Лошото поведение на вашето дете не е насочено лично към вас! Направете Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) свой враг, а не вашето дете. Карайте детето си да се чувства добре всеки ден. Спрете да обвинявате другите. И други правила за отглеждане на дете с ADHD , които всяко семейство трябва да чуе.
Положителни родителски съвети за деца с ADHD
Повечето родители са добри родители. Но ако вашият син или дъщеря имат Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, „доброто“ може да не е достатъчно. За да сте сигурни, че вашето дете е щастливо и успява да се приспособи добре, сега и в бъдеще, и за да създадете спокойна домашна среда за него, трябва да опитате да бъдете страхотен родител на дете с ADHD.
За щастие е по-лесно отколкото можете да си представите, да преминете от това да сте добър родител към това да сте страхотен родител на дете с ADHD. Необходими са само няколко малки корекции в родителските ви нагласи и начинът, по който взаимодействате с детето си и реагирате на лошото му поведение. Ето какво препоръчваме и защо:
1. Приемете факта, че вашето дете, както всички други деца, не е перфектно
ADHD при децата е често срещано явление. Не е лесно да приемете, че има нещо различно във вашето дете. Но дете, което усеща неудовлетвореността на родителите си и песимизма им относно перспективите му за развитие, е малко вероятно да придобие самочувствие и вярата в собствените си възможности, от които се нуждае, за да се превърне в щастлив възрастен.
„За да се чувства детето прието и подкрепено, то трябва да почувства, че родителите му имат доверие в неговите способности“, казва д-р Кен Браун-Гратчев, специален педагог в Kaiser Permanente в Портланд, Орегон.
„След като родителите се научат да виждат положителните качества на ADHD – неща като изключителна енергия, креативност и междуличностни умения – те могат да видят силните страни на детето си.“
Карол Барние от Ню Феърфийлд, Кънектикът със сигурност вижда „блясъка“ в детето си, което е с ADHD. Тя казва: „Детето ми е предопределено за нещо прекрасно, нещо което би било невъзможно за тези по-спокойни и не така енергични деца … Мога да се сетя за няколко професии, в които безграничната енергия би била невероятно предимство. Дори завиждам на неговия неуморен ентусиазъм за живот и се чудя какво бих постигнала, ако бях така благословена.“
Правете всичко възможно да обичате детето си безусловно. Отнасяйте се с него така, сякаш вече е човекът, който бихте искали да бъде. Това ще му помогне да стане този човек.
2. Не вярвайте на всички „лоши новини“ свързани с ADHD
Със сигурност не е приятно да чуете учителите да описват детето ви като бавно или немотивирано. Не би било продуктивно и за него да чува само отзиви за лошото си поведение. Но не позволявайте на направените отрицателните забележки да ви възпират да се борите за неговите образователни нужди. В края на краищата децата с ADHD могат да успеят, ако получат необходимата им помощ.
Д-р Джордж ДюПол, професор по училищна психология в университета Lehigh във Витлеем, Пенсилвания казва: „Въпреки че е вярно, че умът на вашето дете работи по различен начин, то със сигурност има способността да се учи и да успява, както всяко друго дете. Погледнете по този начин – ако детето ви е с диабет или има астма, бихте ли се поколебали да се застъпите за него?“ Точно както диабетикът се нуждае от инсулин, а човекът с астма се нуждае от помощ при дишането, така и детето с ADHD се нуждае от регулиране на средата си на обучение.
Сю Греко от Уоруик, Роуд Айлънд, е категорична, че е най-силният застъпник на нейния 11-годишен син. „Синът ми има страхотен мозък“, казва тя. „Той е лидер с чудесни идеи, но е заклеймен като „неспособен да успее“ в местното държавно училище. Тъй като знам, че може повече, го записах в католическо училище, надявайки се, че по-високите академични очаквания и структура ще го предизвикат по положителен начин.“
3. Не надценявайте значението на лекарствата за ADHD
Няма съмнение, че за много деца правилно избраното лекарство за ADHD води до огромна разлика в подобряване на лошото поведение. Но в никакъв случай лекарствата не са единственото нещо, което постигат резултати в тази насока. Ако се говори на детето така, това ще го накара да чувства, че доброто му поведение няма нищо общо със собствените му усилия. Когато детето ви прави нещо, което многократно сте го молили да не прави, преборете се с желанието да попитате: „Забрави ли да си вземеш лекарствата тази сутрин?“ И никога не заплашвайте да увеличите дозата, защото е направило нещо неподходящо.
„Подобен род изявления създават у едно дете впечатлението, че поведението му се контролира единствено от външни фактори“, казва д-р Браун-Гратчев. Отговорност на родителите е да изпратят ясното послание, че макар лекарствата да подобряват уменията, които детето вече притежава, няма магически да поправят всичките му проблеми.
Както отбелязва Сара Биковски, майка на двама сина с ADHD от Ангола, Индиана: „Казвам на децата си, че тяхното лекарство е като очила. Очилата подобряват зрението, което човекът вече има. Децата ми знаят, че техният самоконтрол, колкото и да е ограничен, е основният фактор в управление на поведението им.“
4. Уверете се, че знаете разликата между дисциплина и наказание
Колко често сте се оплаквали на приятели или членове на семейството (или дори на терапевт): „Виках, изнасях лекции, заплашвах, правех почивки, отнемах играчки, отменях излети, подкупвах, молих и дори стигнах до физическа разправа – нищо не работи!” Виждате ли проблема с този подход? Всяко дете, изложено на такова разнообразие от наказания, би било объркано. Тук е важно е да се отбележи, че един от най-ефективните подходи към създаването на дисциплина – даването на положителната обратна връзка – дори не се споменава.
„Много родители използват термините „дисциплина“ и „наказание“ като взаимозаменяеми“, казва д-р Сал Севире, автор на „Как да се държим добре, така, че и детето ни в предучилищна възраст да го направи!“ „Всъщност те са много различни. Дисциплината е за предпочитане, защото учи детето как да се държи“. В книгата си той включва обяснение на лошото поведение и правила за пренасочване към по-приемливо – заедно с насърчаване на положителното поведение всеки път, когато детето направи добър избор.
Наказанието, от друга страна, използва страха и срама, за да принуди детето да се държи добре. То има своето място, но никога не трябва да включва физически или словесен тормоз и трябва да се използва само в краен случай. Например, ако детето продължава да дърпа опашката на котката, въпреки че многократно му е казвано да не го прави – тогава то трябва да бъде наказано.
Често най-добрият начин да се дисциплинира дете с ADHD е чрез проста програма за промяна на поведението: определете подходящи за възрастта, постижими цели и след това систематично възнаграждавайте всяко малко постижение, докато поведението стане рутина. Като възнаграждавате положителното поведение (вместо да наказвате негативното), вие помагате на детето да се чувства успешно – и допълнително увеличавате мотивацията му да постъпва правилно.
5. Никога не наказвайте дете за лошо поведение, което не може да контролира
Представете си да кажете на 10-годишното си дете да си оправи леглото! А сега си представете как го намирате, минути по-късно, да лежи на неоправеното си легло и да играе карти! Какво трябва да направите? Да му се скарате или да замълчите?
Според д-р Сивър това вероятно не е най-добрият подход. “В много случаи, казва той, едно дете с ADHD не се съобразява не защото иска да предизвика околните, а просто защото се разсейва от поставената задача (в този случай оправянето на леглото). Разсеяността е често срещан симптом на ADHD – нещо, което не може да се контролира. И когато многократно едно дете бива наказвано за поведение, което не може да контролира, то бива тласкано към провал. В крайна сметка желанието на детето да се хареса на родителя се изпарява. То започва да си мисли: „Защо да се опитвам?“ В резултат на това отношенията родител-дете страдат.
Най-добрият подход в такива ситуации може да бъде просто да се напомни на детето да прави това, което се иска от него. Наказанието има смисъл, ако е напълно ясно, че детето се държи предизвикателно – например, ако отказва да оправи леглото. Но се убедете, че ситуацията е такава.
Продължава в Част 2