Когато тази тема се появи пред мен, се развълнувах. Имам две деца, които са диагностицирани с Разтройство на сензорната преработка. Никога не съм успявала да го обясня добре на другите. Имам обаче някои експертни дефиниции и прозрения, които искам да споделя с Вас като допълнение към моето собствено преживяване.
Д-р Анна Джейн Айерс – психолог и ерготерапевт, известен с работата си със сензорна интеграция – казава:
“Сензорната интеграция се появява автоматично при повечето хора, за това сме склонни да го приемаме за даденост- също както приемаме за даденост биенето на сърцето си и храносмилането.Интеграцията е вид организация. Да интегрираш означава да обединиш или да организираш редица части в едно цяло. Централната нервна система и най-вече мозъкът са предназначени да организирането на безбройни частици от сензорна информация в едно цялостно, неделимо преживяване.Усещанията казват на мозъка какво извършва тялото, мозъкът казва на тялото какво да прави, защото нервните клетки общуват една с друга.Бавното учене и лошото поведение при децата са често причинени от неадекватна сензорна интеграция в мозъка на детето.”
Сетива
Повечето от нас разпознават какво ни казват нашите сетива и се чувстваме доволни от казаното. В случаите на хора с разстройство на сензорната преработка, както при моите две деца, сетивата изпращат информация до мозъка, която той разчита по различен начин от повечето хора.
Например, моят най-голям син не обича прегръдки. Няма нищо нередно в това да не харесваш прегръдки. Интересното нещо при него е, че прегръдките изглеждат почти болезнени за него. Той се чувства прикован, ограничен и контролиран. За много други, прегръдката означава обич, подкрепа, доброта. За него означава точно обратното. Обича обаче да се бори и обича да прави неща, които му доставят по-разтърсващо усещане. Той често е търсещ тръпка и смел.
Вторият ми син обича прегръдките и докосванията до противоположната екстремност. Той ползва много възглавници през нощта, за да му доставят усещане, че е прегърнат докато спи. Все още не съм му направила тежко одеало (weighted blanket), но ми изглежда необходимо. Той протяга ръка за прегръдка, ако се почувства напрегнат. От другата страна на монетата, щом му доскучае, той търси различни сензорни стимулации. Известен е с удрянето на главата си в стени, маси и дивани (благодаря,че понякога е нещо меко), за да получи сетивно изживяване, което го вади от скуката.
Когато му е скучно и търси стимулация,той често се върти по пода като топка. Разстройство на сензорната преработка и други предизвикателства на сензорната интеграция като тази, често се проявяват при хора с аутизъм. Въпреки, че моят син няма аутизъм, понякога изглежда така заради сензорните му затруднения.Сензорната интеграция заема място при много различни диагнози и състояния. Този син (вторият ми син) всъщност е посещавал ерготерапия, която му помага със сензорната интеграция.
Д-р Айерс също казва:
“Повечето от хиперактивността при децата днес е поради слаба сензорна интеграция.“
„Понякога светлини или шумове дразнят и разсейват детето.Обучаващите често наричат четенето, писането и аритметиката „основата“, но всъщност това са изключително сложни процеси, които могат да се развият единствено върху силна основа на сензорна интеграция.Сензорно интегриран проблем, който е „незначителен“ в ранното детство, може да стане главен проблем, когато детето влезе в училище.Поведението и академичното учене на вашето дете са видимият израз на невидимата активност в неговата нервна система. Ученето и поведението са видимия аспект на сензорната интеграция.”
Виждала съм това особено при вторият си син. Предизвикателно е, защото когато на вторият ми син му е скучно или е академично натоварен, той си създава сензорно усещане като „падане“ от стола, изричане на неочаквани думи и фрази, силно оригване, потупване, свирене или създаване на други шумове. Това привлича вниманието му и му доставя сетивно освобождаване. Той е интелигентно дете, което прави сензорната интеграция трудна за приемане, разбиране или обясняване.
Д-р Айерс казва:
„Сензорната интеграция сортира, подрежда и евентуално обединява всички сетивни входове в една цялостна мозъчна функция. Когато функциите на мозъка са единни и уравновесени, движенията на тялото са високо адаптивни, ученето е лесно и доброто поведение е естествен резултат.“
Това ми даде достатъчно мотивация, да го заведа на ерготерапевт и да се опитам да му помогна у дома. Научихме много неща.
Сензорно въздействие
В допълнение към петте сетива, които хората обикновено обсъждат – слух, зрение, докосване, вкус и обоняние – Д-р Айерс обособява три „скрити сетива“.
- Тактилното усещане, което доставя информация основно чрез повърхността на кожата, от глава до пети, относно текстура, форма и размер на предмета в околния свят. То ни казва дали ние активно докосваме нещо или сме пасивно докосвани. Помага ни да разграничим заплаващи и незастрашаващи усещания от докосване.
- Вестибуларното усещане, което доставя информация чрез вътрешното ухо относно гравитацията и пространството, балансът и движението също и за позицията на главата и тялото ни спрямо повърхността на Земята.
- Проприоцептивно усещане, което доставя информация чрез нашите стави, мускули и връзки относно къде се намират нашите части на тялото и какво правят.
Източник: /ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Колева
Photo credit: Freepik