Микроструктурата на бялото вещество в мозъка само три месеца след раждането може да предскаже как ще се развият емоциите на едно бебе с времето, сочи ново проучване. В обширна статия, публикувана от Genomic Press, учените представят изключителни открития за това как най-ранните мозъчни връзки оформят емоционалното развитие на бебетата още в първите месеци след раждането. Това може да доведе до нови начини за идентифициране на деца в риск от бъдещи поведенчески и емоционални затруднения, предполага изследването.
С усъвършенствана образна техника, наречена NODD (Neurite Orientation Dispersion and Density Imaging/ Образ на ориентацията на разпръскване на невритите и плътност), учените са успели да проследят организацията на невронните връзки, които отговарят за емоционалната обработка. Те са установили, че определени от тях са свързани с увеличаване на развитие на позитивна или негативна емоционалност до деветия месец. Бебетата с по-сложна микроструктура в цингулума са показали повече положителни емоции и по-добри умения за саморегулация.
Структурната организация на мозъка в най-ранна възраст определя емоционалното развитие
В изследването на Медицинското училище към Университета в Питсбърг, са били наблюдавани 95 бебета с модерни методи за образна диагностика. Учените откриват, че микроструктурата на бялото вещество – своеобразните „информационни магистрали“ на мозъка, още на 3 месеца предсказва как емоциите и способността за саморегулация ще се развиват в следващите шест месеца.
С помощта на техниката NODDI те са имали възможността да изследват с безпрецедентна точност организацията на мозъчната тъкан и да видят как подредбата на нервните влакна в мозъка влияе на емоционалните траектории.
„Това, което наблюдавахме е, че структурната организация на мозъка в ранна детска възраст задава рамката на емоционалното развитие,“ отбелязва екипът.
Изследването е било съсредоточено върху важни невронни връзки в бялото вещество, които свързват области, отговорни за самосъзнанието, вниманието и когнитивния контрол – основите на емоционалната обработка през целия живот.
Основни открития
- При бебетата с по-висока дифузия на невроните в зоната на връзка между двете мозъчни полукълба се наблюдава по-силно развитие на негативната емоционалност на възраст между 3 и 9 месеца. Това подсказва, че определени модели на мозъчна свързаност могат да предразполагат към засилена емоционална реактивност.
- Бебета с по-сложна микроструктура в цингулума, който свързва области, ангажирани в изпълнителния контрол, проявяват повече положителни емоции и по-добри умения за саморегулация.
Значение на откритието
Възможността да се идентифицират бебета в риск от емоционални затруднения, преди да се проявят поведенчески симптоми, би било огромен напредък в невронауката на развитието.
Предишни проучвания показват, че:
- Високите нива на негативна емоционалност в ранна детска възраст са свързани с повишен риск от тревожност и поведенчески разстройства в бъдеще,
- Ниската позитивна емоционалност корелира с депресия и социални трудности по-късно в живота.
Разбирането на тези ранни невронни маркери може да промени подхода към детското психично здраве, и да позволи целенасочени интервенции в критични етапи от развитието, считат авторите на проучването.
Използването на NODDI е също така технологичен пробив и важен методологичен напредък. Докато досегашните традиционни методи трудно улавят сложната организация на развиващата се мозъчна тъкан, NODDI предоставя по-ясна картина за узряването и организацията на невронните пътища. Използването му е позволило да се изследват три ключови области на бялото вещество с важна роля за емоционалната обработка и регулация.
Откритието е от значение и за педиатричната практика и ранното детско развитие. Идентифицирането на обективни невронни маркери може да позволи профилактичен скрининг преди да се появят проблеми. Това отваря път към по-ранни и по-ефективни интервенции, тъй като мозъчната микроструктура е основен фактор за емоционалното развитие, независим от външната среда.
Предстои да се изясни доколко тези модели са стабилни през детството и дали целенасочени интервенции могат да променят развитието на бялото вещество, за да подпомогнат емоционалната устойчивост.
Изследването подчертава значението на първата година след раждането като критичен период за мозъчното развитие. Тогава бързите промени в структурата на бялото вещество поставят основите на емоционалните и поведенчески модели за цял живот. Това познание отваря нови възможности за подкрепа на здравословното развитие още от най-ранна възраст.
Източник: neurosciencenews.com