Пространствената интелигентност е от решаващо значение при много задачи, но въпреки това в училище често се пренебрегва.
Можем ли да подобрим визуално-пространствените способности? Експерименти показват, че можем. Ето какво трябва да знаете.
Пространствена интелигентност: Дефиниция и някои примери.
Пространствената интелигентност или визуално-пространствената способност се определя като „способността да се генерират, задържат, извличат и трансформират добре структурирани визуални образи“.
Това е, което правим, когато визуализираме форми в нашето „око на ума“.
Това е умственото постижение, което архитектите и инженерите извършват, когато проектират сгради. Това е способността, която позволява на химик да вижда триизмерната структура на молекулата или на хирург, който да се ориентира в човешкото тяло.
Това е, което Микеланджело е използвал, когато е визуализирал бъдеща скулптура, заключена в каменен блок.
Това е и начинът на мислене, който използваме, за да си представим различни визуални перспективи.
Различни ли са дадени две форми? Или те са идентични и просто са ориентирани по различен начин?Това е класически тест за умствена ротация – и е една мярка за визуално-пространствени способности. Друг тест за пространствена интелигентност представя фигура, направена от блокове, като се иска от тестващия да създаде точно копие.
Такива умения са само един аспект от цялостната интелигентност на човека. Но изследванията показват, че пространственото мислене е важен индикатор за постиженията в НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика).
Например:
- Децата от предучилище, които са по-добри във визуализирането на пространствени отношения, развиват по-силни аритметични способности в началното училище
- Учениците от средните училища, които са добри в умствената ротация, е по-вероятно да се справят по-добре в часовете по природни науки;
Тийнейджърите с отлични пространствени умения също са по-склонни да се насочат към работа във визуалните изкуства или бизнесИ дори има доказателства, че ранните пространствени способности предпоставят умения за четене при малко дете.
Поради тази причина става ясно, че пространствените умения са важни. Има ли нещо, което можем да направим, за да повишим визуално-пространствените си способности?Можем да направим много и можете да намерите списък с практически съвети за подобряване на пространствения интелект тук.
Но как да разберем, че е възможно? Нека разгледаме по-отблизо науката за пространственото обучение.
Природа и възпитание: Как хормоните и практиката влияят на пространствените резултати.
Хората често приемат, че пространствената интелигентност е биологично обусловена когнитивна черта, дар, който или имате, или не. Това отношение може да се корени отчасти в наблюдаваните полови различия.
Многобройни изследвания съобщават, че мъжете притежават превъзхождащи умения за умствена ротация. Съществуват също доказателства, че пространствената способност е свързана с количеството тестостерон, което плодът има в утробата.
В скорошен експеримент върху 42 жени, изследователите установяват, че могат временно да подобрят уменията за умствена ротация, като дадат на доброволките единична, малка доза тестостерон.
Но независимо дали половата разлика при умствената ротация се влияе от хормоните, има убедителни доказателства, показващи, че хората могат да подобрят своите пространствени способности с практика.Като резултатите могат да бъдат драматични.
След относително кратък период на обучение (от часове до няколко седмици), хората от двата пола изострят своите умения.
А разликата между половете? Тя се стеснява или изчезва. Така че това предполага, че можем да подобрим пространственото мислене чрез усилия и практика. Как всъщност изглежда тази практика?
Как да подобрим пространствената интелигентност?
За пример на успешно обучение, вземете предвид следното проучване на Ребека Райт и нейни колеги (2008).
Изследователите избират 38 млади възрастни в Харвард – около 50%, от които били жени – и тествали доброволците по две задачи:
- умствена ротация и
- мисловна задача за сгъване на хартия, при която участниците трябвало на ум да „сгънат“ хартиен шаблон и да предвидят вида му.
В изходната точка на теста имало разлики между двата пола. Жените допуснали повече грешки в задачата за пространствено въртене. Мъжете допуснали повече грешки в задачата за сгъване на хартия.Но след 21 дни ежедневно обучение (практика на всеки тип задача), всички станали по-добри. И процентите на грешки се сближили. Мъжете и жените вече били еднакво добри и в двете пространствени задачи.Подобни резултати са докладвани и при други експерименти, при които възрастните са разпределени на случаен принцип да упражняват пространствени умения чрез игра на определени екшън видео игри.
Едно ключово проучване установява, че студентите са подобрили зрителното внимание и уменията за умствена ротация само след 10 часа игра на 3-D екшън видео игра, която е с перспектива от първо лице. Като цяло жените постигнали най-високи резултати и ги запазили в период от 5 месеца.Изследователи също са тренирали деца да подобрят своята пространствена интелигентност.
Дейвид Цуриел и Гила Егози (2010) тестват способностите за умствена ротация на 116 първокласници (средна възраст 6,5 години) и разпределят на случаен принцип около половината от тях в програма за обучение, предназначена да помогне на децата да наблюдават, трансформират и следят геометричните фигури в тяхното „око на ума“.
Останалите деца били разпределени към алтернативна програма за непространствено обучение В началото на проучването момчетата превъзхождали момичетата. Но само след 8 седмични сесии момичетата в програмата за обучение на пространствени умения наваксали. Разликата между половете изчезнала.
Друго експериментално проучване установява, че краткото пространствено обучение може да повиши представянето на детето по математика.След единична 20-минутна тренировка с пъзели за умствена ротация, децата (на възраст 6-8г.) получават по-високи резултати на тест по математика в сравнение с връстниците от контролната група.Обучените ученици стават особено добри в алгебрични задачи, като „2 +? = 7“. Изследователите предполагат, че пространственото обучение е улеснило децата да визуализират и пренареждат тези уравнения в по-познат формат (например „7 – 2 =?“).
В допълнение, все по-голям брой изследвания показват, че децата могат да подобрят своите пространствени способности, като се включат в игра за структуриране на блокове – вид игра, при която децата пресъздават физически структури, следвайки модел или план.Подобряване на пространствената интелигентност чрез игра за структуриране на блокове.
В едно проучване Шарлийн Нюман и нейни колеги разпределили 28 деца (на 8г.) в една от следните две групи за обучение:
- Половината деца участвали в пет 30-минутни сесии на игра за структуриране на блокове;
- Останалите деца прекарали същото време, играейки играта на думи „Скрабъл“.
Преди и след обучение, изследователите сканирали мозъка на децата (с помощта на функционална магнитно-резонансна томография), докато децата решавали задачи за умствена ротация.
Как се промени изпълнението на задачата и мозъчната активност след тренировка?
За разлика от децата в контролната група „Скрабъл“, децата, които са участвали в сесиите по игра на структуриране на блокове, показват статистически значими подобрения във времето за реакция и точност.Те също така показват промени в мозъчната активност между първото и второто сканиране на мозъка. След обучение те показват по-голяма активност в мозъчните участъци, свързани с пространственото възприятие и пространствената работна памет.
Така че, имаме добри доказателства, че практиката засилва пространствените умения, което може да обясни защо игрите с конструкции се свързват с пространствените способности на детето.
Но това не е всичко. Изглежда, че децата също се развиват при разговори.
Подобряване на пространствените умения при децата чрез съвместна игра и пространствен разговор.
На хората често им е по-лесно да мислят за дадена концепция, когато могат да я облекат в думи. И разбира се, децата често обръщат по-голямо внимание на нещо, ако ги ангажираме в дискусия за това.
Възможно ли е да помогнем на децата, като ги ангажираме в смислени разговори за пространствени отношения?
Проучванията показват, че можем.
Първо, има ясни връзки между пространствената интелигентност и пространствения речник. В едно проучване децата в предучилищна възраст, които са знаели повече пространствени думи (като: между, отгоре, отдолу и близо), са били по-добри във възпроизвеждането на пространствени форми с блокове. Това се оказа вярно дори след съпоставка с цялостния речник на детето, което предполага, че конкретно пространствените термини помагат на децата да мислят в 3-D.
Второ, има доказателства, че децата се справят по-добре с пространствени задачи, когато им предоставяме полезни думи. Например, вижте следния експеримент на Джефри Ловенщайн и Дедре Гентнер:Дете вижда две малки библиотеки, всяка с по три рафта и три скривалища. Пред очите на детето възрастен скрива специална карта („победителят“) на рафт от бялата библиотека и след това обяснявакъде я е поставила по един от двата начина:
- като посочва и казва: „Поставих „победителя“ точно тук“, или
- като използва пространствени думи: „Поставям „победителя“ на средния рафт“.
След това детето затваря очи, докато възрастният скрива друга карта в синята библиотека. Когато отвори очи, му се казва да потърси втората карта „на същото място“ в синята библиотека.Това е прост тест за аналогично картографиране. Но изненадващо, повечето 3-годишни деца имали проблеми да се справят правилно в случая, когато възрастният просто е посочил и казал „Поставих „победителя“ тук“.
За разлика от тях, децата са се представили значително по-добре, когато са получили указанията, включващи пространствен език.
А какво да кажем за дългосрочното когнитивно развитие?
Шанън Прудън и нейните колеги (2011г.) изследват този въпрос, като проследяват 52 малки деца на възраст от 14 месеца.В поредица от сесии изследователите наблюдават семейства при игра и измерват колко пространствени думи родителите използвали с децата си. Те също така записали броя на пространствените думи, които децата произнасяли, думи като кръг, триъгълник, висок, празен, линия, край и малко.
След това, когато децата станали на 54 месеца, изследователите им дават няколко невербални теста за пространствен интелект, включително ранно детски еквивалент на задача за пространствена ротация.Оказва се, че децата, които са чували много пространствени думи и самите те са използвали много пространствен език, са спечелили по-високи резултати на теста.
Ефектът не е огромен и проучването не отчита генетиката. Родителите и децата могат да имат гени, които правят и двете поколения по-склонни да използват пространствен разговор и да се представят добре при тестове за пространствен интелект.
Но изследователите следели за цялостния принос от езика на родителите, така че не само децата на особено приказливите родители развили по-добри пространствени умения.
Типът на говоренето е от значение, което има смисъл: Богат речник от пространствени термини може да насърчи децата да обръщат повече внимание на пространствената информация, с която се сблъскват. И това засилено внимание помага на децата да се учат.
Получава ли всяко дете предимство от една и съща обкръжаваща го среда? Явно не.
Например, във второ проучване, проведено от Прудън и Сюзън Ливайн, изследователите документират полова пристрастност в начина, по който родителите говорят с бебетата си.Момчетата чуват повече пространствени разговори, отколкото момичетата, и това различие изглежда оказва влияние по-късно, когато децата са на възраст 3 до 4 години. До степен, в която момичетата са използвали по-малко пространствен речник на тази възраст, ефектът е заради „изцяло опосредстван от по-ранното използване на пространствен език от родителите“.
Това може да звучи обезсърчително. Отказваме ли възможността на децата да се развиват, защото сме под влиянието на културни пристрастия – пристрастия, за които може би дори не сме наясно?
Може би. Но ситуацията далеч не е безнадеждна. Изследвания показват, че можем да променим предразсъдъците си чрез съзнателно усилие.
Например, експериментите показват, че простото напомняне на родителите за важността на пространствения език, ги подтиква да използват повече пространствен език и насоки към децата си.
Така че имаме основателна причина да мислим, че можем да помогнем на децата да развият по-добри пространствени умения, като култивираме нашите разговорни умения. Използвайте ежедневно възможности да говорите за пространствени отношения.
И помнете: Целта не е да накарате детето да научи възможно най-много пространствени термини, а по-скоро да помогне на децата да развият качествено разбиране за начина, по който формите могат да бъдат премествани, трансформирани и съчетани.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Христина Кулова
Редактор: Деси Толумска
Източник и снимки:https://www.parentingscience.com