Прекомерните родителски грижи представляват опитите на родителя да „микроменажира“ детето си или, казано по-просто – да държи живота на малчугана под контрол във всяко едно отношение. Постоянното навъртане около него заради желанието да се увери, че то взима правилни решения, предпразването от всякакъв физически и емоционален дискомфорт, както и от сблъсъка с последствията от дадено поведение, са само някои от иначе добронамерените цели на твърде покровителствените родители.
Прекомерните грижи за детето най-често са продиктувани от нуждата на родителя да се справи със собствения си дискомфорт, тъй като не може да приеме да гледа как детето му бива наранено, проваля се или греши. Понякога свръх грижите са продиктувани и от чувство за вина от налагането на дисциплина над детето, тъй като родителят се притеснява от отговорността върху резултата от прилагането на конкретни правила и изисквания.
Но продължителната свръх бдителност и хиперпротективност могат да имат сериозни последици. Те могат да забавят израстването на детето и да доведат до твърде силна зависимост от родителя.
Ето осем признака, които алармират, че вероятно полагате прекомерни грижи за детето си
Попадате в борба за власт
Честите борби за власт може би са сигнал, че сте прекалено взискателни. Ако се озовавате в спор с петгодишния малчуган за яденето на достатъчно зеленчуци или често влизате в пререкание с петнайсетгодишен тийнеджър за стила на прическата, може да попречите на развиването на самостоятелността, от която детето се нуждае.
Държите детето си под контрол дори за незначителни неща
Често родителите имат мнение за „най-добрия“ или „най-правилния“ начин, но налагането на собствена визия за всяко нещо може да доведе до държане под контрол на всяко действие на детето, колкото и незначително да е това действие. Ако не можете да се отпуснете и да позволите на детето да изследва нови възможности – като носенето на дрехи, които не си подхождат, или слагането на ваната на покрива, когато играе с къщата си за кукли – много е възможно това да е знак, че полагате прекомерни грижи за детето си.
Не позволявате на детето да се провали
Никой не харесва да вижда как детето му се проваля, но ако при всеки проблем веднага се хвърляте да го спасявате, лишавате детето от възможността да се поучи от грешките си. Ако бързо му казвате верния отговор всеки път, когато изпитва трудност да разбере домашното си, или се намесвате при всеки най-лек намек за проблем по време на игра с приятели, малчуганът няма да развие умения за справяне с проблемите.
Понякога се налага децата да изпитат провала сами. Възстановяването след неуспех им помага да разберат какво могат да направят по различен начин следващия път.
Изпитвате силна тревога
Изкушаващо е да гледате на себе си като на по-загрижен от останалите родител, за да обясните защо винаги сте единствения, който изглежда много притеснен за детето си, докато то играе на катерушките или защо не можете да понесете мисълта тринайсетгодишното ви дете да пресече улицата с приятели, а не с вас.
Но вземете предвид и възможността да сте сред родителите, които обгрижват твърде много детето си. Ако не се отнасяте към него като към умно, компетентно човешко същество, може да му попречите да достигне пълния си потенциал.
Спорите с другите как да се отнасят с детето
Ако често се озовавате в спор с учители, треньори и др. относно правилата им или начина, по който се отнасят към детето, това също може да е знак за прекомерна загриженост и за родителско поведение от типа „родител-хеликоптер“.* Този тип родители често искат среща с учител, за да настояват за по-добра оценка или забраняват на баба му да му дава каквито и да било храни, съдържащи захар.
Опитите да контролирате всяко поведение на другите към детето ви, не са здравословни. За децата е полезно да се учат на различните правила в различните среди.
Имате неподходящи за възрастта му очаквания
Понякога прекомерните грижи произтичат от твърде високите очаквания. Например, родителят може да запише детето си на дузина дейности и дори да се опита да контролира свободното му време, за да е сигурен, че то винаги е продуктивно.
В други случаи прекомерните грижи са следствие от твърде ниските очаквания на родителя. Родители, които не вярват, че детето им е способно да се справя самостоятелно, са склонни да вършат всичко вместо него (например да му напишат домашното) понеже се тревожат, че то само не може да върши нещата, както трябва.
Презадоволявате детето си
Прекалената загриженост често се изразява в презадоволяване. Ако не поставяте ясни граници или не очаквате от детето да бъде независимо, то няма да изгради ценни в живота умения. В дългосрочен план освобождаването на детето от отговорност само ще му навреди.
Да отглеждаме децата по начин, който им спестява и ги предпазва от всяко неудобство, не е особено здравословно. Важно е да им дадем свободата да бъдат деца. Прекомерните грижи могат да им попречат да изживеят богато и пълноценно детство, което да ги превърне в отговорни зрели хора.
*Терминът „родител-хеликоптер“ се използва за родители, които обръщат изключително голямо внимание на училищните и другите дейности на децата си, опитвайки се не само да ги предпазят от болка и разочарование, но и да им помогнат да успеят.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ванеса Средкова
Редакция: Благовеста Симеонова