Мамо и тате,
Докато отговаряхте на служебните си съобщения, без да искам разлях млякото, защото се опитвах да си приготвя закуска. Вие се ядосахте. Аз просто се опитвах да се справям сама, защото имахте работа.
Мамо, докато проверяваше Facebook известията, аз се опитах да играя на играта, която получих за рождения ден. Знам, че каза, че ще играем на нея скоро, но не знам кога ще е това. Не мога да прочета правилата сама, затова си измислих мои. Нямам търпение да играем заедно с теб и тати.
Тате, докато си пишеше с приятели, много исках да ме гледаш как оцветявам рисунката, която направих за теб. Спазвах очертанията наистина добре, точно както ми показа.
Мамо и тате, докато вечеряхме, аз успях да си нарежа сама зеленчуците с нож и вилица. Забелязахте ли? Защото и тогава получихте важна служебна поща.
Мамо, докато беше толкова заета с това да направиш най-хубавата снимка, не можа да се насладиш на момента, когато на тържеството излязох и изпях онази песен съвсем сама. Толкова се притеснявах и вълнувах, но за миг през ума ми мина една ужасна мисъл – че може би снимките са по-важни от това как се справям.
Мамо, докато ми поръчваше разни неща от онзи онлайн магазин (да, наистина имах нужда от тях), се бях свила от болка. Толкова много исках да ме гушнеш и да ми разтриеш коремчето.
DISCONNECTING CONNECTION | PHOTOGRAPHY BY AL LAPKOVSKY
Мамо, докато публикуваше мои снимки в Instagram, построих най-голямата кула с легото, което ми подари и нямах търпение да я видиш. Исках да видиш как я строя. Знаех, че ще се гордееш. Снимките изглеждат страхотни. Като че постоянно се забавляваме заедно. Не знам защо се чувствам толкова сама.
Тате, докато си говориш с някой клиент, понякога плача в стаята си. Понякога се чувствам толкова зле…, например днес, когато едно дете ми се подиграваше навън. Ти не ме чу, защото знаех, че имаш важен разговор и не трябва да ти преча. Но ми се искаше да влезеш и да кажеш “Хайде да караме колело!”.
Мамо, докато се ровеше в Pinterest и разглеждаше снимки и идеи за най-незабравимото парти на света, аз исках да ми помогнеш да наредя онзи големия пъзел, който ми подари Ники. А за партито имам нужда само от торта, любимите си приятели и семейството си. Дори и да не е красиво като онези снимки в Pinterest. След години няма да помня цвета на салфетките, но ще помня всички емоции заедно с вас.
Тате, докато пишеше онази оферта, без да искам разлях кафето ти по целия под. Знаех, че ще се ядосаш, но наистина – просто имах нужда да ме гушнеш и да постоя в скута ти.
Мамо, докато беше в Twitter и се опитваше да наваксаш с последните новини по любимите ти теми, аз се опитвах да си вържа обувките и да направя перфектна панделка съвсем сама. Бях толкова близо, почти се справих, но всеки път щом те погледнех, ти гледаше към телефона.
Тате, докато се обаждаше на колегата си, без да искам се ударих. Погледнах те, защото исках да ме гушнеш, макар че не ме болеше много, но ти не видя, че се ударих и само ми махна да отивам да си играя в другата стая.
DISCONNECTING CONNECTION | PHOTOGRAPHY BY AL LAPKOVSKY
Мамо, докато слушаше гласовете си съобщения, аз танцувах, пеех и си представях, че съм балерина. Ти ми каза да бъда по-тиха, защото не можеше да чуеш съобщенията. А аз исках да те развеселя, защото каза, че си имала лош ден.
Мамо и тате, моля ви, моля ви, оставете този телефони… Липсвате ми.
С обич,
Вашата дъщеря, която се страхува,
че изпускате детството ми.
Аз съм модерна майка. Работя и се опитвам успешно да съвместявам моята кариера, майчинството и пълноценно прекараното свободно време. Често работя от вкъщи, до късно, дори почивните дни. Съпругът ми също. Даваме всичко от себе си да се придържаме към така популярния work-life balance. Всичко на теория ни е ясно.
На практика, все по-често усещам, че изпускаме толкова важни моменти от живота на дъщеря ни, гледайки в телефоните си за поредното важно нещо, което НЕ ТЪРПИ ОТЛАГАНЕ.
Казвам си – само да изпратя това съобщение и ще й обърна внимание. После телефонът звъни. Само да отговоря на това обаждане и ще играем заедно. После получавам мейл от колегите, че тази оферта не търпи отлагане. Докато аз пиша оферти, съпругът ми е в конферентен разговор. Казвам си – само да пратя този отчет и ще наредим онзи пъзел.
Тогава дъщеря ми вече е уморена и е време за лягане. Отива да се мие. Аз вече съм се тръшнала безпомощна на дивана, крайно изтощена. Докато си почивам, може да видя какво ново има в социалните мрежи. “Мамо, готова съм.” – чувам. “Идвам след минутка, миличка” – отговарям.
DISCONNECTING CONNECTION | PHOTOGRAPHY BY AL LAPKOVSKY
Тогава ми пише Лили. Само да й отговоря и отивам да играем на принцеси преди дъщеря ми да заспи. Само още 5 минути, защото трябва да се разберем за нещо важно. “Готова ли си за играта, миличка?” – с този въпрос влизам в стаята и виждам, че тя вече спи. Облякла си е пижамата с принцесите. Стиска в ръчичка вълшебната пръчица. Само е положила главичка на възглавницата, но не си е легнала удобно, не се е завила, не е искала да заспива…, но е заспала, защото моите пет минути, се превръщат в десет, двадвадест, два часа… без да го искам и без да усещам.
Тогава си казах “Време е това да спре”. Всичко друго може да почака. Този проклет телефон може да почака. Но животът не ни чака. Той се изплъзва неусетно между пръстите ни, докато мигнем и децата вече са големи. Тогава написах този текст. Когато си го чета, се чувствам ужасно. Съпругът ми се чувства ужасно. Виновни. Знам, че много родители ще се припознаят тук. И няма да им стане приятно, така както и на нас не ни е.
Но си помислих, че е важно.
Да изхвърлим телефоните. Да ги изключим. Да бъдем ТУК и СЕГА, докато все още можем.