване на ръцете за опора.

Други признаци за които трябва да се следи, без това да бъде изчерпателен списък, са:

Поклащане при изправяне;
Нестабилна походка;
Трудност при извършване на бързи движения;
Използване на ръце при движения изискващи равновесие;
Вървеж с необичайна походка.

Равновесието често не се променя, независимо дали очите на детето са отворени или затворени. Увреждането на способността за запазване на равновесие най-често е свързана с атаксичната и в по-малка степен със спастичната Церебрална парализа.

Функции на грубата моторика

С растежа на детето биха могли да станат видими признаците на увреждане или изоставане в развитието на функциите на грубата моторика. Способността за извършване на значителни движения, изискващи координация и използване на крайници и групи мускули, се счита за функция на грубата моторика.

Фунциите на грубата моторика биха могли да бъдат увредени от необичаен мускулен тонус, особено от хипертония и хипотония.

Например, хипертоничните крайници биха могли да бъдат твърде стегнати или трудно подвижни, за да се осигури правилното им сгъване и движение, докато хипотоничните крайници биха могли да бъдат твърде отпуснати, за да поддържат правилно детските движения.

С растежа на детския мозък и тяло, се очаква тези движения да достигнат определени етапи в развитието си. Достигането на тези етапи по-късно от очакваното или с недобре развити движения (като използване на един от крайниците при пълзене) са възможни признаци на Церебралната парализа.

Увредена функция на грубата моторика – ограничена способност за постигане на обичайни физически умения, като ходене, скачане и запазване на равновесие.
Недоразвита груба моторика – физически умения развити по-късно от очакваното; често се използва с индикатори на развитието характерни за определени етапи от растежа на детето. Важни етапи в развитието на грубата моторика са:

Търкаляне
Заемане на седнало положение
Пълзене
Изправяне
Вървене
Поддържане на равновесие

Тези индикатори трябва да бъдат следени и да се отбележи кога точно са достигнати от бебето, както и качеството на извършваните движения.

Функции на фината моторика

Изпълнението на прецизни движения определя категорията на фината моторика. Контролът на фината моторика включва много движения които се усвояват, както и комбинация от умствени (планиране и разсъждение) и физически умения, които трябва да бъдат доусъвършенствани.

Увредена или недоразвита фина моторика е индикатор за наличие на Церебрална парализа. Един такъв признак е появата на тремор при увеличаване на трудността на целеви движения и при наближаване на техния завършек.

Примери за развитие на фината моторика са:

Хващане на малки предмети
Задържане на предмети между палеца и показалеца
Внимателно поставяне на предмети
Използване на пастели
Разгръщане на страници в книга

Функции на оралната моторика

Трудностите при използването на устните, езика и челюстите са индикатор за увредена функция на оралната моторика; това е признак който би могъл да присъства до 90% при децата в предучилищна възраст диагностицирани с Церебрална парализа. Признаците за увреждане на функциите на оралната моторика включват, но се ограничават с трудности при следните умения:

Говорене
Преглъщане
Хранене/дъвчене
Слюноотделяне

Говорът изисква правилно интелектуално и физическо развитие. Церебралната парализа уврежда физическите умения необходими на речта, чрез неправилно управление на групата мускули нужни за това.

Увреждането на оралната моторика може да засегне:

Дишане – белите дробове и особено мускулите които контролират вдишването и издишването са необходими за изграждане на правилен начин на говорене. Диафрагмата и коремната мускулатура са важни за правилна стойката на тялото и въздушен поток.
Артикулация – мускулите, контролиращи лицето, гърлото, устата, езика, челюстта и небцето, всички те трябва да работят заедно, за да образуват правилна форма необходима при произнасянето на думи и срички.
Звукооформяне – гласните струни се контролират от мускули които ги разтягат между две области на хрущяла.

Апраксията, неспособност на мозъка правилно и ефективно да трансферира сигнали до мускулите, които се използват в речта, е пример за едно от най-често срещаните увреждания на говора при Церебрална парализа. То се дели на два типа:

Говорна (вербална) апраксия – засяга мускулите осигуряващи артикулация, особено определени последователности от движения необходими за извършването на правилно произнасяне на думите. Този тип апраксия е често срещан при деца с хипотония.
Орална апраксия – засяга възможността за извършване на неговорни движения на устата, но не е свързана само с речта. Примери за орална апраксия биха били невъзможността да се оближат устните или да се надуят бузите.

Друго често срещано увреждане на речта при Церебралната парализа е Дизартрията. Подобно на апраксията, дизартрията е неврологично, а не мускулно увреждане. Това заболяване често се открива при Церебрална парализа, която по-късно преминава в хипертония или хипотония. Дизазтрията се разделя в следните подгрупи:

Атаксична дизартрия – бавна, непостоянна, неясна реч причинена от лошо дишане и слаба мускулна координация.
Флацидна дизартрия – носова, хленчеща, дишаща реч причинена от невъзможността на гласните струни да се отварят и затварят правилно. Може да се появи трудност при произнасяне на гласните.
Спастична дизартрия – бавна, напрегната, монотонна реч, както и възможна поява на трудност при изговаряне на гласните.
Смесена дизартрия – може да се наблюдава поява и на трите типа.

Уврежданията при слюноотделянето са друг признак за наличие на Церебрална парализа при който мускулите на лицето и устата не могат да контролират правилно координацията. Други специфични фактори които могат да окажат влияние върху слюноотделянето са:

Преглъщане
Затваряне на устата
Позициониране на зъбите
Невъзможност за придвижване на слюнка към задната част на устата
Избутване на езика

Церебралната парализа може да предизвика поява на трудности при храненето. Те се проявяват най-често като намалена способност за дъвчене и преглъщане. Също така те могат да включват задушаване, кашляне, задавяне и повръщане.

Тази информация не може да предостави диагноза или лечение. Ако имате съмнения и въпроси, свързани със затруднения в детското развитие, можете да се свържете с професионалист от Център за детско развитие „Малки чудеса“, който да оцени състоянието на вашето дете. Запишете своя час на телефон 0887 54 54 46

Източник: www.cerebralpalsy.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Д. Иванов
Photo credit: Freepik