Роля на ерготерапевта в условията на семейно-центрирана практика

Роля на ерготерапевта в условията на семейно-центрирана практика

Според Американската асоциация на ерготерапевтите (AOTA) ролята на ерготерапевтите в комплексната рехабилитация на деца е: „Ерготерапевтите са висококвалифицирани специалисти, които имат опит в промоцията на функционирането и участието на деца, и техните семейства в ежедневието, като се фокусират към ежедневните дейности, сън и почивка, игра, обучение и социално развитие. Ерготерапията подпомага развитието на детето и насърчава капацитета на родителите за обгрижване на детето.”

Включването на родителите в работата на специалистите е важно за всички ангажирани в тяхната рехабилитация.

Семейството е естествената среда, в която се възпитават и отглеждат децата. Родителите имат водеща роля за физическото, психическото и емоционално израстване на децата, както и за придобиване на важни социални умения. Домашната среда е най-подходящо място за отглеждане на децата с увреждания. Ето защо в нея трябва да се създадат добри условия за отглеждането и възпитанието им. Трябва да се подкрепят семействата да отглеждат децата си и да им се предоставя всичко необходимо за развиване на потенциала им – да има консултации за родители, рехабилитационни, образователни, социални услуги за децата там, където са родени и живеят. Те трябва да растат и учат заедно с връстниците си, но да се прилага максимално индивидуализиран подход.

Професионалистите трябва да подпомогнат всеки член на семейството и разширеното семейство. Понякога е по-лесно да се разговаря с всеки член поотделно, който има въпроси относно заболяването. Като цяло трябва да се създаде по-голяма мрежа за подкрепа на семейството и на детето. Професионалистите са първите хора, които оказват подкрепа на семейството. Те могат да ги насочат към други семейства със същият проблем.

В семейно-центрирания подход интервенцията, което се прилага е индивидуализирана, гъвкава и отговаря на семейно идентифицираните нужди на всяко дете и семейство, набляга върху засилване и подкрепа на семейството функциониране. Семействата са тези, които вземат крайните решения.

Алгоритъм на ерготерапевтичния процес при семейно-центриран подход:

  1. Първоначална среща (екипна или индивидуална) със семейството
  2. Първоначално интервю – формално или неформално
  3. Информиране и консултиране за основните аспекти на заболяването, които биха довели до затруднения в развитието и ежедневните дейности на детето
  4. Изследване на детето – голяма част от информацията се предоставя от семейството
  5. Определяне на основни проблеми – на семейството и детето
  6. Планиране на интервенцията (кой, кога, къде, колко често, подходи)

Дейности на ерготерапевта – консултативни и терапевтични

  • Обучение на родителите в терапевтични подходи и интегрирането им в семейния ритъм
  • Подпомагане в специфични медико-социални нужди
  • Консултиране за помощни средства и обучение в използването им
  • Регулярно изследване на развитието на детето
  • Включване в група – родители или деца
  • Оценка на резултатите и ревизия на подходи и стратегии
  • Мултидисциплинарна работа и обсъждане
  • Насоки за работа в къщи
  • Преход към други услуги

Очаквани резултати от процеса

  • Изградено добро партньорство между терапевт и семейство
  • Достатъчни познания за детското развитие
  • Познания и практически умения за специфичните увреждания (прогнози, лечение, рехабилитация)
  • Даване на възможности за развитие на дейностите на детето
  • Подобряване на връзка дете-родител
  • Включване на разширеното семейство в терапевтичния процес
  • Развиване на родителски капацитет (умения за правилно обгрижване, превенция, рехабилитация, адекватна реакция)
  • Познаване на услугите за деца и семейства в общността
  • Социално включване на детето в общността – детска градина, училище
  • Постигане на максимално за увреждането развитие на детето
  • Компенсиране на функции и адаптиране на средата

Децата с увреждания или проблеми в развитието не могат да се идентифицират като индивидуални клиенти, защото те живеят със и са обгрижвани от семейство. Ключов момент е участието на родителите не само в пряката интервенция, но и в планирането и оценка на интервенцията. Партньорството между терапевт и родител се основава на факта, че споделеното вземане на решения и оценка, води до по-значими резултати за двете страни.

Автор: Доц. Петя Минчева, ерготерапевт