Резюме: Когато хората осъществяват зрителен контакт с друг човек, вниманието им веднага е привлечено и това води до изкривяване на времевото възприятие. Промяната във възприятието на времето обаче не се променя, когато хората поглеждат към неодушевени предмети или обекти.
Източник: Женевски университет
Очите играят важна роля в социалната комуникация, като изразяват намеренията на нашите събеседници. Още повече по време на пандемия, когато половината от лицето ни е скрито. Дали този контакт с очите е бърз и автоматичен? Базира ли се на приоритетна реакция на вниманието или напротив – на конкретна емоционална реакция?
За да отговорят на тези въпроси, изследователи от Женевския университет (UNIGE), Швейцария, са разгледали начина, по който възприемаме човешкия поглед, фокусирайки се върху оценката на времевата продължителност на социалните взаимодействия.
Те откриват, че когато осъществяваме зрителен контакт с друг човек, вниманието ни е директно привлечено, което води до изкривяване на нашето времево възприятие. В резултат на това времето изглежда по-кратко, отколкото е в действителност. И обратно, това „скъсяване“ на времето не се случва, когато разглеждаме неодушевен обект.
Тези резултати в списание „Cognition“, ще дадат възможност да се разработи диагностичен инструмент за оценка на действащите механизми при хора, които са чувствителни към поглед и след това да действа по съответния начин, ако се открият нарушения в обработката на социални дразнители, например в случай на аутизъм или шизофрения.
Начинът, по който гледаме на другите и начинът, по който възприемаме погледа на другите, оказват голямо влияние върху социалната комуникация. Това е фундаментална функция наречена социално познание.
„От ранна възраст се учим да дешифрираме чувствата и намеренията на нашите събеседници през техните очи. По този начин срещата с нечий поглед е много често срещана социална ситуация, но винаги води до определено чувство ”, отбелязва Никола Бура, изследовател в Психологическия отдел на Факултета по психология и образователни науки (FPSE) към UNIGE и първи автор от изследването.
Има две хипотези, които описват тази ситуация:
Първата казва, че зрителният контакт с другите генерира директно емоционална реакция, без да минава през нашето внимание.
Втората хипотеза е, че контактът с очите активира бърза и автоматична „обработка“ на вниманието, което впоследствие генерира емоционален отговор.
Нашето възприятие за времето повлияно от емоция и внимание
За да проверят тези хипотези, изследователите на UNIGE са разгледали начина, по който възприемаме времето, което варира в зависимост от емоционалната обработка или обработка посредством вниманието на зрителния дразнител.
„Всъщност излиза, че когато нашите емоционални способности трябва да обработят неприятен визуален дразнител, например ако ни помолят да оценим времето на появата на голям паяк, ние ще надценим времето, което минава, създавайки впечатлението, че тече по-бързо, отколкото е реално “, обяснява Никола Бура.
По този начин способността ни да оценяваме времето се нарушава от емоционалния заряд и се ускорява. Напротив, когато визуалният дразнител се обработва от вниманието, се получава обратният ефект: фокусиран върху дразнител, който е много важен за нашето внимание, ние подценяваме времето, което изтича и гледаме обекта по-дълго, отколкото сме си представяли.
„Като анализираме колко дълго човек преценява, че гледа някакъв обект, можем да определим дали контактът с очи между двама души е търсещ внимание или търсещ емоции“, казва изследователят от Женева.
Отклонен поглед и зрителен контакт
За да се оцени въздействието на зрителния контакт върху нашето възприемане на времето, 22ма участници е трябвало да наблюдават поредица от близо 300 лица, движещи очите си, като: или установяват директен зрителен контакт – очите гледат в нищото и след това улавят погледа на участника; или гледат встрани – прави се същото движение на очите, но лицето и погледът на участника никога не се срещат.
За период от 20 минути участниците е трябвало субективно да оценяват различната продължителност (между 1 и 2 секунди, близо до ежедневното социално взаимодействие) на тези социални взаимодействия.
„Докато отклоняването на погледа в страни не нарушава възприятието ни за времето, ние открихме, че обратно, когато погледите се срещнат, участниците системно подценяват продължителността на тези зрителни контакти“, казва Никола Бура. Този експеримент разкрива, че контактът с очите не влияе първо на емоционалната система, а по-скоро на системата на вниманието, която ни отвлича от способността ни да преценяваме времето.
За да оценят тези резултати, изследователите на UNIGE провеждат същия експеримент с други участници, използвайки неодушевени обекти, които правят същите движения като погледа. В този случай не се наблюдава изкривяване на възприятието за време. Същото важи и когато едно лице е било статично. „Изглежда, че е необходим не само поглед, но и движение“, посочва ученият.
Ефектът на изкривяване на времето е открит обаче, когато на участниците са показани само схематични движения на очите или движещи се части на очите без останалата част от лицето – ситуация, подобна на социалното взаимодействие с маска.
Когато осъществяваме зрителен контакт с друг човек, вниманието ни е директно привлечено, което води до изкривяване на нашето времево възприятие. Изображението е публично достояние.
Но това изследване отива по-далеч, защото този ефект е открит и в онлайн експеримент със стотина души, потвърждаващ и обобщаващ резултатите получени в лабораторията.
Зрителният контакт привлича вниманието
Тази поредица от експерименти показва, че зрителният контакт и социалните дразнители влияят предимно на вниманието. „Това обяснява усещането, което изпитваме когато някой ни погледне, въпреки че все още не сме срещнали погледа му“, обяснява Николас Бура.
Тази дейност ще позволи да се оцени и след това да се намеси по-точно върху процесите свързани с вниманието или емоциите при хора страдащи от разстройства при обработката на социални дразнители, характеризиращи се с липса на интерес, погрешно тълкуване на погледа или с екстремна емоционална реакция на погледа на другите, като например при аутисти, шизофреници или хора, страдащи от социална тревожност.
Понастоящем изследователският екип провежда този експеримент с деца и възрастни хора, за да наблюдава развитието на тази преференциална обработка на зрителния контакт чрез вниманието през целия живот.
Никола Бура заключава: „Това изследване осмисля усещането, че времето спира когато срещнем погледа на друг.“
Обобщение – срещата с друг поглед субективно съкращава времето като привлича вниманието
Погледът, насочен към наблюдателя (директен поглед), е важен и силно изразен социален сигнал с множество ефекти върху когнитивните процеси и поведението. Спори се дали ефектът от директния поглед е причинен от улавяне на вниманието или от повишена възбуда.
Преценката за време може да даде отговор, защото улавянето на вниманието предсказва подценяване на времето, докато възбудата предсказва надценяване. При задача за временна бисекция, наблюдателите е трябвало да класифицират продължителността на дразнител като кратка или дълга. Продължителността на дразнителя е избрана на случаен принцип между 988 и 1479 милисекунди.
Когато погледът е насочен към наблюдателя, участниците подценяват продължителността на дразнителя, което предполага, че ефектите от директния поглед се причиняват от улавяне на вниманието, а не от повишена възбуда. От значение е, че този ефект е бил ограничен до динамични дразнители, където погледът изглежда движещ се към участника
Подценяването е налице при дразнители показващи цялото лице, но също така и при дразнители, показващи само областта на очите, обърнати лица и силно контрастни зрителни дразнители. Липсва обаче при статични снимки на цели лица и динамични нефигуративни дразнители.
Тъй като ефектът от директния поглед зависи от движението, което е често срещано в действителността, трябва да се обърне повече внимание на екологичната валидност на дразнителите при изследването на социалното внимание.
Източник : https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Анета Георгиева
Редактор: Теодор Дуралиев