В последните 15 години проблемът за включване на ученици със специални образователни потребности в масовата училищната среда е все по-актуален. Съвременната тенденция за приобщаване на ученици с различни особености в развитието, физически, когнитивни и социално-емоционални затруднения в масовите училища, изправя учителите пред сериозни непознати ситуации, за които те често не са подготвени. В България по официални данни на Министерството на образованието и науката от началото на 2015 г. общият брой на децата и учениците със специални образователни потребности, които попадат в различни форми на обучение, било то в помощни училища, или интегрирано в масовите училища е 18 943, като 18,3 % от тях са с множество увреждания.
Без значение с какви затруднения е едно дете и пред какви предизвикателства се изправя ежедневно, то среща редица трудности постъпвайки в училище. На първо място е недостъпност на средата (липса на рампи, асансьори, подходящи чинове и столове), липса на разбиране и съпричастност от страна на другите децата и родителите, и стигнем до нуждата от подготвени преподаватели, специалисти, които да успяват да покрият разнообразието от нужди които децата със специални образователни нужди срещат в училище. Специалистите които работят с деца със затруднения са ресурсен учител, логопед, психолог, все още ерготерапевта не е включен в този екип, но нуждата от неговите компетенции се засилва все повече.
Историята на ерготерапията тръгва от Америка и именно там през 1917 г. се основава Американската асоциация на ерготерапевтите (AOTA), а професията Ерготерапeвт“ е официално обявена през 1920г. Ерготерапията взаимства принципи и техники от много дисциплини- психиатрия, рехабилитация, ортопедия, социална работа, педагогика, психология. На база тези познания, ерготерапевта се стреми да опознае човека, неговите нужди, дейности с които е ангажиран в ежедневието си и са важни за него. Опитва се да открие причини поради които се случва човек да изгуби възможност да изпълнява една или друга дейност.
Ерготерапията не е само професия, тя е призвание, тя е грижа и уважение към човека, неговите интереси и живот. Това е един холистичен подход, ориентиран към човека, който включва познания от областта на неврлогията, физиологията, педагогиката и социалните научи, ерготерапевта е неделима част от екип, който полага грижа и оказва нужното внимание на хора, деца които по една или друга причина са изгубили възможността да извършват дейности, които са значими за тях.
Ерготерапията е все още млада професия в България, но с бавни и сигурни стъпки си проправя път в посока към човека, неговата мотивация, ефективност, благополучие, в извършване на ежедневните дейности. Дефиницията на Световната Федерация на Ерготерапевтите гласи: “Ерготерапията e клиент-центрирана здравна професия, насочена към промоция на здравето и благополучието чрез участие в дейности. Основната цел на ерготерапията е да направи възможно участието на хората в ежедневните им дейности.
“Ерготерапевтите постигат това чрез работа с отделни личности и с цели общности като подобряват способността им да участват в дейностите, които искат, имат нужда или са длъжни да изпълняват или като модифицират дейността или средата, така че да бъде по-лесно за тях да изпълняват значимите за тях дейности.”(WFOT, 2012).
В западна Европа и Америка ерготерапевтът е неделима част от мултидисциплинарен екип за подкрепа на деца/ученици, които имат затруднения при изпълнението на важни за тях дейности в училище. Ерготерапевтът би могъл да консултира учителите, училищната общност и родителите за подобряване на поведението, повишаване на мотивацията на децата, за някои специфични особености в процеса на учене на някои ученици, както и за осигуряване на достъпна среда в училище.
Ерготерапевтите, които провеждат своята практика в училище или друга институция, ползват дейности, които имат смисъл и са значими за децата, които да помогнат на децата да правят неща, които искат или трябва да могат да правят, като по този начин промотират физическо и психическо здраве и благополучие.
Ерготерапевтите в училище се фокусират както върху дейности свързани със самообслужване, достъп до средата и академични умения, така и върху моментите на преход между различни дейности, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите, когнитивни умения, сензорна интеграция. Ерготерапевтичната експертиза включва анализ на дейностите и средата и модификации с цел повишаване нивото на участие (АOTA,2013).
Много деца не са достатъчно подготвени за първи клас. Под подготвени се има предвид не само умението да пишат, разпознават букви и цифри, а много повече необходимо е те да имат т.нар. функционална готовност, която включва- моторна координация и планиране на движенията и сензорно-интегративното развитие. Адекватното протичане на тези функции зависи от зрелостта на нервната система и социалното развитие. Децата със специални образователни потребности имат специфични затруднения, които са предпоставка за трудности в училище и именно тук е необходима ерготерапевтична подкрепа. Ерготерапевтът, заедно с други специалисти, би могъл да помогне в тази посока, като направи оценка на нуждите на детето със специални нужди и оценка на средата и да се подготви индивидулална програма, по която да се работи с детето и да се следи неговия прогрес. При пряката си работа с детето ерготерапевтът работи в тясно сътрудничество със самото дете и с родителите и учителите. При работа с деца често клиентът е не само детето, а и родителят и учителя, затова мнението им непрекъснато се търси и се уважава.
Затрудненията, които най-често се срещата при деца, посещаващи детска градина (4-5г.), са: неправилен захват на молив и ножица, трудности при закопчване на копчета, ципове, връзване на обувки, обличане/събличане на дреха; трудности с произнасянето на думи или намирането на правилни думи; трудности със заучаването на букви, цифри, цветове, форми, дните на седмицата; планиране, подреждане, проследяване на инструкции и заучаване на последователността, в която се случват активностите през деня и др.
Затрудненията в предучилищна възраст (5-6г.) по отношение на ученето и ежедневните дейности в училище са: трудности с изграждане на връзка между букви и звукове; невъзможност за произнасяне на звуковете и свързването им в дума; бавно научаване нови умения; непрестанни граматически грешки; трудности в заучаването на базисни математически концепции, като количествена представа за цифрите; не спазване и неразбиране на последователността в дейностите; импулсивност и др. Като цяло децата имат затруднения с писане, четене, рисуване, социално общуване, сприятеляване. Непоследователни са в изпълнението на дадена дейност, работят бавно, не довършват, непохватни са, тромави, имат неправилна стойка, трудно приемат промени в дневния график.
Децата със специални образователни протребности и трудностите, които те изпитват, са не само в сферата на четeне, писане и математика, те са свързани и с глобална и финна моторика, проприоцептивната сфера, вестибуларна чувствителност, сензорно възприятие и сензорна интергация, зрително и слухово възприятие на информацията. Не на последно място са тревожността, стреса, травматични преживявания, като предпоставки за затруднения в обучителния процес. Хиперактивност и дефицит на вниманието( ХАДВ) или само Дефицит на вниманието, деца със Сензорно интегративна дисфункция (СИД) Аутизъм, синдорм на Аспергер, синдром на Турет (тиково разстройство) също са нарушения в развитието, чиито симптоми водят до затруднения в изпълнението на ежедневните дейности в училищните задължения.
Автор: Руслана Анастасова