Докато пиша тази статия децата ми гледат „Пепа пиг“, по време на десетия ден от своята Коронавирус карантина.
Съседите ми преподават домашни уроци с боички, тебешир и изучаване на прости думи.
Социалните мрежи са изпълнени с хиляди образователни клипчета, идеи за здравословни закуски и други насоки за родители.
Но ние сме в режим „оцеляване“, което се е случвало доста често през петте години живот на трите ми деца.
Това означава, че някои неща трябва да останат на заден план: лимитът за време пред екрана на децата е премахнат; те ядат повече замразени гофрети, отколкото зеленчуци; и 19-месечния ми син се забавлява с… пакет мокри кърпички.
В момента майчината ми вина става по-силна от всякога, а не бива да е така.
Какво е майчина вина?
Най-просто казано, майчината вина е онова, напълно изпълващо те чувство, че не правиш достатъчно като родител, че не правиш нещата правилно или решенията, които взимаш могат да „объркат“ детето ти в бъдеще.
Майчината (или бащина) вина може да бъде моментно чувство – като това, което изпитвам, защото децата ми гледат твърде много „Пепа Пиг“ тази седмица. А може да бъде и по-дълготрайно, като мисълта дали сме записали децата на достатъчно занимания през последните години.
Някои майки чувстват тежест в гърдите си, други започват да се паникьосват сякаш проблемът трябва да бъде решен на секундата. Майчинската вина е всяко „трябва“, „очаква се“ и „другите майки го правят“, които се появяват в главата ти, докато се опитваш да преминеш през напрегнатия ден.
Това чувство има много възможни произходи – от личната неувереност до външния натиск от семейство, приятели, социални мрежи и др.
Един бърз поглед върху Инстаграм разкрива стотици постове с неща, които другите майки сякаш правят толкова добре: от образователни дейности до съвършено изтупани деца позиращи за снимка. (Не забравяйте: няма как да знаем, дали не са имали истеричен изблик само миг преди снимката)
Дори официални съвети, като тези на лекари и организации, могат да създадат усещане за некомпетентност:
- Ограничете времето пред екран, но използвайте образователни приложения.
- Осигурете множество упражнения навън за децата, но поддържайте безупречна чистота у дома.
- Грижете се за себе си, но не пропускайте да участвате в игрите на пода със своите деца.
Списъкът от противоречиви очаквания е безкраен.
******
Вината на работещите родители
Както майките, така и бащите могат да изпитат чувството, определено като майчинска вина, но все пак има някои разлики.
Например, според изследване от 2016г. с участието на 255 родители, работещите майки по-често изпитват вина, че работата им пречи на семейните задължения, отколкото работещите бащи. Но, естествено, случаят на всяко семейство е специфичен.
******
До какво може да доведе това вътрешно чувство за вина?
В много редки случаи майчинската вина може да бъде полезна.
Ако детето ви наистина яде вредна храна ежедневно и вие почувствате, че това не е добър вариант – тогава е добре да се вслушате в усещането си.
Но когато това чувство започне да предизвиква съмнения в решения, които сте възприемали за правилни, основавайки се на това, което знаете, че е добре за вашето дете и семейство, тогава чувството на вина започва да вреди.
Например, представете си, че една работеща майка реши да храни детето си с адаптирано мляко от първия ден, поради редица лични (напълно основателни) причини. По-късно нейна добронамерена приятелка споделя в социалните мрежи за дълбоката връзка, която кърменето е създало със собственото й бебе, допълнено с изреждане на медицинските и емоционални ползи от кърменето (може би под снимка от самото кърмене).
Нека поясним, че споделянето на подобни лични успехи не е нещо лошо и приятелката от примера не цели да засрами някого.
Но работещата майка, която се опитва да прави най-доброто, което може, и предварително е натъжена от решението си да използва адаптирано мляко, може да се почувства сякаш тези статии са написани, за да критикуват лично нея.
Когато подобно чувство се появи, е вероятно майчинската вина да се е засилила до такава степен, че да изисква вниманието ви.
***
Грижете се за себе си, за да можете да се погрижите и за другите.
Понякога майчината вина е толкова силна, че ви пречи да се справяте с родителските си задължения, а може да пречи и на всички житейски дейности. Ако чувствате, че вината създава твърде засилено чувство на тревожност, е добре да го обсъдите със своя лекар, тъй като може да е сигнал за по-сериозен психологически проблем – като депресията.
За много майки е достатъчно да спрат своите подсъзнателни сравнения и да си възвърнат увереността в собствените си решения.
***
Преодоляване на майчината вина
Открийте причината.
Разровете се в истинските причини за чувството на вина, те може да се коренят дори във вашето собствено детство. Силата на чувството за вина може да зависи от тези няколко неща:
- Опитвате се да подобрите родителски методи, с които считате, че вашите родители не са се справили добре;
- Имате обсесивно-компулсивно разстройство или друго психическо затруднение;
- Предишни травми.
Опитайте се да водите дневник, в който да отбелязвате в какъв момент се появява чувството за вина и след време може да забележите определени прилики.
Може би ще забележите, че вината се появява в определени ситуации: най-силна е когато други родители говорят за приключенията на своите деца. А може да се свързват с избора на храни или с това как се справя детето в училище.
След като сте установили кои области водят до тези изблици, е по-лесно да следите за причинителите. Една прекрасна първа стъпка е да направите малка промяна в желаната посока, вместо да се опитвате да преобърнете целия си живот.
Вашата истина
След като сте установили причините, може да започнете да търсите своята истина като родител.
Някои семейства си определят мисия. Други имат просто вътрешно усещане за своите ценности. И в двата случая е важно да използвате тези свои възгледи, като метод за оценка на своите решения.
Ако е най-важно в определени моменти децата ви да се забавляват, може би няма да е толкова важно колко време са прекарали в гледане на интересен филм или докато просто са си играли.
Ако цените повече добрия сън и физическо състояние, може да е важно да намалите времето пред телевизора, за да се подсигурите, че детето ще си легне в осем.
Каквато и да е основната ви ценност, е важно да я определите и да се придържате към нея.
Подберете доверените си съветници
Заобиколени ли сте от хора, които споделят вашите ценности и често сте на едно мнение? Ако не, направете оценка на методите си за вземане на решения, за да сте сигурни, че получавате информация от правилни източници.
Ако съседката-всезнайка ви дава съвети за всичко и ви кара да се съмнявате постоянно в своите решения, тя едва ли е правилния човек, на когото да се осланяте.
Ако стесните кръга от хора, с които обсъждате важните решения, ще намалите и броя на непоискани съвети, които получавате. В тази група трябва да влизат: партньорът ви; роднини, на които имате доверие; педиатърът и приятел или няколко приятели, които не осъждат решенията ви.
Ако дори тези хора не отговарят на изискванията, време е да си потърсите много добър терапевт.
Доверявайте се на децата и интуицията си
Майчинският инстинкт не е мит, а източник на мъдрост и решителност, който ние и жените от миналото, използваме, за да пазим нашите деца здрави и в безопасност.
Забелязвам го когато успявам да различа дали едногодишния ми син плаче, защото се лигави или наистина е заклещил крака си между летвите на детското легло. Това гласче на разума, което се появява в главата ми, е нещо, което съм се старала да открия, винаги да слушам и да му се доверявам, за да стана по-добър родител.
Децата пък са отличен източник на оценка за ефекта от вашите решения и насока за въпросите, по които трябва или не трябва да изпитвате вина. Ако вашето дете непрестанно прекъсва работата ви с молба да редите пъзел, не е нужно да напускате работа, но може би е добре пренаредите графика си след това, за да имате повече време за игра.
Отстоявайте възгледите си
Ще има хора, които ви нападат. Звучи драматично, но е напълно нормално да се появяват хора, които се противопоставят на вашите възгледи и решенията ви.
Не се изненадвайте, когато някой поставя под съмнение вашия избор. Вместо да поставяте себе си под съмнение, откажете се от защитата и приемете, че е нормално хората да имат различни възгледи.
Като майка, която беше избрала да кърми, често бях атакувана, защото се опитвах да продължа, след като детето ми беше навършило една година. Коментари имаше, както и очаквах, но при третото ми дете, те вече нямаха никакво влияние върху моите решения и чувства.
Можете да браните позициите си като просто избягвате ситуации, в които те често са критикувани. Ако вашата леля не може да спре да коментира защо четири годишното ви дете е на уроци по танци, вероятно е време твърдо, но не грубо, да заявите, че не й влиза в работата и той се забавлява.
Насърчавайте своята група
Откъде идва майчинската вина? От други майки. Не бъдете майката в парка, която трябва постоянно да убеждава другите, че бибероните са много вредни, ако кърмите (не са!), или че дете, отгледано на безглутенова, безлактозна диета, притежава по-добра концентрация от детето, което понякога си хапва сладолед или чипс.
Внимавайте, когато вие самите качвате постове в социалните мрежи да не изглежда като самохвалство или налагане на собствени възгледи на другите майки. Можем да премахнем майчинската вина, като вместо да я създаваме, започнем да се окуражаваме взаимно, за да може всяка да следва своето майчинско сърце. (Разбира се, когато има повод за майчина гордост, споделете го.)
Извод
Има опасност, когато децата ни са пораснали, да осъзнаем, че сме пропуснали много прекрасни мигове, докато сме се притеснявали, че не правим нещо правилно. Може да съжаляваме, че не сме се вслушвали в другите, когато са ни казвали, че се справяме отлично.
А най-важното е, че когато погледнем колко прекрасни са станали децата ни, вероятно ще осъзнаем, че чувството ни за вина не е допринесло с нищо в отглеждането, а само ни е пречило да се наслаждаваме на процеса.
Така че, обичайте децата си – по собствения си начин, който знаем, че е чудесен – и не позволявайте на това, което другите правят или казват, да задушава родителската ви страст.
Източник:https://www.healthline.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Михаил Пешев
Редактор: Деси Толумска