Ако детето ви отговаря на привидно обикновени молби с думичката „не“, може да бъдете спокойни: детето ви е съвсем, съвсем нормално.
„Моето дете ще бъде удивително силен възрастен.
Моето дете ще бъде удивително силен възрастен.
Моето дете ще бъде удивително силен възрастен…“
Казвам си това приблизително 328 пъти на ден, тихо и категорично. Обикновено точно толкова пъти на ден чувам не толкова тихото и категорично „не“ на дъщеря ми.
Не, тя няма да носи ръкавици, когато времето навън изисква това.
Не, тя няма да яде ягодовите вафли, които ме помоли да приготвя.
Не, тя няма да облече великолепната празнична рокля, която баба ѝ е купила, защото няма джобове или кучешки мотив.
Разбира се, искам дъщеря ми да бъде силна и независима и да отстоява себе си. Това е важно за всички деца и особено за момичетата. И все пак, твърде много ли е да искам от нея да бъде малко по-сговорлива и умерена в общуването с мен?
Очевидно отговорът е да, твърде много е да се иска, защото тя е едва на две години. Но дори когато се оплаквам от тези ужасни две (и предстоящата година на „тригодишните“), знам колко важен е този етап за всички деца, когато започват да отстояват своето мнение и да се учат да казват „не“. Това, което се изисква от родителите е да разберат как да преминат през този период търпеливо.
Защо трябва да кажете „да“ на фазата „не“?
Този период е като „буре с барут“ по отношение на развитието на децата. Както обяснява д-р Катрин Смерлинг, семеен психолог от Ню Йорк: „Те изпитват най-бързото развитие на мозъка в живота си през този период – огромните 700 нови невронни връзки всяка секунда.“
Част от този изблик на развитие води до фаза „не“. Децата се превръщат в малки хора със собствени мисли и мнения. Те установяват, че са индивидуални личности, а разделянето им с родителите е от съществено значение, за да пораснат функционални хора. Ето защо Смерлинг нарича този етап „невероятните две“ вместо „ужасните две“.
Но не се заблуждавайте: „не“ също е предназначено да ви изпита. Ще отстъпите ли? Ще използвате ли авторитета си да наложите контрол над ситуацията? Това е загадка за вашето дете! „От начина, по който родителите реагират на ответните реакции на децата, когато им бъдат поставени граници, зависи как малките деца се учат“, обяснява Синди Хуанг, асистент по консултативна психология към Учителския колеж на Колумбийския университет. „Те научават правила за собственото си поведение и как да се ориентират в сложния социален свят около тях.“
И този техен новооткрит глас също така им помага да определят свои собствени граници, така че да създават здравословни взаимоотношения и дори да се предпазват от сексуално насилие. „Ако едно дете не иска да бъде прегръщано или целувано от друго дете или възрастен, неговото „не“ трябва да бъде уважавано и изслушано“, казва Хуанг, като допълва, че е от решаващо значение да вникнем в контекста на отказа на своите деца.
В тази малка дума от две букви се съдържат много неща – и всички те са наистина важни.
Източник:https://www.todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мартина Вакинова
Редактор: Дарина Димитрова