Как да се справим с конфликтите при децата чрез емоционални напътствия

Как да се справим с конфликтите при децата чрез емоционални напътствия

Помогнете на децата си да се справят с конфликтите и силните емоции

Нямаше ли да е страхотно, ако можехте да оставите съдийската си свирка и вместо това да използвате други инструменти за справяне с конфликтите между децата? Е, можете!

Конфликтите съществуват във всяка една връзка. Ако се въоръжите с родителски инструменти, базирани на доказателства, като емоционалните напътствия, за да управлявате конфликта, ще успявате да се справите с тези моменти с огромна леснота и увереност. Също така ще научите децата си на ценни умения за живота, които те ще могат да отнесат със себе си на площадката за игра и, някой ден, в работния офис.

Научаването да използвате емоционални напътствия първоначално изисква практика и време. Обаче веднъж като свикнете с тях, тези разговори ще са ви като втора природа. Също така няма да има нужда да се намесвате толкова често.

Петте стъпки

Има пет прости стъпки за разговор, базиран на емоционални напътствия. Следвайки ги, както съветва Д-р Джон Готман в книгата си „Как да отгледаме едно емоционално интелигентно дете“, вие създавате по-благоприятна домашна обстановка и силни взаимоотношения, базирани на взаимни вяра и уважение – с децата си и между децата си.

Стъпките са прости. Успокояването и прилагането им е ключът. Нека преминем през основните стъпки, които ни показват как да водим разговор чрез емоционални напътствия.

Стъпка едно:Минаване на същата вълна
Първата стъпка е просто да преминете на емоциите от по-ниска честота на вашето дете. Това са тези, при които детето ви сбръчква вежди, стиска юмручето си или отпуска рамене. Това са малките знаци, които ви позволяват да разберете, че нещо не е наред преди силната ескалация на емоции.

Стъпка две:Направете своя избор
За нас родителите е лесно да се противопоставим на децата си. Вместо това обаче трябва да гледаме на тези предизвикателни моменти като на дар. Те ни помагат да бъдем отзивчиви, да се свържем с детето си и да го учим всеки път, когато то започне да буйства или да е под влияние на силни емоции. Тази перспектива е целенасочен избор, който трябва да направите. Аз се опитвам да си представя голям красив подарък пред мен с лъскава червена панделка. Този конфликт може да се превърна във възможност да създадете връзка и интимно преживяване.

Стъпка три: Слушайте
Тази стъпка е най-простата, но често и най-трудната. Накарайте всяко дете да се почувства изслушано просто като му позволите да разкаже своята история. Попитайте всяко едно от тях: „Какво има?“. Оставете го да представи своята гледна точка. Веднъж след като е споделило, помислете и перифразирайте това, което е казало, като едновременно утвърждавате и наблягате.

Не казвайте на децата си как се чувстват. Когато го правим, ние подклаждаме огъня на силата и контрола и само предизвикаме съпротива. На никого не му харесва да му казват как се чувства! Вместо това можете да попитате: „Как се почувства, когато…?“

Ако детето ви не може да определи чувствата си, подсигурете му някакъв избор, който според вас е подходящ. Например: „Ядосан/а ли си или тъжен/тъжна, или разочарован/а?“. Много пъти децата не са наясно какво чувстват; просто реагират на това чувство. Като помагате на детето си да разпознае и изкаже словесно как се чувства, вие му давате способността да се изразява по по-позитивен, ефективен и социално приет начин.

Стъпка пет: Поставете граници с решението на проблема
Това е главната част на разговора. Бихте искали да започнете като:

Приемете чувството/нуждата/желанието и поставите граници на поведението или действията. Може да звучи така: „Нормално е да се чувстваш/да искаш……., но не е добре да правиш……“

Помогнете на детето си да уточни целите или желанията си. Всяко поведение е целенасочено. Понякога трябва да се превърнем в детективи и да потърсим по-надълбоко отвъд това, което виждаме на повърхността. Тук може просто да попитаме: „Какво искаше?“ или „От какво се нуждаеше?“.

Веднъж след като разберем какво е искало или от какво се е нуждаело, може да обсъдим други начини това да се постигне. Можем да започнем, като го попитаме: „Може ли да постигнеш това по друг начин?“. Или можем да го научим да измисля идеи, като използва нас за източник: „Искаш ли да ти кажа какво правят някои други деца в подобна ситуация?“ или „Искаш ли да знаеш какво правех аз като малък/малка, когато това ми се случваше?“. Дори може да им напомним за добри идеи, които те самите са имали преди при подобни ситуации: „Помниш ли последния път, когато наистина искаше…..? Какво направи/каза тогава?“.

Веднъж след като имате поне две или три идеи, оценете всяка една от тях, за да може детето ви най-добре да избере следващите си действия. Помогнете му, като попитате: „Какво би се случило, ако ти беше направил/а…..? Как щеше да се почувства другият човек? Как според теб бих реагирал/а аз?“. Това помага на детето ви да свърже точките и да уточни възможните изходи или последици за всяка една от възможните идеи. Би било полезно да използвате семейните ви правила или ценности да ви водят при оценяването на всяка една идея.

И последно, вие оставяте детето си да избира. Попитайте: „Можеш да пробваш пак. Какво би направил сега?“. Най-добре е детето да избира, понеже е най-вероятно да продължи да взема най-правилното решение, ако то е било резултат от тяхното собствено обсъждане и избор.


Две (или три) стъпки наведнъж

Всяка една от тези стъпки е като скъпоценен камък сама по себе си. Не е нужно да използвате цялата структура, за да имате значими и ефективни разговори. Чудесен начин да започнете да включвате емоционалните напътствия в своя набор от инструменти е като практикувате две или три стъпки, които според вас ще подпомогнат разговорите за справяне с конфликтите, които вече водите с децата си. Вие и вашите деца ще сте благодарни и обстановката в дома ви ще започне да се усеща все по-отпускаща и приятна.

Мелиса Бенаройа, Експерт в социалната работа, Лицензиран независим клиничен социален работник и консултант на родители, лекторка и авторка, живееща в Сиатъл. Мелиса предоставя на родителите инструментите и подкрепата, от която те се нуждаят, за да отгледат здрави деца и да открият повече радост в това да са родители. Мелиса предлага напътствия и групи за родители и е основна лекторка, както в страната, така и с международни участия.

Превод за център за детско развитие „Малки чудеса“: Ванеса Средкова
Източник: https://www.gottman.com