Мозъкът има таен ритъм, който се синхронизира по-добре в трудни моменти при хората с по-високи когнитивни способности, са интересните резултати от ново проучване на университета „Johannes Gutenberg“ в Майнц.
То е установило, че “по-умните” хора показват по-прецизна и гъвкава координация на бавни тета вълни по време на ключови моменти на вземане на решения. Вече е известно, че когато мозъкът е под напрежение, определени невронни сигнали започват да се движат в синхрон като добре дирижиран оркестър. В новото проучване за пръв път се показва колко гъвкаво невронният синхрон се адаптира в различни ситуации и че тази динамична координация е тясно свързана и с когнитивните способности.
Синхронизирането на мозъчния ритъм
Когато се концентрираме, преминаваме от една задача към друга или се сблъскваме с трудни умствени предизвикателства, мозъкът започва да синхронизира вътрешните си ритми. Той започва да координира т.нар. тета мозъчни вълни – мозъчни импулси, които трептят с честота между 4 и 8 херца и принадлежат към групата на по-бавните невронни честоти. Обикновено те се появяват, когато мозъкът е по-затруднен – например по време на задълбочено мислене или когато трябва съзнателно да контролираме действията си.
„Определени сигнали в средата на челния дял на мозъка са по-добре синхронизирани при хора с по-високи когнитивни способности, обясняват авторите на проучването, което е публикувано в „Journal of Experimental Psychology“.
По-добра концентрация дори до звънящ телефон
В изследването, учените са следили чрез електроенцефалография (ЕЕГ), мозъчната дейност на 148 души на възраст от 18 до 60 години, на които предварително са направени тестове, оценяващи паметта и интелигентността им. ЕЕГ измерва малките електрически импулси в мозъка чрез електроди, поставени върху главата, и е добре установена техника за получаване на точни данни относно когнитивните процес.
Изследователите са искали да разберат мозъчните механизми, които стоят зад способността на хората лесно да се справят с променящи се правила, което е важна част от интелигентната обработка на информация. По време на изследването участниците извършват 3 умствено затрудняващи задачи, с които се прави оценка на когнитивния контрол. Например, те трябва да натиснат бутон, за да изберат дали дадено число е четно, или нечетно, а след това дали е по-голямо, или по-малко от 5, докато са заети с друго нещо. Всяка смяна на правилата изисква бързо приспособяване на менталните стратегии – процес, който позволява на учените да наблюдават отблизо как мозъчните мрежи се координират в реално време.
Резултатите показали, че при хората с по-големи когнитивни способности се наблюдава особено силна синхронизация на тета вълни по време на важни моменти, най-вече при взимане на решения. Техните мозъци се справят по-добре със задържането на целенасочени мисли, когато това е от най-голямо значение. “Те са способни да запазят концентрацията си и да игнорират разсейващи фактори. Помислете за неща като звънящ телефон, докато работите, или оживената гара, докато се опитвате да четете книга“, дават пример учените.
По-гъвкав мозъчен ритъм
Изследователите са особено изненадани от това колко пряко свързани са координацията на мозъчния ритъм и когнитивните способности. ”Не очаквахме връзката да е толкова очевидна”, посочват те. И най-важното не е продължителната синхронизация, а способността на мозъка да адаптира времето гъвкаво и според контекста – като оркестър, който следва умел диригент. Фронталната област на мозъка често задава тона при координацията, но работи в синхрон и с другите области. Тази свързаност с тета мозъчни вълни се оказва особено важна при изпълнението на вече взети решения, но не толкова по време на умствената адаптация при подготвянето за нови правила или на задачи.
Предишни проучвания на когнитивните възможности чрез ЕЕГ са изследвали най-вече дейността в конкретни отделни части на мозъка. Това проучване обаче подхожда на цялостно мрежово ниво, изследвайки как областите си взаимодействат по време на множество задачи, за да идентифицира стабилни, всеобхватни модели. И резултатите му показват, че индивидуалните разлики в когнитивната способност са свързани пряко с динамичното поведение на мозъка на мрежово ниво.
В следващо проучване учените искат да изследват участници на възраст над 40 години, за да се опитат да установят кои биологични и когнитивни фактори подпомагат още повече ефективната мозъчна координация и ролята на допълнителни когнитивни способности като скорост на обработване и работеща памет.
Източник: www.sciencedaily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева