Децата със сензорно разстройство може да се плашат от силни звуци или да се блъскат в различни предмети и да падат. Възможно е и да искат да се боричкат през цялото време. За да им помогнете да управляват по-добре сетивата си, започнете да използвате вкъщи още сега тези одобрени от терапевти дейности и сензорни играчки.
Децата с разстройство на сензорната интеграция (SPD) – познато и като Сензорно-интегративна дисфункция (СИД),усещат нещата твърде интензивно или пък обратното – изобщо не ги възприемат. Възможно е да са свръхчувствителни към шум, флуоресцентно осветление, миризми от близкото кафене, нови движения. Или да чувстват, че сетивата им са заглушени и затова физически да търсят стимулация – като играят грубо, подскачат неуморно или докосват всичко и всички през цялото време.
Разбираемо е, че тези сензорни предизвикателства често пречат на ученето, особено за ученици със сензорно разстройство, придружено с хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), които вече се борят с импулсивността си. В училище би било полезно с тези ученици да работи редовно и присъствено специалист ерготерапевт. В момента тези занимания биват отлагани, ограничени или се осъществяват с помощта на онлайн платформа, което не е най-добрият вариант.
Въпреки това, докато училищата са затворени и през летните месеци, родителите могат да бъдат от помощ за децата си, като отговорят на сензорните им нужди у дома. Използвайте списъка по-долу, за да включите постъпващата от външния свят сензорна информация в забавни дейности на открито и на закрито, които ще помогнат на детето Ви да се фокусира по-добре и да намали нежеланите сензорни реакции.
Какво терапевтът на детето Ви иска да знаете за сензорните предизвикателства
Входящата сензорна информация ни позволява да преживеем света по-детайлно и лично, чрез нашите емоции. Усещането за комфорт от силна, успокояваща прегръдка или от галенето на пухкава котка; да плачеш по време на филм с вълнуващи моменти; приятното усещане от мириса на току-що изпрани чаршафи.
Повечето от нашите мозъци имат способността да получават сетивни данни от света, да ги обработват и да реагират. Но някои имат проблем с организирането и отразяването на информацията, която получават от сетивата. Децата с такива трудности могат да наранят неволно свой връстник, като го стиснат прекалено силно (търсене на стимулация), или да се отдръпнат и заплачат, когато съученик докосне ръката им (избягване на стимулация).
Самонараняването в отговор на ярка или шумна околна среда или нуждата от допълнителни словесни сигнали също са често срещани прояви на SPD, което в много случаи се проявява едновременно с ADHD, разстройства от аутистичния спектър (ASD) и други видове забавяния в развитието.
Преценката дали поведението на детето Ви е търсещо сензори (нуждае се от повече физически контакт като притискане и прегръдка), или избягващо сензори (плаши се от ръкостискане), може да Ви помогне да определите какъв вид дейност да използвате. Например дете, което непрекъснато събира или чупи предмети, може да се повлияе добре от игра с накъсани парченца хартия; а от друга страна, игра с търсене на съкровища с различни текстури може да помогне на детето, което иначе с отвращение ги докосва, да усети различните предмети и повърхности.
Две непознати сетива и как те работят при детето
Зрение, обоняние, слух, вкус и допир. Всеки знае тези пет сетива, но терапевтите използват техники на сензорната интеграция, за да пренасочват проблемните отговори, свързани и с шестото и седмото сетиво, които отговарят за движението и баланса: проприоцепция и вестибулация.
Проприоцепцията е свързана с разбирането на тялото Ви, владеенето на собствената Ви сила и знанието за разположението на частите на тялото в пространството. Проприоцепцията Ви позволява да докосвате ушите си, когато очите Ви са затворени, и да стоите на безопасно разстояние от колите по натоварен път. Рецепторите за тази информация са в мускулите и ставите. Децата с проприоцептивни проблеми погрешно преценяват колко сила да използват, когато вдигат предмети, и може да играят твърде грубо с другите деца. Някои се радват на усещането за физическо притискане и може би предпочитат да носят тесни дрехи.
Несръчността и блъскането в различни предметисъщо предизвикват опасения за безопасността на детето и може да са признаци за затруднение с баланса – седмото или т.нар. вестибуларно усещане. Течността във вътрешното ухо помага на мозъка ни да отчита движението и да ни казва колко бързо се движим. Това усещане може да се стимулира чрез промени в позицията на главата. Децата с вестибуларни затруднения може да се люлеят, да се въртят и да накланят често главата си, или да избягват промените в позицията на тялото и да се движат бавно, за да не им се завие свят.
Идеите за игри, дадени по-долу, ще помогнат на Вашето дете да получи сензорната информация, от която се нуждае, за да се чувства по-уверено с тялото си. Дейностите са групирани в три сензорни области. Включете ги редовно, колкото се може по-често, в седмичния график на детето или когато Ви е скучно и нямате много енергия.
Научете детето си на толерантност към докосване и поощрете тактилната осведоменост
Ако забележите, че детето Ви натрапчиво докосва различни предмети, кожата си или косата си, то търси тактилна сензорна стимулация. Предложете му тези дейности:
1. Боядисвайте с пръсти. Може да използвате голям лист хартия за печене, за да „рисувате“ с крем за бръснене (заменете го с кетчуп или с някакъв друг вид сос, ако детето Ви не понася по-силни миризми). Използвайте тази дейност, когато детето проявява сензорно-търсещо поведение.
2. Направете сензорни кошчета. Напълнете кофички с ориз, зрял боб или водни топчета. Добавете към тях малки пластмасови играчки, гумички с различни форми и размери или други предмети, които детето Ви да усеща с ръцете си. Напълнете и един контейнер с различни видове джаджи – малки еластични тръбички, ключета, парчета плат, меки стискащи се предмети или стрес топки.
3. Измислете игра с търсене на съкровища с различна текстура. Предизвикайте детето си да намери три или повече предмета около къщата. В първи кръг може задачата да е за намиране на меки предмети. В следващите етапи може да са лепкави, твърди или груби на пипане неща.
4. Направете релефно тесто за игра. Сложете мъниста, копчета или други малки неща в цветно тесто или пластилин и накарайте детето да извади предметите.
5. Разкъсайте хартия или велкро.
6. Играйте си с вода. Включете пръскачката. Напълнете водните пистолети или спрейове (можете да оцветите водата с оцветител за храна, ако детето Ви не е чувствително към багрила) и си устройте водна битка. Или пък се пуснете по градинска водна пързалка за класическо забавление на открито.
7. „Гответе“ с ръце. Направете тесто от брашно, вода и сол. Омесете го, навийте го или оформете от него кръгли „бисквитки“.Упражнявайте мускулите и ставите на детето, за да изгради информираност за своето тяло
Ако детето Ви проявява признаци на раздразнение и ниска енергия, докато играе с другите деца, търси да стисне нечия ръка или се блъска в разни предмети, на него му трябват проприоцептивни усещания, които идват от ставите и мускулите. Тези дейности, включващи вдигане, бутане и дърпане, може да помогнат:
8. Изградете трасе с препятствия на закрито и/ или навън. Използвайте разнообразни мебели, постелки, кутии и други предмети, за да създадете динамичен маршрут, който изисква от детето бягане, скачане, преместване и повдигане на предмети, като използва тежестта на тялото, търкалянето и балансирането. Поставете времеви ограничения и цели и се включете и вие самите, за да увеличите мотивацията.
9. Покажете на детето упражнения, за които се използва теглото на собственото му тяло, и направете 15-минутно раздвижване. Започнете с 5-минутна загрявка, след това направете минимум три серии 10 повторения от 5 или повече упражнения като лицеви опори, „дъска“ (планк), коремни преси и клякания до стената. Завършете с няколко минути по-бавни движения, за да се успокоите. Насърчавайте детето си да прави тези тренировки два пъти на ден няколко пъти седмично.
10. Слезте на пода и играйте. Ако нямате налични постелки за под, играйте с меки предмети като възглавници, матраци, одеяла или меки мебели. Насърчавайте координацията на детето чрез катерене, скачане, преместване, бутане и търкаляне на тези предмети.
11. Пълзете като паяк. Имитирането на движението на животните може да бъде чудесен мотиватор. Предизвикайте детето си да се катери като котка. Подскачайте като маймунки. Или пък назовете различни животни и накарайте детето да Ви покаже как се движат.
12. Играйте с възглавници. Направете един класически бой с възглавници или влезте в самата калъфка и се състезавайте с чували в стаята.Сензорни чораписа друга подходяща форма на стимулиращо сетивата забавление.
13. Правете масажи на тялото на детето поне веднъж на ден. Фокусирайте се върху ръцете, краката и гърба и използвайте различни степени на натиск, за да насърчите по-доброто усещане на частите на тялото.
14. Използвайте предмети с тежести.„Тежките“ одеяла,жилетки (елечета) или презрамкимогат да бъдат полезни при стоене или при движение. Можете също така да напълните раница или чантичка с играчки на детето, за да добавите тегло.
Подобряване на баланса и координацията за укрепване на вестибуларния усетВсеки тип движение може да стимулира вестибуларните рецептори, намиращи се в течността във вътрешното ухо. Използвайте тези занимания при преходи между различни дейности или преди започване на нова, предизвикателна задача. Можете също така да ги предлагате, когато детето се върти, бяга или подскача прекомерно.
15. Използвайте сензорни люлки. Могат да се закупят онлайн и въпреки че са скъпи, си струват парите. Обикновените люлки са приемлив, макар и донякъде ограничен, заместител. Можете също така да предложите на детето въртене на тревата или на килима, като използвате стар чаршаф.
*Важна забележка: За да избегнете свръхстимулация, не позволявайте въртене за повече от 15 минути наведнъж, и се уверете, че има 30-минутни почивки между тези сесии.
16. Скачане от радост. Когато детето Ви изглежда нервно, направете пауза за скачане на мини батутвкъщи или на двора. Можете също така да го накарате да подскача на място. Не забравяйте да поставите ограничения за това колко време може да скача и да обясните кога скачането е социално приемливо.
17. Правете си ежедневно танцово парти. Танцуването на музика или играта на танцови видеоигри е чудесна социална и стимулираща дейност. Насърчавайте танците няколко пъти дневно в продължение на поне 5 минути.
18. Разходка със скутери. Детето Ви ще се забавлява много повече, ако може да стигне там, където иска, на скутер. Най-добрите от тях са плоски и могат да издържат детето както в седнало, така и в легнало положение.
19. Практикувайте гимнастика. Гимнастиката стимулира мозъка да работи в координация с тялото и помага за развитието на двигателните умения. Въжетата за катерене и халките на детската площадка са добри варианти. Гредата за балансиране също е друг чудесен начин за изграждане на информираност за тялото.
20. Използвайте йога топки вместо столове. Вашето дете може да подскача до насита, възседнало топка за йога.
21. Използвайте въртящи се седалки или възглавници. Когато детето Ви трябва да стои неподвижно известно време, тези опции за седене са по-добър вариант.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Йоана Айкова
Редактор: Диляна Божанова
Източник: https://www.additudemag.com