Въз основа на добре утвърдена база знания в продължение на повече от половин век, последните постижения в науката за ранното детско развитие и биология осигуряват по-задълбочено разбиране, което може да подобри съществуващата политика и практика, както и да помогне за генериране на нови начини на мислене и решения. В този важен списък, представен в доклада „От най-добрите практики до пробивни въздействия“, Центърът за детско развитие поставя рекордни резултати за някои аспекти на ранното детско развитие.
1. Дори кърмачетата и малките деца са засегнати неблагоприятно, когато значителен стрес заплашва тяхното семейство и обгрижващата среда.
Неблагоприятните преживявания на плода и в ранното детство, могат да доведат до физически и химически смущения в мозъка, които да продължат цял живот. Такива биологични промени, могат да засегнат множество органи и да увеличат не само риска от намаляване на бъдещите способности за учене и развитие на поведенчески проблеми, но и от влошаване на физическото и психично здраве.
2. Развитието е силно интерактивен процес и резултатите от живота не се определят единствено от гените.
Средата, в която човек се развива преди и скоро след раждането, предоставя мощни преживявания, които химически променят определени гени по начини, които след това определят колко и кога те ще се изявят. По този начин, докато генетичните фактори оказват силно влияние върху човешкото развитие, факторите на околната среда имат способността да променят наследеното от семейството. Например, децата се раждат с капацитет да се научат да контролират импулсите, да фокусират вниманието и да запазват информацията в паметта, но техният опит още през първата година от живота, поставя основата за това колко добре тези и други умения ще се развият.
3. Още докато малките деца са основно привързани към родителите, те могат да се възползват значително от взаимоотношенията си и с други хора, полагащи грижи за тях както в семейството, така и извън него.
Близките отношения с други възрастни, грижещи се за тях, не пречат на силната връзка на малко дете с родителите му. Всъщност множеството възпитатели могат да насърчат социалното и емоционално развитие на малките деца. Въпреки това, честите промени на учителите, например поради текучество на персонала и недостатъчно качествената комуникация в програмите за ранна детска възраст, могат да подкопаят способността на децата да изграждат сигурни очаквания дали и как техните нужди ще бъдат задоволени.
4. Голяма част от мозъчната архитектура се формира през първите три години след раждането, но прозорецът към възможности за нейното развитие не се затваря на третия рожден ден.
Напротив! Основните аспекти на мозъчната функция, като способността да се вижда и чува ефективно, зависят критично от много ранните преживявания, както и от някои аспекти на емоционалното развитие. Дяловете на мозъка, посветени на функции от по-висок ред като повечето социални, емоционални и когнитивни способности, включително множество аспекти на изпълнителното функциониране са също силно повлияни от ранните въздействия, но те продължават да се развиват добре през юношеството и ранната зряла възраст. Така че, въпреки основния прилаган принцип: „по-добре по-рано отколкото по-късно“, прозорецът с възможности за повечето области на развитие, остава отворен далеч след 3 годишна възраст и ние оставаме способни да научаваме как да „заобикаляме“ по-ранните въздействия добре и в по-късен етап.
5.Тежкото пренебрегване е не по-малка заплаха за здравето и развитието на детето от физическото насилие.
В сравнение с децата, които са станали жертва на открито физическо малтретиране, малките деца, преживели продължителни периоди на пренебрегване, проявяват по-сериозни когнитивни нарушения, проблеми с вниманието, езикови дефицити, образователни затруднения, проблеми в общуването и взаимодействието с връстниците, дори и с напредване на възрастта. Това предполага, че продължителното нарушаване на взаимодействията и травмиращото преживяване при връщане към ранните взаимоотношения, може да бъде по-вредно за развиващата се архитектура на мозъка, отколкото физическата травма, въпреки, че на това често се обръща много по-малко внимание.
6. Малките деца, изложени на трудности или насилие, не развиват добра способност да се справят с неизменните последици от стреса или израстват като възрастни, склонни към насилие.
Въпреки че децата, които имат такива преживявания, очевидно са изложени на по-голям риск от неблагоприятно въздействие върху развитието на мозъка и по-късни проблеми с агресията, те не са непременно обречени на лоши резултати. Всъщност те могат да бъдат значително подпомогнати, ако възможно най-бързо бъдат установени надеждни и благоприятни взаимоотношения с помощта на поддържащи грижи и търпение, както и осигуряване на подходящо лечение и терапия, ако е необходимо.
7. Извеждането на детето от опасна среда само по себе си не заличава автоматично негативните последици от това преживяване.
Няма съмнение, че децата в риск трябва да бъдат изведени незабавно от опасните ситуации. По същия начин на децата, изпитващи тежко пренебрежение, трябва да се осигури отзивчива грижа възможно най-скоро. Това означава, че децата, които са били травмирани, трябва да бъдат в среда, която възстановява чувството им за безопасност, контрол и предсказуемост и обикновено се нуждаят от терапевтични, поддържащи грижи за улесняване на възстановяването им.
8. Устойчивостта изисква взаимоотношения, а не груб индивидуализъм.
Способността да се адаптирате и да преуспявате въпреки трудностите, се развива чрез взаимодействие на поддържащи взаимоотношения, биологични системи и генна експресия. Въпреки широко разпространеното, но погрешно убеждение, че хората се нуждаят само от някаква героична сила на характера, науката сега ни казва, че надеждното присъствие на поне една поддържаща връзка и множеството възможности за развитие на ефективни умения за справяне, са основните градивни елементи, укрепващи способността ни да се справяме добре при сериозни неприятности.
Източник: https://developingchild.harvard.edu
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редакция: Милена Божинова