Когато за пръв път чух думата „аутизъм“, аз, твоята майка, трябваше да намеря най-добрия начин да достигна до теб, да те уча и да те обичам. Аз бях тази, която обучаваше, застъпваше се и се бореше да се увери, че ти се чувстваш в безопасност, щастлив, приет и обичан. Но по време на това пътешествие, винаги ти си бил този, който намери начини да ми покажеш от какво се нуждаеш, когато беше малък и не беше способен да изразиш своите желания и нужди с думи. А аз бях тази, която трябваше да отвори сърцето и очите си, за да види.
Винаги ти беше този, който намираше начин да преживее трудни моменти и дни, нови предизвикателства и въпреки че ми беше толкова тежко да наблюдавам как страдаш, ти беше този, който ми помогна да се преборя. А всъщност аз бях тази, която трябваше да се научи.
Винаги ти беше този, който ми показваше красивия и неповторим начин, по който виждаш света, когато аз се опитвах да ти покажа начина, по който обществото очаква, че трябва да го виждаш. А всъщност аз бях тази, която трябваше да види света по твоя начин.
Винаги ти беше този, който правеше всичко по силите си да ме накара да спра и да те видя и оценя твоето величие в сегашния момент. А всъщност аз бях тази, която трябваше да спре да се фокусира върху утрешния момент.
Винаги ти беше този, който обясняваше желанието си за тишина, нуждата да бъдеш сам и да преработиш социалните нюанси на този объркващ свят по начин, който те кара да се чувстваш в безопасност. А всъщност аз бях тази, която трябваше да научи, че твоят начин да се справяш не е същият като моя.
Винаги ти беше този, който ме караше да чуя необикновените и пленителни начини, по които твоите предварително подготвени сценарии намаляваха безпокойството ти при общуване по начини, които бяха подходящи за теб. Аз бях тази, която просто трябваше да спре и да те чуе.
Винаги ти беше този, който ми показваше колко объркващ и смущаващ може да бъде светът в сиво. А аз бях тази, която най-накрая видя цвета на твоя черно-бял свят, след като го опознах.
Винаги ти беше този, който ми показваше, че различното не е грешно, лошо, по-малко или нещо, което трябва да бъде „поправено“. А всъщност моята тесногръда перспектива към нещата, както аз ги познавах, беше тази, която беше недостатъчна.
В продължение на години, мислех, че аз бях тази, която трябваше да ти показва и да те учи как да се вместиш в очакванията, които светът има към теб. Но винаги ти си бил този, който ми показваше, учеше ме и ме нагласяше към твоя свят, свят, който има смисъл за теб и в никакъв случай не е по-низш. Свят, който е честен, искрен, истински и красив.
Хората казват: „Той е това, което е, благодарение на теб“. Те грешат. Аз съм тази, която съм, благодарение на него.
Никога не съм била аз. Винаги си бил ти.
Източник: https://themighty.com
Преводза Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мариета Стефанова