Как да помогнем на децата да се справят с притесненията и да имат успешен старт на учебната година
Началото на новата учебна година е вълнуващо за повечето деца. Но предизвиква и увеличение на тревожността: дори децата, които обикновено са доста спокойни, имат пеперуди в стомаха, а децата, склонни към безпокойство, стават по-прилепчиви и по-нервни от обикновено. Родителите също усещат притеснението: оставянето на плачещо дете в предучилищната група не е забавно за никого. А да се наложи да убедите паникьосан първокласник да се качи в автобуса или да излезе от колата пред училището, може да бъде истински тест за дипломатическите ви умения.
“Децата, които обикновено изпитват малки затруднения да се отделят от мама и татко, ще усетят пик на тревожност в моменти на стрес или на преход”, отбелязва д-р Рейчъл Бусман, клиничен психолог. “Началото на учебната година може да бъде особено предизвикателство за децата, които навлизат в преходна година”, добавя тя – “да постъпват в предучилищна група, в среден курс, в ново училище.” Може да бъде стресиращо, ако има промяна и в общността, в която вашето дете се чувства сигурно – може би негов добър приятел се е преместил или тази година има нов учител.
“За повечето деца тревогите за новата учебна година ще избледнеят и тревожното поведение ще бъде преходно”, добавя д-р Бусман. Целта е родителите да подкрепят детето си, без да изострят тревогите му.
Ето и няколко съвета как да помогнете на нервните деца да направят успешно прехода към новата учебна година.
Погледнете себе си
“За родителите началото на годината също може да предизвика тревожност”, отбелязва д-р Бусман. Изпитвате натиск да възстановите ежедневието след лятната ваканция, да организирате нови дейности и да направите графици, да не говорим, че ще трябва да се изправите пред връщането на домашните. Д-р Бусман препоръчва да погледнете себе си, за да се уверите, че не прехвърляте своя стрес върху децата си. И за да можете да управлявате собствения си стрес, казва тя, е важно да не поемате повече ангажименти, отколкото семейството може да изпълни, без да губи комфорта си. „Мисля, че има ефект на доминото, с който трябва да се внимава“, добавя тя.
Вслушвайте се в притесненията
Когато децата изразяват безпокойството си от връщането си в училище – нов учител, увеличаване на домашните, криза, свързана с приятелите – наистина се вслушвайте.
Вместо да отхвърляте тези страхове („Няма за какво да се притесняваш! Ще се справиш!“) вслушването в тях и признаването на чувствата на детето ще му помогне да се почувства по-сигурно. И ако то иска, можете да увеличите самочувствието му, като му помогнете да разработи стратегия как да се справи с нещата, които го тревожат.
Но имайте предвид, че децата често искат да могат да говорят за нещо, за което са разстроени, без да очакват да намерите решение. Вашата работа е да валидирате чувствата им („Знам, че е трудно“) и да покажете увереност, че могат да се справят със ситуацията.
Не задавайте въпроси, които предполагат, че очаквате децата да изпитват тревожност („Притесняваш ли се, че г-н Конъли ще ти преподава по математика?“), а разберете как се чувстват по по-непринуден начин. „Няма нужда да е половинчасова дискусия“, отбелязва д-р Бусман, „но в колата, докато отивате да купите нова раница, може да попитате: „Знаеш ли какво ще учите по математика тази година?“ Децата често казват повече, когато не са под натиск да проведат разговор.
Направете няколко теста
Ако очаквате, че детето ви ще бъде много притеснено на първия учебен ден, ще бъде от помощ да му дадете време да свикне предварително с новото училище или новата класна стая. Отидете няколко пъти до училището преди началото на учебната година и обиколете по коридорите колкото може повече, за да намерите класната стая на детето, тоалетната, кафенето, детската площадка. Повторението е нещо хубаво; минете през училището отново, само за да зададете въпрос или да оставите някой формуляр – това ще даде шанс на детето да се почувства комфортно да е там.
Ако можете, запознайте го с учителя му. Оставете го да постои в класната стая няколко минути, докато отидете да оставите бележка в кабинета на медицинската сестра.
Дори шофирането до училището през уикенда и упражняването да излиза от колата може да му помогне с тази рутина. „Всяка възможност за опознаване на новата среда, за повторение, за подобрение ще му помогне да се справи”, отбелязва д-р Бусман.
Кажете на някого
Ако детето ви се нуждае от допълнителна подкрепа за успешен преход, уведомете някого в училището – неговия учител, възпитателя, училищния психолог или медицинската сестра. Кажете, че детето ви с нетърпение очаква новата учебна година и е развълнувано – сигурни сте, че всичко ще бъде наред, но ще се чувства много по-комфортно, ако може да се срещне за кратко с учителя и да види класната стая преди претъпкания, хаотичен първи ден, когато всички други деца също ще бъдат там.
Не искайте много – само да се запознаят, което ще му помогне да се справи. И бихте искали персоналът да бъде нащрек за признаци, че детето може да се нуждае от помощ.
Организирайте да предадете детето в нечии ръце
“Ако смятате, че детето ви изпитва затруднение да се отдели от вас, ще е много полезно да имате някой подготвен да ви посрещне и да го занимава, когато пристигнете. Учителят може да е твърде натоварен, за да обърне специално внимание на вашето дете”, отбелязва д-р Бусман, „но може би то има приятел в класа или бихте могли да помолите помощник, медицинската сестра, училищния психолог да планира на кого да го предадете.“
“Идеята не е този човек да говори на детето за неговата тревожност”, обяснява тя, “а да ангажира детето ви в някаква дейност”. Да помоли детето за помощ, е добър начин да направи това – „Можеш ли да ми помогнеш да пренеса всички магнитчета до тази кошница?“
“Даването на роля на детето е нещо ясно”, отбелязва д -р Бусман. „Те няма да се преструват, че родителите няма да си тръгват, но ще помогнат на детето ви да бъде ангажирано в класната стая, да бъде част от общността. Децата в повечето случаи обичат да угаждат на възрастните и искат да бъдат част от заниманията, така че наистина може да им помогне да не мислят за тревожността си.“
Когато проблемите с отделянето от вас продължават
Оставянето на дете, което плаче или хленчи в училище, е трудно нещо за всеки родител. „Но повечето деца са доста издръжливи“, отбелязва д-р Бусман, „и не искаме да подценяваме способността им да се справят. Повечето деца се възстановяват бързо, след като мама или татко си тръгнат.“
Ако учителят на вашето дете съобщи, че то се е възстановило и ентусиазирано е участвало в заниманията през деня, най-добрият начин да му помогнете да стане по-уверено при раздялата си с вас е да не се притеснявате твърде много от оплакванията му.
„Това да пренебрегнете малко хленчене или упорство от страна на детето, не означава, че сте лош родител“, казва д-р Бусман. „Всъщност ще помогне на детето да го превъзмогне, ако обърнете повече внимание на нещата, които искате от него.“
Отправете специална похвала за смелото му поведение. Например, напомнете му, че ще се върнете да го вземете и му кажете неща от рода на: „Страхотно се справи с отиването в предучилищната група днес. Когато те взема, се надявам да ми кажеш нещо забавно, което си правил.“
„Начинът, по който комуникираме и реагираме като възрастни, е много важен: малко активно игнориране, малко позитивно внимание и много насърчаване“, отбелязва д-р Бусман.
Ако децата продължат да имат проблеми да се разделят с вас и ако страхът, че нещо лошо ще се случи с родителите им, пречи на способността им да функционират в училище, е добре да се срещнат със специалист.
Болки в стомаха и главата
Тревогата, свързана с училище, понякога се проявява под формата на главоболие и болки в стомаха сутрин, които според децата ги правят твърде болни, за да отидат на училище. Ако тези симптоми се проявяват постоянно, е важно детето ви да бъде прегледано от педиатър; идеята не е да пренебрегнете медицински проблем. Но ако моделът на поведение продължава, проблемът може да е в ходенето на училище.
Най-важното нещо, което един родител може да направи, когато децата се съпротивляват да ходят на училище, е въпреки това да продължат да ги изпращат на училище. Това може да е трудно, но ако позволим на децата да избягват ситуациите, които ги притесняват, можем без да искаме да подсилим усещането, че тези ситуации наистина са опасни или страшни.
Но ако детето продължава да се оплаква от физически симптоми, е важно и да се проучи каква може да е причината за това безпокойство. Това може да е признак на тревожно разстройство или друг проблем в училище. Например:
- дете с ОКР може да избягва да ходи на училище, защото там му е трудно да овладее тревогата си
- дете, което е тормозено, може да се страхува да отиде на училище, защото неговите насилници са там
- дете с тревожност, продиктувана от раздялата с вас, може да се страхува, че нещо ужасно ще се случи с мама, ако са разделени
- дете с недиагностицирано разстройство, свързано с ученето, може да иска да избегне срама и неудобството
Отказ от ходене на училище
Когато болки в стомаха и главата и други причини да не ходи на училище – или да закъснява, да иска да си тръгва по-рано – станат постоянни, детето може да е развило това, което се нарича отказ от ходене на училище.
„
Всеки се съпротивлява да ходи на училище от време на време, но отказът от ходене на училище е краен модел на избягване на училище, който създава истински проблеми за едно дете“, казва д-р Бусман. Отказът от ходене на училище се отличава от нормалното нежелание по редица фактори:
- колко дълго детето избягва ходенето на училище
- колко страдание свързва то с ходенето на училище
- колко силно се съпротивлява
- доколко съпротивата пречи на живота му (и на този на семейството му)
Ако нежеланието на детето да ходи на училище е огромно и продължително, то трябва да бъде прегледано от специалист по психично здраве и е добре да се действа своевременно, вместо да се чака с месеци да премине само. „За съжаление, колкото по-дълго детето пропуска училище, толкова по-трудно е да се върне в тази рутина“, отбелязва д-р Бусман, „защото отсъствието подсилва тревожността, която го държи далеч от училището“.
Източник: https://childmind.org/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редактор: Вероника Шербанова