В областта на психологията все още се водят доста ожесточени спорове относно това дали потиснатите спомени могат или дали трябва да бъдат възстановени, както и дали са достоверни. Изглежда най-ясното разделение по въпроса е между практикуващите психиатри и изследователите.
В едно проучване клиничните специалисти са били много по-склонни да вярват, че хората потискат спомени, които могат да бъдат възстановени по време на терапия, отколкото изследователите.Широката общественост също вярва в потиснатите спомени. Очевидно са необходими повече изследвания в областта на паметта.
Травмата може да бъде забравена
Повечето хора си спомнят лошите неща, които им се случват, но понякога силните травми се забравят. Учените изследват този проблем и започват да разбират как се случва това.
Когато това забравяне стане прекомерно, понякога се развива дисоциативно разстройство, като дисоциативна амнезия, дисоциативна фуга, деперсонализационно разстройство и дисоциативно разстройство на идентичността. Тези видове разстройство и връзката им с травмата все още се изучават.
Как работи паметта
Паметта не е като касетофон. Мозъкът обработва информацията и я съхранява по различни начини. Повечето от нас са имали леки травматични преживявания и тези преживявания понякога изглеждат записани в мозъка ни с голяма детайлност.
Учените изследват връзката между две части на мозъка – амигдалата и хипокампуса, за да разберат защо това е така. Ето какво знаем към момента:
- Умерената травма може да засили дългосрочната памет. Това е проявление на здравия разум, какъвто повечето от нас имат. Този факт ни затруднява да разберем как споменът за ужасни събития може да бъде забравен.
- Екстремната травма може да наруши дългосрочното съхранение и да запази спомените само като емоции или усещания. Изследванията показват, че пълното запаметяване на дадено събитие в дългосрочната памет може да отнеме до няколко дни.
- Сетивните задействащи фактори в настоящето могат да предизвикат изплуване на забравен спомен. Това се дължи на факта, че той се свързва със спусъка чрез процес, известен като „зависима от състоянието памет, учене и поведение“.
- „Фалшиви спомени“ за леко травматични събития са създавани в лаборатория. Не е ясно до каква степен това се случва в други условия.
- Проучвания са документирали случаи на хора, преживели екстремна травма, които я забравят. Споменът за травмата може да се върне по-късно в живота, обикновено започвайки като усещания или емоции, понякога включващи „ретроспекции“, по време на които човек има чувството, че преживява спомена отново. Този материал постепенно се интегрира, докато не заприлича на другите спомени.
Дебат за възстановените спомени
Наистина ли възстановените спомени са достоверни? По този въпрос се водят много спорове. Някои терапевти, които работят с хора, преживели травма, смятат, че спомените са истински, защото са придружени от силни емоции.
Други терапевти казват, че някои от техните пациенти имат възстановени спомени, които не биха могли да бъдат истински (например спомен за обезглавяване). Някои групи твърдят, че терапевтите „имплантират спомени“ или предизвикват фалшиви спомени у уязвимите пациенти, като им внушават, че са жертви на насилие, когато не е имало такова.
Изглежда, че някои терапевти са убеждавали пациентите, че симптомите им са резултат на насилие макар да не са знаели дали това е вярно. Това никога не се е считало за добра терапевтична практика и повечето специалисти внимават да не предполагат причина за даден симптом, освен ако пациентът не съобщи за нея.
Съществуват изследвания, които показват, че фалшиви спомени за леки травми могат да бъдат създадени в лаборатория. В едно проучване са направени внушения, че деца са се изгубили в търговски център. По-късно много от децата вярвали, че това е истински спомен. Важно е да се отбележи, че не е етично да се внушават спомени за тежки травми в лабораторна среда.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова
Редактор Максим Антов