Има деца, при които усещанията са по-изострени. За тях допирът, звукът или текстурата на храната могат да бъдат много по-различни. Това е свързано със сензорната обработка и начина по който нервната система интерпретира сензорните сигнали и ги превръща във физически реакции. Когато има проблем в този процес на преработката на информация, постъпваща по сетивните канали, се наблюдава така наречената сензорно-интегративна дисфункция (СИД).
СИД влияе върху начина, по който детето обработва съобщенията, изпратени от някое от петте основни сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир до мозъка му. То може да има лека сензорна непоносимост или да му е изключително трудно да се справи със сензорната стимулация. Ако потупате дете по рамото, обикновено нервната му система информира мозъка, че е леко докоснато. Но за дете със СИД съобщението може да бъде разтълкувано погрешно и то да почувства, че е силно ударено или пък съобщението да се изгуби и то дори да не разбере, че е докоснато.
Понякога СИД засяга и две по-малко познати сетива – вестибуларната и проприоцептивната система. Те откриват входяща сензорна информация, която след това се доставя до мозъка. Вестибуларната система се отнася до усещания при движение като люлеене или спускане по пързалка. Проприоцептивната система предоставя информация на мускулите и ставите, като казва на краката да оказват по-голям натиск при изкачване на стълби отколкото при ходене по равна земя, например. Ако съобщенията от проприоцептивната система се объркат в мозъка, детето може да изглежда прекалено тромаво или агресивно, защото не е наясно каква сила прилага.
Непрекъснатото получаване на объркани съобщения може да бъде смущаващо за детето, а необяснимите му реакции в ежедневни случки, могат да бъдат объркващи за родителите му. Поведението на детето може да стане още по-непредсказуемо, ако бъде помолено да премине от една дейност в друга, защото насочването на вниманието към нещо ново може да му отнеме много време и усилия.
Превключване на мозъка
Преди повече от 40 години трудотерапевтът д-р Джийн Айрис, разработва терапевтични методи за лечение на това, което тя нарича “сензорна интегративна дисфункция”. Въпреки, че през годините терминът се е променил, основните принципи на терапията, положени от д-р Айрис все още се използват като основа за методите на лечение.
То се състои от внимателно проектирани мултисензорни дейности, които предизвикват една или повече сензорни системи едновременно – като хвърляне на торбички по мишена по време на люлеене, което представлява както вестибуларно, така и зрително предизвикателство. Целта е да се подпомогне изграждането на невронни пътища, които могат да доведат до подходящи реакции на информацията, която постъпва в мозъка на детето чрез сетивата. Това отнема много време и изисква чести повторения, но наистина е необходимо, за да стане автоматично действие.
Симптоми
Дете със СИД много често проявява някои от следните симптоми:
- Намира за абсолютно непоносими някои от най-обикновените ежедневни дейности: шум, мръсотия по ръцете, подстригване на коса, рязане на нокти, неочаквана прегръдка, ходене бос по трева или пясък
- Не реагира при докосване, предпочита стационарни дейности пред активните, не усеща топлина, студ или глад
- Използва или твърде много или твърде малкосила (например когато потупва някой или когато държи и пише с молив)
- Пасивно, тихо и бавно отговаря на указания
- Страхува се да опитва нови неща, разстройва се при неочаквана промяна, избягва групови занимания
- Обича да се въртиили люлее прекомерно, поема много рискове по време на игра
- Има затруднения с физическите умения като хващане на топка или каране на колело
Ако се притеснявате за детето си, най-добре е да имате цялостна оценка от мултидисциплинарен екип, който включва педиатър, психолог, ерготерапевт, специализиран в сензорни нарушения, психолог.
Можете да потърсите и консултация с нашите специалисти в Център за детско развитие „Малки чудеса“.
Източник: www.parents.com