Едно от най-добрите неща, които можете да направите за децата си е да ги научите да казват „извинявай“ искрено.
Понякога допускаме такава колосална грешка в живота си, че е трудно да си представим как бихме могли да поправим щетите. Усещането може да бъде, като пропадане в тъмна дупка, от която няма измъкване. Но има един начин… като кажете, че съжалявате.
Но само да кажете думата „Съжалявам“ не е достатъчно! Много е важно да научите детето си как да се извинява истински, извинението да бъде пълно и наистина да го осъзнава.
Като бивш специалист по връзки с обществеността, работих с компании, които понякога правеха гафове, грешки или вземаха направо идиотски решения. Професионалният ми съвет към тях беше същият, който давах на децата си (и на себе си) – кажи, че съжаляваш, но наистина го мисли.
Много често хората искат да се скрият от грешките си, но това е едно от най-лошите неща, които можете да направите. Криенето не решава проблема и често мълчанието се разбира, като липса на разкаяние и уважение към човека отсреща. Още по-лошо, мълчанието лесно поражда наранени чувства, гняв и презрение.
Като родители нашата работа не е просто да научим децата си да се държат добре с другите. Тя също се изразява в това да ги научим как да реагират, когато не се държат добре.Опитвам се да уча децата си да казват, че съжаляват. Но да принудиш дете да каже думата „Съжалявам“ не означава, че всъщност то вярва в това.
Как можете да помогнете на децата си да осъзнаят истинското значение на думата „Извинявай“?
Не ги карайте просто да кажат, че съжаляват.
Накарайте ги да кажат за какво конкретно съжаляват.
Пример: Съжалявам, че те дръпнах за косата и ти изкрещях.
Помолете ги да изкажат гласно, как техните действия са накарали да се почувства другото дете.
Пример: Сигурно те е заболяло. И това, че ти се разкрещях те е изплашило.
Убедете ги да кажат, какво различно биха направили следващият път.
Пример: Следващият път ще ти напомня с думи, че е мой ред да взема куклата.
Нека попитат дали другото дете приема извинението.
Ако другото дете се съгласи, обикновено играта продължава.Ако другото дете не приеме извинението, нека вашето дете попита как може да поправи нещата.Също е добре да се обясни, че детето все още може да е с наранени чувства и това трябва да се уважи.
При по-малките деца може да ги подканите с въпроси, като „Как мислиш, че се почувства Джули?“ или „Ако някой се държи по същия начин с теб, как би се почувствал ти?“Факт е, че всички правим грешки. Някои са малки. Други – единствени по рода си. Разликата е в това, как се отнасяме към грешките си, след като се случат и начина, по който се опитваме да поправим причинената вреда.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” : Марияна Петкова
Източник: https://mommyevolution.com