гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Разстройство на привързаността

Разстройство на привързаността

Петък, 14 Януари 2022
asian-lovely-sweet-preschool-daughter-congratulates-mommy-with-life-event-birthday-holiday-prepares-her-handmade-post-card-with-red-painted-heart-symbol-unconditional-love-mother-day-concept asian-lovely-sweet-preschool-daughter-congratulates-mommy-with-life-event-birthday-holiday-prepares-her-handmade-post-card-with-red-painted-heart-symbol-unconditional-love-mother-day-concept freepik

От своето раждане ние развиваме силна връзка с хората, които основно се грижат за нас (обикновено това са родителите ни). Това привързване ни помага да се учим и развиваме в доверена среда. Дори в невръстна възраст ние знаем, че нашите родители ни подкрепят.

За някои деца обаче тази връзка не се формира. Има множество причини за това, но обикновено имаме ситуация, в която обгрижващият родител няма възможност да осигури грижата и вниманието, което е необходимо, за да се формира силна връзка с детето.

Детето може да е било малтретирано, пренебрегвано или разделено от своите родители поради други причини. Каквато и да е причината, резултатът от това, че не е формирана такава връзка може да доведе до трудности в привързването и в най-сериозните случаи – състояние, наречено реактивно разстройство на привързаността.

В тази секция ще разгледаме трудностите в привързването в повече детайли, включително лечението на разстройство на привързаността при възрастни.

Какви са трудностите в привързването

Обикновено бебетата развиват силни връзки с хората, които се грижат за тях до 9-месечна възраст. Те са се научили да разчитат на родителите си, че ще им предоставят храна, подслон и закрила. Това дава увереност на децата да опитват нови неща, да учат и да се справят успешно с нови ситуации.

Бебетата между 6 и 9 месеца имат склонността да преминават през “прилепващ” етап и не им харесва да бъдат отделяни от своите родители. Това се случва, заради силната връзка, която са формирали и защото свързват своите родители с чувството за безопасност.

Тези силни и „сигурни” връзки не винаги се създават. В тези случаи елементът на асоциация на родителя със сигурност и безопасност е изгубен. Това може да направи за детето трудни новите ситуации, преживявания и създаването на нови връзки.

Когато тази връзка с родителя липсва, това може да доведе до различни поведенчески и емоционални трудности, които могат да засегнат развитието на детето и да доведат до психологически проблеми на по-късен етап от живота.

Трудностите в привързването могат да бъдат разгледани в спектър. При някои проблемите могат да бъдат минимални, а при други – сериозни и емоционално травматични.

Има начини за лечение и начини за превъзмогване на подобни проблеми, дори в зряла възраст.

Кой може да развие трудности в привързването

Разстройствата, свързани с привързването, обикновено се развиват до 5-годишна възраст. Тези, които имат по-висок риск за развитие на подобни трудности, са:
- Деца, преживели насилие

- Деца, които са били пренебрегвани

- Деца, израснали в социалната система

- Деца, които са били разделени от родителите си

Това са само примери, но, като цяло, всяка ситуация, в която родител и дете нямат възможност да създадат силна връзка, може да доведе до формиране на трудности при привързване.

Консултиране при разстройство на привързаността

Ако проблемите с привързването не бъдат разрешени, те могат да доведат до разстройство на привързаността и последващи поведенчески проблеми. Следователно, колкото по-рано се обърне внимание на проблемите по отношение на привързаността, толкова по-добре. Въпреки това, помощ може да бъде потърсена на всеки етап и лечението е достъпно и за възрастни страдащи от разстройство на привързаността.

При децата най-често се прилага терапия под формата на игра и/или семейна терапия. В зависимост от ситуацията, терапията цели да заздрави и засили връзката между детето и родителя, докато помага на детето да развие начини за справяне със симптомите на трудностите в привързването.

За възрастните, които никога не са адресирали своите трудности в привързването, психотерапията може да бъде изключително полезна. Тя предоставя място за изследване на загубите, приемане и научаване как се създават връзки като възрастен (ако това е проблем). Всичко това може да помогне на възрастните с подобни трудности да градят по-добри взаимоотношения с приятели, партньори и техните собствени деца.

Симптоми на разстройството на привързаността

Както много други психологически проблеми, затрудненията свързани с формирането на привързаността попадат в спектър. Някои са леки случаи, които по-лесно могат да бъдат повлияни, докато други могат да преминат в разстройство на привързаността.

Разпознаването на знаците и симптомите на несигурното привързване могат да помогнат, за да се вземат мерки навреме. Въпреки че никога не е късно да се потърси помощ – колкото по-скоро се случи, толкова по-малък е рискът от развитие на разстройство на привързаността.

Надолу ще разгледаме някои от знаците, че Вашето дете може да страда от проблем с привързването:

  • Проблеми при изразяване на гнева - Децата с разстройство на привързаността може да се затрудняват да изразяват или да контролират своя гняв. Те могат да го изразяват чрез избухване и преиграване или да използват пасивно-агресивно поведение. Също така могат да крият своя гняв чрез социално приемливо поведение, например прекалено силни прегръдки и стискане.
  • Липса на зрителен контакт - Трудността да се задържи зрителен контакт с детето може да е знак за много неща. Ако го забележите, заедно с други симптоми, свързани с разстройството на привързаността, редно е да се обърне внимание.
  • Нужда да има контрол - Често тези, които страдат от трудности в привързването, имат нужда от това да държат контрола. Те могат да направят много и да стигнат далеч, за да чувстват, че контролират ситуацията и могат да бъдат непокорни и спорещи.
  • Проблеми със самонаблюдението – Самонаблюдението е процес, в който наблюдаваме собственото си поведение (съзнателно или подсъзнателно) и разпознаваме дали поведението ни трябва да се промени. За тези с разстройство на привързаността това може да представлява трудност.
  • Трудност при показване на обич – Когато проявата на привързаност към родителите е несигурна (или изобщо не съществува), децата често не проявяват почти никаква привързаност към родителите си.
  • Търсене на обич от непознати – Тъй като дете с разстройство на привързаността не е в състояние да получи или не е получавало в миналото „достатъчно“ обич от родителите си, то може да я потърси другаде. Следователно те могат да се държат неподходящо и да показват прекалена привързаност и любов към непознати.
  • Недоразвита съвест - Хората с разстройство на привързаността могат да се държат така, сякаш нямат съвест, като не успяват да покажат угризения или съжаление, след като са се държали лошо.

Ако детето е все още много малко, може да следите за следните поведения:

• Не се обръща към своя родител/полагащ грижи, когато е уплашено или разстроено.

• Неудобно му е да го утешават или докосват.

• Проявява малка или никаква привързаност към родителите/полагащите грижи.

• Не отговаря и не се усмихва, когато общува с възрастни.

• Не се разстройва в ситуации, в които бихте очаквали детето да бъде разстроено.

• Изглежда отдръпнато и избягва да общува с възрастни и други деца.

• Изглежда тревожно и уплашено.

• Проявява агресивно поведение към другите.

Ако подозирате затруднения с привързаността, следващата стъпка трябва да бъде търсенето на диагноза от професионалист. Притеснения относно психичното здраве се диагностицират въз основа на представените признаци и симптоми.

Ако детето Ви има симптоми на разстройство на привързаността, Вашият лекар вероятно първо ще извърши физически преглед, за да изключи възможно физическо заболяване. Ако не може да бъде открита физическа причина, ще се наложи специалист по психично здраве да направи психологически тестове и оценка на детето, за да направи диагноза. Психиатрите и психолозите, специално обучени да помагат на млади хора, могат да използват инструменти за интервю и оценка, за да оценят детето.

Отглеждането на дете с разстройство на привързаността може да бъде предизвикателство. Разбира се, осигуряването на безопасност за детето и останалата част от семейството е приоритет. Семействата се нуждаят от постоянна подкрепа и информираност, за да им се помогне при преодоляването на предизвикателствата свързани с трудностите на детето относно формирането на привързаност.

Реактивно разстройство на привързаността

Реактивното разстройство на привързаността се счита за един от по-тежките проблеми, свързани с привързаността. Това обикновено се случва, когато детето е било малтретирано или пренебрегвано.

Не е ясно колко деца са засегнати. Въпреки това, проучване проведено от The British Journal of Psychiatry показва, че 1,4% от децата в бедните райони на Обединеното кралство на възраст от шест до осем години са засегнати.

Счита се за рядко състояние и не всяко дете, което е преживяло пренебрегване, ще го развие. Има различни теории за това защо се появява, но са необходими допълнителни изследвания, за да се развие по-добро разбиране на състоянието.

В рамките на това разстройство има два подтипа - инхибирани и деинхибирани. Децата с инхибирано реактивно разстройство на привързаността са много отдръпнати и изглеждат емоционално откъснати. Тези с деинхибирани симптоми са по-склонни да търсят обич от другите, без предпочитания към родителите си.

Признаците и симптомите на реактивно разстройство на привързаността са подобни на общите проблеми с привързаността:

• отвращение към докосването

• нужда да се чувства под контрол

• затруднено изразяване на гняв

• недоразвита съвест

• трудно проявяване на обич

Възможно е да се предотврати реактивно разстройство на привързаността, ако се обърне време на симптомите навреме. Ако подозирате, че детето ви има такова състояние, не забравяйте да посетите професионалист, за да получи официална диагноза.

Преди да посетите Вашия лекар, може да е полезно да се подготвите. Направата на списък със следните неща може да бъде от полза:

• Поведенчески проблеми и/или емоционални проблеми, които сте забелязали.

• Личната ви история, например големи промени в живота ви и стрес, през който е преминало вашето семейство.

• Медицинска история, всякакви лекарства, витамини или добавки, които детето ви приема.

• Всички въпроси, които имате към лекаря.

Вашият лекар ще зададе редица въпроси и след като изключи физическо заболяване, ще Ви насочи към детски психолог/психиатър. След това те ще направят оценка. Тъй като други състояния могат да причинят подобни симптоми (като депресивни разстройства и аутизъм), те ще бъдат изключени преди поставянето на диагнозата.

Когато децата с реактивно разстройство на привързаността пораснат, те са склонни да имат или инхибирани, или дезинхибирани симптоми.

Инхибирани симптоми

Децата с инхибирани симптоми са емоционално откъснати. Малко вероятно е те да реагират емоционално на случващото се около тях, въпреки че са наясно какво става. Те ще бъдат много отдръпнати и ще изпитват нежелание да бъдат утешавани или докосвани. Могат да отблъскват хората, да ги игнорират или дори да действат агресивно. С напредване на възрастта те могат да станат физически агресивни към онези, които се опитват да се доближат.

Дезинхибирани симптоми

Дете, показващо дезинхибирани симптоми, няма да има предпочитание към родителите си пред другите (включително непознати). То ще търси внимание от почти всеки и може да се държи неподходящо (твърде привързано) с хора, които не познава. Тези деца могат да са много зависими и да изглеждат по-малки от истинската си възраст. Поведението им може да ги накара да изглеждат хронично тревожни.

Въпреки че реактивното разстройство на привързаността е сериозно състояние, важно е да запомните, че помощ е налична на всеки етап. Психотерапията, информираността и подкрепата от професионалисти за вашето семейство са ключови.

Разстройство на привързаността при възрастни

Обикновено се смята, че разстройството на привързаността е специфично за деца и млади хора. Налице е обаче нарастващо разбиране, че нерешените проблеми с привързаността могат да причинят значителни проблеми в зряла възраст.

Когато проблемите с привързаността не се решават в детството, възрастните могат да се окажат с произтичащи от това вътрешни борби. Изграждането на взаимоотношения и връзки с другите често е най-големият проблем.

Възрастните с разстройство на привързаността могат да станат съзависими или да проявят ниво на враждебност, което пречи на другите да се сближат. Други може да имат трудност да разберат емоциите си. Мнозина ще разчитат на механизмите за справяне, които са изградили през детството, което може да ги остави изолирани като възрастни.

Добрата новина е, че никога не е късно да потърсите подкрепа и лечението е достъпно и за възрастни с проблеми с привързаността. 

Често срещано поведение при възрастни с реактивно разстройство на привързаността

По-долу разглеждаме някои от поведенията, които може да забележите при възрастен, който има проблеми с привързаността:

• трудно се доверява на другите

• необходимост да контролира средата си

• проблеми с гнева, често се нахвърля върху другите

• импулсивност

• негативно мислене, което потенциално провокира другите да се чувстват по същия начин

• затруднено свързване с другите

• съпротива срещу приемане на насоки или съвети

Видове разстройства, свързани с привързаността при възрастни

В зависимост от индивида и ранните преживявания, които е имал, възрастните с проблеми с привързаността обикновено попадат в една от следните категории:

  • Избягващ. Попадащите в категорията „избягващ” е вероятно да не се доверяват на хората лесно и да изпитват силно чувство на гняв. Може да им липсва съпричастност и да избягват интимността. Често чувстват, че могат да разчитат само на себе си.
  • Тревожен/амбивалентен. Хората в тази категория могат да бъдат натрапчиви в грижите си. Те са склонни да прекаляват с емоциите си във взаимоотношенията и може да им бъде трудно да поддържат дългосрочни връзки. Силното желание за контакт е често срещано и те могат да възприемат отношенията си като небалансирани.

Възможности за лечение при възрастни

Възрастните с разстройство на привързаността може да се срамуват да потърсят помощ. Това може да се дължи на факта, че им е трудно да се доверяват на другите и следователно се притесняват да говорят за себе си пред професионалист.

Ако сте възрастен и смятате, че имате проблеми с привързаността, може да се чувствате по-удобно да получите подкрепа от приятел или член на семейството, когато първоначално потърсите помощ. Без значение колко отдавна смятате, че са възникнали проблемите ви с привързаността, подходящият професионалист може да ви подкрепи и да ви помогне да ги преодолеете.

Консултант психолог или психотерапевт може да използва различни техники, за да ви помогне. Работата за освобождаване на умствени и емоционални блокажи е важна, както и възстановяването на връзката със собствените емоции. Терапията с докосване и/или ролеви игри могат да се използват като част от вашето лечение, но това ще зависи от вас и начина на работа на вашият консултант.

Медикаментите не са част от лечението, но за тези, които имат други психични проблеми като депресия, биха могли да се включат подходящи лекарства от психиатър.

Подкрепа на възрастен с разстройство на привързаността

Ако смятате, че някой, на когото държите, може да има проблеми с привързаността, опитайте се да го насърчите да потърси помощ. Често хората с разстройство на привързаността не осъзнават своето състояние и може да си мислят, че просто са такива, каквито са.

Подкрепата им и деликатното насърчаване да започнат лечение могат да им помогнат да направят тази жизненоважна първа стъпка.

Наличието на подкрепа извън терапията с разговори с близки подобрява шансовете за успех, позволявайки на възрастните да се научат как да създават дълготрайни и любящи взаимоотношения.

Свързани психични състояния и проблеми

Ако проблемите с привързаността не бъдат разгледани и лекувани, те могат да повлияят на емоционалното развитие на детето. Това може да остави децата в по-голям риск от развитие на определени психични състояния, докато растат.

Това няма да се случи при всеки един случай, но разстройството на привързаността се превръща в рисков фактор. Затова винаги се препоръчва да потърсите помощ възможно най-рано.

По-долу разглеждаме някои състояния, свързани с психичното здраве и емоционални проблеми, които могат да възникнат в резултат на разстройство на привързаността:

  • Депресия. Чувството за изоставяне и изолация в ранна възраст може да бъде свързано с развитието на депресия на по-късен етап в живота. Детето може да порасне, чувствайки се тревожно да бъде само, но и да се чувства неудобно в социална среда. Това подпомага чувството за изолация да се задълбочи и може да доведе в тревожност и/или депресия.
  • Агресивно/разрушително поведение. Децата с разстройство на привързаността често научават, че могат да разчитат само на себе си. Това ги прави недоверчиви към другите. Докато детето расте, това може да се превърне в липса на доверие в авторитетни фигури като учители.
  • Затруднения в ученето. Като деца един от основните начини, по които се учим, е когато се чувстваме сигурни чрез привързаността, която формираме с нашите родители. Наличието на тази привързаност ни кара да се чувстваме сигурни, когато научаваме нови неща. Без тази връзка може ученето да бъде затруднено.
  • Невъзможност да се формират значими връзки. Изграждането на взаимоотношения в ранна възраст с нашите родители е един от ключовите начини, по които научаваме за взаимоотношенията и как да формираме връзки. Ако тази връзка не съществува по някаква причина, това може да бъде объркващо за растящото дете. Тези хора може да изпитват трудности да изградят взаимоотношения, както платонични, така и романтични.
  • Ниско самочувствие. Децата, които не формират привързаност към родителите си, могат да се чувстват изоставени, независимо от това дали действителното изоставяне се е случило или не. Това може да доведе до чувство на безполезност и ниско самочувствие. Такива чувства могат да имат голямо влияние върху психическото благополучие на детето.
  • Злоупотреба с различни субстанции. Децата, които не формират привързаности (и особено тези, които са били пренебрегвани), могат да придобият навика да се самоуспокояват. Докато растат, този навик може да продължи чрез употребата на алкохол или наркотици. Ако родителите на детето също имат зависимости, това може да увеличи риска от развитие на пристрастяване.
  • Проблеми в социалното общуване. Хората, които имат затруднения с привързаността, може да изпитват трудности да се социализират. Може да се пазят от другите и трудно да ги разбират. Това може да доведе до социална тревожност.

Ранното лечение на затрудненията с привързаността е най-добрият начин за намаляване на риска от развитие на тези проблеми в по-късен живот. Помощ е достъпна на всеки етап обаче - ако смятате, че вие ​​или вашето дете сте развили допълнителни проблеми с психичното здраве, не забравяйте, че никога не е твърде късно да потърсите помощ.

Всеки има своето психично здраве и всеки един от нас има различни вътрешни борби. Важно е да говорите с професионалист и да се отнасяте към психичното здраве на семейството си толкова сериозно, колкото и към физическото си здраве.

Възможности за лечение при разстройство на привързаността

По отношение на лечението на разстройството на привързаността обикновено има две цели. Първата е да се гарантира, че въпросното дете и останалата част от семейството са в безопасност. Това е от ключово значение, ако злоупотребата или пренебрегването са причина за разстройството на привързаността. Втората цел е да насърчи детето да формира здрава и любяща връзка с подходящ настойник и да помогне за справяне с остатъчните притеснения.

Всеки случай ще бъде различен и следователно ще изисква различни подходи, но често се включва психологическа терапия и обучение на родителите. Децата с разстройство на привързаността формират по-трудно привързаност, но това е напълно възможно с правилната подкрепа.

След като се гарантира безопасността на семейството (ако това е било необходимо), могат да се препоръчат следните опции:

  • Фамилна терапия. В зависимост от обстоятелствата е типично терапиите да включват както детето, така и родителите. Семейната терапия има за цел да помогне на детето да изгради връзка с родителите си и да научи родителите как могат да помогнат за възстановяването на детето. Насърчава се положителното взаимодействие чрез игри и различни дейности.
  • Терапия чрез игра. Игровата терапия е полезен начин да направите ученето забавно и да задържите вниманието. Чрез игрова терапия децата могат също да научат важни социални умения, които може да им липсват. Този подход е особено полезен, ако децата се борят да изразят себе си или са затворени в себе си.
  • Индивидуално консултиране. В някои случаи може да се препоръча индивидуално консултиране с детето. Терапевтът може да иска да види поведението на детето, когато е отделено от родителите си, за да наблюдава реакциите му. Родителите може да са в състояние да наблюдават, но далеч от погледа на детето.
  • Класове за подобряване на родителските умения. Обучението на родителите или полагащите за детето грижи във връзка с разстройството на привързаността е от ключово значение. Освен образованието за самото разстройство, могат да се научат допълнителни родителски умения, за да се гарантира, че детето напредва добре.
  • Когнитивно-поведенческа терапия. За малко по-големи деца може да се препоръча когнитивно-поведенческата терапия. Това е вид терапия, която включва разговори и може да помогне на хората да се приемат това, което им се е случило в миналото и да развият здравословни механизми за справяне в настоящето.
  • Медикаменти. Лекарствата обикновено не се предписват за самото разстройство на привързаността, но ако детето страда от други проблеми (като тревожност, депресия или затруднения със съня), може да се предложи лекарство. Препоръчително е да обсъдите всички медицински възможности с Вашия лекар.

Как да помогнете на детето си по време на терапията

Като родител може да бъде много трудно, емоционално, да се грижите за дете с разстройство на привързаността. Възстановяването на тази връзка (или изграждането ѝ от нулата, ако сте осиновители) може да отнеме време и изисква търпение.

Получаването на насоки от професионалисти е препоръчително, но имайки предвид следното, докато детето ви е на лечение, може да ви бъде от полза:

  • Празнувайте успеха - Опитайте се да бъдете реалисти с очакванията си и знайте, че процесът ще отнеме време. Фокусирането върху движението напред и празнуването на всеки успех, без значение колко малък, ще поддържа инерцията и ще вдъхне позитивност.
  • Запазете спокойствие, когато възникнат неуспехи - може да има неравности по пътя по време на процеса, но запазването на спокойствие по време на това помага за създаване на безопасна и сигурна атмосфера. Уверете детето си, че е нормално нещата да не вървят перфектно и че можете да преодолеете неуспехите.
  • Грижете се за себе си - Няма да сте годни да се грижите за другите, ако първо не се погрижите за себе си. Опитайте се да поддържате нивата на стрес ниски и вземете предвид много грижи за себе си - спете достатъчно, хранете се добре и спортувайте. Да бъдеш стълб на силата и спокойствието дава пример.
  • Създайте мрежа от доверени хора за подкрепа - Подкрепата от професионалисти е ключова, но също така потърсете подкрепа от приятели, членове на семейството и дори чрез групи за подкрепа. Може да помогне да разговаряте с други родители, които имат подобен опит.
  • Поставете граници - За децата с разстройство на привързаността, наличието на последователни и любящи граници може да помогне да приемат света по-малко страшен. Поставянето на ограничения също помага да се внуши чувство за контрол.
  • Бъдете там след конфликт – Когато възникне конфликт, останете спокойни и бъдете на разположение, за да се свържете отново след това с детето. Това засилва вашата любов и последователност, показвайки им, че ще бъдете до тях, независимо от всичко.
  • Поправете се – Готовността да се поправите и да признаете грешките, които може да сте направили по време на конфликт, може да помогне за укрепване на доверието и връзката ви на привързаност.
  • Спазвайте рутина - Последователността и „познатото” са ключови за тези с разстройство на привързаността, предлагайки им усещане за сигурност и комфорт. Ако настъпят промени в рутината, обяснете защо са се случили и гледайте да поддържате останалите елементи последователни.
  • Помогнете на детето си да се чувства обичано - Прекарването на време редовно с вашето дете му помага да се чувства безопасно и сигурно. Уверете се, че отделяте достатъчно време на игра, говорене и слушане на детето си. Последователността е ключова.
    Какво да търсите в консултанта?

Въпреки че в момента няма официални правила или разпоредби, които да определят от какво ниво на обучение се нуждае консултантът, когато се справя с разстройството на привързаността, се препоръчва да проверите дали вашият терапевт има опит в тази област.

Докато някои аспекти на консултирането остават същите независимо от възрастта, има определени проблеми и тънкости в развитието, които често изискват алтернативен подход, когато става въпрос за консултиране на деца.

Квалификация на ниво диплома (или еквивалент) в консултиране на деца/младежи или свързана тема ще осигури увереност и спокойствие, че вашият съветник е развил необходимите умения.

Друг начин да се уверите, че са преминали този вид специализирано обучение, е да се провери дали принадлежат към съответната професионална организация, представляваща детски/младежки консултанти или тези, които се занимават с разстройство на привързаността.


Източник: https://www.counselling-directory.org.uk
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Стефания Попова
Редактор: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik