Като родители непременно държим децата ни да се научат да четат и пишат, но сякаш предполагаме, че те естествено ще развият качества като доброта и съпричастност. Вероятно не смятате за необходимо да учите детето си да е добро, но също като четенето и писането, емоционалната интелигентност не се поражда естествено у децата. Някои деца не улавят едва забележимите знаци, че разстройват или нараняват околните. Други изпитват трудност да се поставят на мястото на някого. Или пък им е трудно да осъзнаят как да бъдат добри.
Какво можете да направите, за да научите детето си да е добро и да не се превръща в грубиян?
Има няколко лесни стъпки, с които да възпитате съпричастност и доброта у децата си:
1. Покажете добро поведение
Присмивате ли се на непознати? Говорите ли лошо зад гърба на роднини или приятели? Понякога отнасяте ли се пренебрежително към партньора си, домашните любимци или дори децата си?
Ябълката не пада по-далеч от дървото. Ако казвате на детето си да бъде добро, но вие показвате негативно, лошо отношение, думите ви ще имат слабо влияние върху неговото поведение. Децата правят това, което виждат, а не това, което им казвате. Бъдете най-добрия пример за подражание!
Покажете на детето си, че го уважавате, когато му давате наставления или го възпитавате. Поддържайте добър тон, когато говорите с партньора си. Децата ви ще се учат от вашия пример.
2. Обърнете внимание на чувствата на хората около вас
Ако детето ви се затруднява да разчита социалните знаци, играйте игра, която може да се нарече „Познай чувството”. Седнете в някой парк или в мола и наблюдавайте околните. Ако обичате да обръщате внимание на хората, това няма да ви затрудни.
Намерете някой, показващ крайна емоция, като например вълнение, тъга или гняв. Попитайте детето си: „Как си представяш чувството?”. Поискайте от него да съчини история, за това какво би могло да се случва.
Това помага на децата да забележат невербалните сигнали за това как се чувстват другите и им помага да разберат емоциите им.
3. Преразгледайте начинът, по който провокирате децата си – дали не е пренебрежителен, унизителен или подигравателен
На някои семейства много им харесва да се дразнят, но има деца, които не могат да понасят това постоянно. Понякога родителите не смятат дразненето за нещо лошо, но ако детето ви реагира като плаче или бяга, всички знаци сочат, че то се чувства унижено. Бихте ли искали детето ви да се подиграва с връстниците си така, както вие се подигравате с него? Някои родители може да си мислят, че просто „каляват” децата си или само се шегуват, но децата често се отнасят по същия начин с връстниците си.
Децата се учат как да играят по модела, който семейството им представя. Ако злобните подигравки са приемливи вкъщи, децата ще си мислят, че са приемливи навсякъде.
4. Отбележете как поведението им влияе на околните
Когато поведението на детето ви влияе на околните, отбележете го. Обяснете на детето си как влияе на другите, без да го вините.
Може да кажете нещо като: „Ти я удари и сега тя е тъжна. Погледни червената следа, която остави на лицето и. Не би искал тя да остави червена следа по твоето лице. Много бих се разочаровала от нея, ако те нарани. Обичам и двама ви и не искам никой от вас да е наранен”.
5. Покажете на децата си позитивите от това да помагаш на другите
Бъдете пример за децата си и помагайте на непознати, приятели и семейство. Покажете им, че да помагаш е хубаво, дори да не получаваш нищо в замяна. Създавайте възможности семейството ви да помага на другите.
Научете детето си, че дори малките добри дела могат да имат голямо значение. Обяснете му защо държите вратата за непознат, пускате някой да ви задмине в задръстване или помагате на някого, когато ръцете му са заети.
Обяснете, че е хубаво да сме услужливи, дори когато не ни благодарят или не оценяват постъпката ни. Когато давате, трябва да е безкористно, а не за да получите нещо в замяна.
6. Не позволявайте на децата ви да са груби с вас
Ако позволите на детето си да ви говори грубо, то може да си помисли, че е приемливо да говори така и с други хора. Добротата започва от дома.
Повечето от нас биха се шокирали, ако чуят, че детето им се отнася грубо с другите. Но ако не учим децата си на тези умения, може би дори им пречим да се превърнат в най-добрата версия на себе си.
Източник: www.anxioustoddlers.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Денчева
Photo credit: Freepik