Всеки родител се тревожи, когато трябва да се справи с емоционален срив на своето дете. Въпреки това, родителите на деца с ADHD (Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание) често се сблъскват с много повече предизвикателства от останалите родители.
Децата с ADHD са по-податливи на сривове поради редица причини. Често емоционалната им регулация е нарушана, което означава, че е необходимо по-малко, за да се предизвика епизод на гняв, който продължава за по-дълги периоди от време, отколкото при другите деца. Работата с деца върху техники за релаксация, като дълбоко дишане или броене до десет при първите признаци на емоционален изблик, може да помогне. Особено важно е да практикуват тези умения, когато са спокойни.
Често тези деца не са толкова внимателни към това, което се случва около тях. В резултат на това, те пропускат важна информация, която ги кара да тълкуват погрешно дадена ситуация, като по този начин реагират на това, което, според тях, се случва, а не на действително случилото се. Ако провеждате дискусия с детето си, често правете паузи, за да сте сигурни, че те са разбрали вашето мнение.
1. Задавайте въпроси, за да проверите разбирането им и ги насърчавайте да ви задават такива
Някои деца с ADHD са по-трудно адаптивни, ето защо е възможно промяната в рутината да ги разстрои, както и всяко непланирано събитие. Ако вашето дете изпитва трудност да приключи една дейност и да премине в следваща, можете да изпробвате включването на таймер в заниманията (или пясъчен часовник). Така, детето ще има по-добра представа кога дадено занимание ще приключи и това ще му помогне да реагира по-спокойно на края му.
2. Не губете хладнокръвие!
Вдишайте няколко пъти дълбоко. Това ще ви помогне да релаксирате и ще намали собственото ви ниво на тревожност/ гняв и ще ви позволи да мислите ясно и да реагирате по най-подходящия начин. Не забравяйте инструкцията преди полет: „Когато пуснат маските, моля, първо покрийте носа и устата си, преди да помогнете на детето си.“
3. Не реагирайте – отговорете
Опитайте се да не отреагирате емоционално, а помислете за това, което е провокирало ситуацията: „Ние имаме проблем тук. Нека да видим как можем да разрешим проблема ЗАЕДНО.“. Разберете какво ядосва или тревожи детето ви. Можете ли да модифицирате ситуация по начин, който е по-приемлив за детето, като същевременно отговаряте на вашите нужди? Добрите лидери слушат хората, които ръководят, и вземат предвид обратната връзка, която получават.
4. Не командвайте – обсъдете
Попитайте: „Какво те накара да се разстроиш?“ Слушайте внимателно и отговаряйте съпричастно. Разберете за какво е загрижено детето. Например, ако проблемът е в това, че не иска да легне да спи, може да кажете: „Разбирам, че не искаш да си лягаш в момента, въпреки че 21:00 ч. е обичайното ти време за лягане. Какво те притеснява в това? “ Може би детето ще отвърне: „Трябва да завърша видеоиграта си, за да мога да стигна до следващото ниво.“. Тогава можете да кажете: „Значи имаме проблем. Искам да си лягаш, защото сънят ти е важен, за да се чувстваш добре и да се справяш добре в училище и бейзболът утре, а ти искаш да останеш до късно, за да завършиш играта си. Не казвам, че не трябва да си лягаш сега, но имаш ли идея как можем да разрешим това?
Да кажем, че става въпрос за няколко минути и вие решавате тази вечер да му позволите да завърши играта. Може да кажете: „Добре, за тази вечер можеш да завършиш играта. Утре можем да поговорим за това и да измислим решение, така че отсега нататък да можеш да завършваш това, което правиш, и да си лягаш навреме.“
Добре е да изслушваме гледната точка на децата ни в трудни ситуации. Ако това е изолиран казус, решаването на проблема може да избегне сериозно избухване. Трябва обаче да продължим на следващия ден с подробна дискусия за това как това може да се избегне в бъдеще.
5. Не се отказвайте – останете ангажирани
Отглеждането на дете с някаква специална нужда, било то развитийна, психологическа или медицинска, изисква огромно количество търпение и сила, за да издържим и да продължим да се справяме с трудни ситуации, когато се появят. Уверете се, че имате силна подкрепа. Не забравяйте да си почивате от време на време, да отделяте време за себе си. Също така, опитайте се да видите ситуацията от разстояние, за да видите напредъка, който сте постигнали досега. От тази перспектива, сривовете, които преживявате с детето си от време на време, могат да изглеждат просто като малки неравности по пътя.
Източник: https://childdevelopmentinfo.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Юлия Димитрова
Редактор: Женя Драгнева