Саморегулирането не е просто социално емоционална учебна дейност в училище, то дейност важна за цялото семейство. Преподаването му у дома е необходимо, защото децата развиват тази способност, когато са около саморегулиращи се възрастни. От решаващо значение е родителите, както и учителите, а така и полагащите грижи, да разберат взаимовръзката между съзнанието, саморегулирането и изпълнителните функции.
Цели семейства и класове са под стрес всеки ден, следователно не са толкова продуктивни, хармонични или постигащи високи постижения, каквито се очакват. И все пак, за да всичко да се балансира е необходимо повече движение и време за размисъл, за да се развие вниманието, което позволява саморегулиране и подпомага изпълнителните функции. Например, всеки път, когато решите да се саморегулирате, вие автоматично вземате това решение от своя вътрешно/визша гледна точка или в следствие на изпълнителната функция, но за да можете да направите това, трябва да се грижите първо за тялото си.
Играта и участието в нея са ключови за преподаване на саморегулирането у дома и в училището
Руският психолог Лев Виготски вярва, че умишлената игра с измислени герои и участието в дейности с планиране, са ключът към насърчаването на саморегулираното учене при децата в предучилищна и детска градина. Неговата философия се корени в авангардни невропсихологични изследвания за развитието на саморегулацията/изпълнителните функции при децата.
Виготски предлага, у дома родителите да включват децата, кагато правят планове. Това поведение моделира преднамерена, саморегулирана дейност, която изисква предвидливост. В идеалния случай, когато родителите правят списък за пазаруване за хранителния магазин или календара за седмичните срещи, или футболни тренировки, те демонстрират как го правят и приканват детето си да допринася за него или да задава въпроси и по този начин да мисли.
Той също така се застъпва за това родителите да подкрепят играта с измисляне на жанрове,герои и сценарии, като се включат с подходяща роля и показват на децата как да използват предмети от ежедневието по измислен/игрови начин или как да „действат“ вместо измисления си герой. Докато децата „изиграват“- „купувач“, „учител“, „лекар“, те развиват саморегулацията, като избират и контролират поведението си в тези роли.
Възпитаване на умения за саморегулация у дома
Начини за насърчаване и преподаване на саморегулация у дома са:
Рутини – установяване, обясняване и придържане към график за лягане, време за игра, време за телевизия, време за хранене и т.н. Помогнете на детето да научи рутината, за да може да се саморегулира. Например, задайте таймер, който да се изключва, когато има 5 минути до лягане. Когато детето чуе звънеца, то знае, че е време за миене на зъбите. Вижте визуалните ни графици за домашните задължения.
Играйте – защото игрите помагат на всички ни, особено на децата, за да могат естествено да се саморегулират, както и да установяват връзка с родителите. Играта също така подхранва основни умения за самосъзнание и контрол, чрез нея децата започнат да гледат реално на света, да увеличават и фокусират вниманието и енергията си, да споделят и да са по-търпеливи. Играта и движението във всички форми също благоприятстват здравето, самосъзнанието, кинестетично и проприоцептивното осъзнаване, ретикуларната активираща система (за обработка и филтриране на сензорна информация), продължителността на вниманието, фокусирането, самоконтрола, физическа координация (която подхранва когнитивната координация ), следване на посоката, социализацията и много други.
Пауза, размисъл и грижа за себе си – защото тази 3-степенна рутина, когато се поддържа от родителите и се практикува редовно, развива вниманието и способността за саморегулация, което е физическо умение и затова трябва да се практикува като всяко двигателно умение. Всички сме толкова увлечени от училищните/ежедневните задачи, че сме склонни да забравяме за собственото си благополучие, затова първо може да ни се наложи да се съсредоточим върху стратегиите за грижа, за себе си.
Повече саморефлекция и по-малко упражняване на власт – защото когато родителите посочват какво виждат в поведението и емоционалното състояние на детето си и предлагат на детето си инструменти, за да го подпомогнат в процеса на преодоляване или успокоят по подходящ начин, това помага на детето да почувства и менажира какво се случва в тялото му и да се научи да използва инструменти/дейности за самообслужване и саморегулиране. Това изгражда самочувствието и увереността.
Насочвайте, а след това образовайте! Това е толкова важно да бъде запомнено. Учениците трябва да практикуват уменията си за емоционално регулиране, за да бъдат готови да учат ефикасно. Този PDF и/или плакат за изграждане на умения за емоционално регулиране може да помогне за предоставяне на визуалната стимулация и дейности за насърчаване на регулирането в класната стая и у дома.
Осъзнаването, че връзката: движение/активност – съобразителност – саморегулация – изпълнителна функция, е липсващото звено, необходимо за подобряването, както на семейния живот, така и на образованието в ранна детска възраст, тъй като тя полага основата за благополучие, здравословен живот, емоционално здраве и академични постижения.
Тази статия оригинално е написана от Лия Калиш.
Източник: https://www.yourtherapysource.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Капка Гергинова Милчова
Редакция: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik