Как да говорим с баба, дядо, учители или приятели – без конфликти, но с яснота и уважение към собственото родителство
„Малко шоколад няма да му навреди, не се дръж толкова строго.“
„Вие така ли го възпитавате – да не споделя играчките си?“
„Остави го да поплаче, иначе ще го разглезиш.“
Всеки родител, който се опитва съзнателно да поставя граници и да изгражда определена среда за детето си, рано или късно се сблъсква с това: другите възрастни не винаги уважават тези избори. Понякога това се случва с най-близките – баба и дядо, друг път с учители, роднини, приятели или дори непознати.
Но как да се справим с тази ситуация – без да влизаме в конфликти, но и без да правим компромис със себе си?
Защо се случва това?
Често причината не е лоша воля. Много хора просто:
- не разбират значението на поставената граница,
- вярват, че „тяхното време“ е било по-добро и опитват да приложат същите подходи,
- не виждат веднага последствията от едно нарушение (напр. „Какво толкова, само един бонбон“),
- се чувстват засегнати или „отхвърлени“, когато границите ги ограничават.
Какво можеш да направиш?
Изясни си първо със себе си
Преди да говориш с когото и да било, бъди сигурен защо дадена граница е важна за теб. Когато си ясен вътрешно, ще я комуникираш спокойно и уверено.
Говори предварително, не реактивно
Опитай се да предвидиш потенциалните сблъсъци. Вместо да изчакаш баба да даде шоколад и тогава да се ядосаш, поговори с нея предварително:
„Знам, че искаш да го зарадваш, но за нас е важно да ограничим захарта. Може ли да помислим за друг начин да му покажеш обич?“
Говори за себе си, не срещу другия
Използвай „аз-послания“:
Не: „Ти винаги разваляш всичко!“
Да: „За мен е важно да спазваме това правило, защото вярвам, че така детето ще се чувства сигурно.“
Дай алтернатива
Ако някой иска да зарадва детето с нещо, което не одобряваш (бонбон, екран и т.н.), предложи друго:
„Вместо сладко, искаш ли да му подариш книжка?“
„Знам, че искаш да гледат филмче, но сега му е време за почивка – може ли да поиграете заедно вместо това?“
Приеми, че някои неща няма да са идеални
Понякога ще има компромиси – не защото си се „пречупил“, а защото не можеш да контролираш всичко. Това също е част от родителството. Важно е обаче компромисът да не бъде мълчаливо съгласие, а осъзнат избор.
Какво да не правим?
- Да преглъщаме всичко с усмивка – Това води до натрупано напрежение и губим автентичността си като родители.
- Да крещим или наказваме – Агресията само засилва съпротивата и не води до разбиране.
- Да се съмняваме в себе си, само защото другите не са съгласни – Ти си родителят. Това те поставя в най-близката и отговорна позиция спрямо детето.
Финални думи
Поставянето и отстояването на граници пред други възрастни не е борба за надмощие – това е акт на зряло родителство. Да кажеш: „Това е важно за мен, защото е важно за моето дете“, не те прави труден, претенциозен или „нов модерен родител“. Това те прави ангажиран, мислещ и грижовен възрастен.
И ако другите не разбират веднага – не се отказвай да говориш. Понякога промяната започва точно там: с едно твое ясно „Да, това е нашето семейно правило“.