Имате ли деца, които имат трудности да следват указания от няколко стъпки и се нуждаят от чести напомняния какво да правят? Или ученици, които се губят в текстовете, затрудняват се в преписването на информация и воденето на бележки и забравят това, което току що са научили?
Ако е така, има голяма вероятност, проблемът да се крие в нещо, което не сте взели предвид – работната памет.
Какво е работна памет?
Работна памет е информацията, която може да държиш съзнателно в главата си във всеки един момент. Тя е една от изпълнителните функции, колекция от когнитивните процеси на мозъка. Другите две основни изпълнителни функции са гъвкавост и самоконтрол.
Да имаш добра работна памет означава, че имаш способност да „задържаш“ свежа информация достатъчно дълго, за да я използваш. Въпреки това обаче, работната ни памет е ограничена по природа. Това е причината, поради която ни е толкова трудно да помним дълги изречения и числа с много цифри като телефонни номера.
Хора с добра работна памет по-лесно запомнят и манипулират информация без да им се налага да я записват. Например те могат да решат математическа задача наум, да запомнят упътванията за шофиране прочетени преди няколко минути и да помнят имената на всички в групата, с която току що са се запознали.
Защо работната памет е важна?
Работната памет се оказва по-добър показател за последващ успех на ученика отколкото IQ (коефициента на интелигентност), оценките от тестове и дори поведението и нагласата на ученика! Проучване на Monica Melby-Lervag и Charles Hulme също така открива, че децата под 10-годишна възраст извличат повече ползи от вербални тренировки за работна памет в сравнение с по-големите деца (11-18 годишни). Работната памет е нещо, на което трябва да обърнем внимание при деца под 4 годишна възраст, в групите на детската градина и в началните класове.
Децата със силна работна памет могат:
- да приложат информация, научена на по-ранен етап към нови ситуации;
- да останат фокусирани и да следват дадената задача.
- да пренаредят мислите си, за да поберат нова информация.
- да водят бележки по-добре и да преписват информация по-точно.
- да следват сложни и многостепенни инструкции.
Лошата работна памет е причина за много от обичайните учителски притеснения относно поведението на учениците им в час. През повечето време ние не правим връзка, че работната памет е част от проблема. Не осъзнаваме, че когато изглежда, че децата си мечтаят и не се захващат с поставената им задача, понякога причината е в препълнената им работна памет. Те изключват защото мозъка им просто не може да задържи никаква допълнителна информация и буквално не могат да внимават.
Защо работната памет е толкова голямо предизвикателство за децата?
Много малките деца обикновено имат слаба работеща памет. Затова е най-добре да им се дават инструкции от една стъпка и да се използва опростена лексика, когато ги напътствате. С порастването на децата, работната им памет се увеличава. И така част от предизвикателствата свързани с работната памет са просто свързани с растежа.
Въпреки това, има и други фактори, влияещи на работната ни памет. Три от основните обстоятелства са:
- Когато сме разсеяни.
- Когато се опитваме да задържим прекалено много информация наведнъж.
- Когато сме ангажирани със сложни задачи.
Това не описва ли почти всеки момент от учебния ден на повечето деца? И веднъж загубена информация от работната памет, тя вече не може да се възстанови, защото никога не е била запаметена в дългосрочната памет. Това разкрива тайната защо понякога се налага толкова много пъти да повтаряте на децата! Те не успяват да абсорбират предаваната от вас информация или защото са били разсеяни, или защото тя е била прекалено много за капацитета им. Информацията е „изтекла“ от работната им памет без никакъв шанс за възстановяване, освен ако не им предоставите информацията отново.
Освен това, работната памет (както и всички мозъчни функции) страда когато сме гладни, уморени, измръзнали и под изключителен стрес. Поради това, че повечето от учениците ни ежедневно се борят с подобни проблеми, няма нищо чудно, че работната им памет е толкова ограничена.
Проблемът е още по-сериозен за деца от много бедна среда. Стресът в ранното детство продължава да въздейства върху работната памет дори и в зряла възраст. Съгласно едно ново проучване, животът в бедност е еквивалентен на загуба на 13 точки от IQ! Това е така, защото мозъкът е постоянно ангажиран с опитите да се удовлетворят основни потребности и разполага с по-малко ментална енергия, достъпна за анализиране на други решения, от което страдат и самоконтролът, и академичното представяне.
Може ли работната памет да се тренира?
Да! В Япония изследователи провеждали всекидневно 10-минутни тренировки на работната памет сред 8-годишни деца в продължение на два месеца. Занятията включвали прости задачи, като например да питаш детето да си припомни второто число в поредица от общо четири числа.
Какво показали резултатите? Коефициентът на интелигентност на 8-годишните се е повишил с 6% в контролната група и с 12% в групата с тренировки за паметта, като децата с най-ниски оценки са напреднали най-много. Същата статия цитира подобни (макар и по-малко впечатляващи) резултати за 6-7 годишните деца. Дори възрастните, участващи в тренировките за памет, показали напредък!
Докато ползите са достатъчно смайващи, най-забележимото в тренировките на паметта е краткото време, за което може да се види разликата. Saliminen, Strobach, и Schubert в едно проучване от 2012 година потвърждават, че изграждането на силна работна памет отнема само 5-10 минути практика на ден за период от 8 до 12 седмици. Еха!
Колко често учениците трябва да играят игри за памет?
Препоръката ми базирана на научни изследвания, е игрите за работна памет да се упражняват само за 5-10 минути, всеки учебен ден в продължение на един срок от учебната година. Те могат да станат добра загрявка в клубове за четене или други малки групи или обособени учебни периоди. Учениците ви могат да намерят периодичното връщане към тези игри през годината за много полезно.
Източник:https://thecornerstoneforteachers.com
Автор: Анджела Уотсън
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Альона Пейчева
Редактор: Теодор Дуралиев