„Познавате ли хлапе, с което никой не иска да играе? Хлапе, което стои само по време на междучасие или обяд? Което никой никога не кани на рождени дни? Това е моето дете. И това ми разбива сърцето.“
Когато едно дете е агресивно към другите – удря, крещи, бута, хвърля неща – естествената реакция на другите е да го избягват. И тази реакция – избягването на агресивно дете – е разбираема, защото е плашещо да наблюдаваш деца, чийто гняв е достигнал крайна степен, след която нещата сякаш излизат извън контрол.
Но родителите на такива деца знаят, че ситуацията е ужасна и за самото дете, което тепърва се учи да си проправя път в света и не успява. А заради проявата на агресия вече е и целенасочено избягвано.
Ако вашето дете в училищна възраст се държи агресивно, важно е да решите проблема сега, преди той да се влоши и доведе до сериозни последици – като отстраняване от училище, проблеми със закона или сериозна вреда за околните.
„Лесно е да се почувстваш уязвим като родител – смутен или засрамен от това, че на детската площадка никой не иска да се приближи към детето ти от страх от поведението му.“
Има най-различни причини поради които едно дете може се държи агресивно. Ето няколко съвета как да установите причините защо то се държи така.
Не правете предположения
Не правете предположения, че знаете причината за агресивното поведение на детето си. То обикновено е симптом за скрит проблем, на който трябва да се обърне внимание. И той не винаги е очевиден.
Често правим предположения за това, какво се случва с някого само въз основа на поведението му. Например, ако една жена плаче, предполагаме, че е тъжна. Всъщност, тя може да е ядосана, да е уплашена или просто да й е попаднало нещо в окото.
По същия начин, само защото детето ви удря или хапе някого, не означава непременно, че е ядосано. То може да е наранено, уплашено, тъжно или да се чувства застрашено.
Има ли вашето дете здравословни или сензорни проблеми?
Важно е да определите дали детето ви има здравословни или сензорни проблеми. Всички ние имаме дребни дразнители. Може би не харесвате боцкащи пуловери или начина, по който се усещат определени платове. Може би рисувате, когато сте на среща, като начин за концентрация. Обикновено дразнителят е досаден, но поносим.
Трябва да знаете обаче, че някои деца са изключително чувствителни към шумове, светлини и усещания. И тяхната чувствителност често е много, много по-голяма от незначителните неприятни усещания, които вие самите изпитвате.
За да разберете такива деца, умножете вашата чувствителност по сто. Да, толкова е зле. Тези деца усещат толкова интензивно, че това ги кара да излязат от кожата си. В ситуация, в която са свръхстимулирани, те могат да реагират с агресивно поведение, защото не знаят как по друг начин да изразят чувствата си.
Има училищни психолози/ терапевти, които могат да консултират детето ви, за да проверят дали има сензорни проблеми, които отключват или допринасят за поведението му.
Някои училища предлагат психологическа експертиза като част от тестването за специални образователни потребности. Свържете се с местните образователни институции или със социалния работник в училището, ако смятате, че детето ви може да се нуждае от преглед и диагностика.
Изключете алергиите
Тествайте и изключете алергиите към храни или фактори на околната среда като основна причина за агресия. Един родител, когото познавам, направи тест на сина си за алергии, след като забеляза, че когато детето хапва нещо с червен пигмент в него (от червено женско биле), става по-раздразнено.
Ако детето ви има епизоди на агресия, обмислете дали да не го заведете на медицински преглед или психологическа експертиза.
Водете дневник
Проследявайте поведението на детето си в продължение на една седмица и отбелязвайте какви ситуации или чувства предизвикват агресията му. Записвайте вашите наблюдения в дневника с дата, час и място.
И пак, не предполагайте, че знаете какво е почувствало детето ви, когато е ударило или ритнало някого. Когато ситуацията се успокои и всички са в безопасност, помогнете му да разбере какво се е случило. Разберете следното:
- Чувствало ли се е застрашено от някой, който го е обидил?
- Било ли е ядосано, защото му е било казано, че не може да направи нещо, което иска?
- Има ли конкретни ситуации или хора, които предизвикват агресивното му поведение?
- Притеснявало ли го е нещо или го е карало да се чувства неудобно?
Отговорите на тези въпроси ще помогнат за идентифицирането, както на проблема, така и на решението.
Избухва ли вашето дете или преживява всичко вътрешно?
Когато едно дете изпитва силни емоции или усещания, те ще се проявят по някакъв начин. Някои деца избухват. С други думи, емоцията се насочва навън, към другите, като експлодиращо кенче сода. Емоциите се натрупват и в определен момент детето ви освобождава гнева, разочарованието, страха или наранените си чувства, като реагира бурно.
Други деца преживяват нещата вътрешно. Силните им емоции се обръщат навътре. Те се трупат и в определен момент детето ви се затваря в себе си или се държи по начин, който е разрушителен или агресивен спрямо самото него. Може дори да се самонаранява, като начин за освобождаване от онези силни чувства, които то просто не може да понесе.
Ако подозирате, че детето ви може да е изложено на риск от самонараняване, предлагаме ви да се свържете възможно най-скоро с вашия педиатър или, ако това е невъзможно, да потърсите помощ в специализирани центрове.
Начини за управление на агресивното поведение
Тази статия по-нататък ще се фокусира върху децата, склонни да избухват. Те се срещат по-често и са склонни да привличат повече внимание, защото поведението им се превръща в проблем за родителите, връстниците и учителите им. Ако детето ви има склонност да избухва, по-долу ще намерите полезни съвети как да се справите с агресивното им поведение.
Бъдете съпричастни
Като родител вашата работа е да насочвате и учите детето си как да се справя с емоциите и стресовите ситуации. Това не означава, че вие сте виновни за агресивното поведение на детето ви. Това значи само, че детето ви изпитва емоции, с които не е готово да се справи. То се нуждае от вас, за да му покажете как да овладява тези емоции.
Създайте доверителна връзка
Чувства ли се комфортно детето ви да се обърне към вас за помощ? Или се страхува, че ще се ядосате? Мисли ли си, че само ще му се карате или ще му кажете: „Това не е оправдание! Не удряй!“
Кажете на детето си, че няма нищо, с което не можете да се справите заедно и че сте до него, за да го подкрепите. След това му покажете чрез собственото си поведение, че когато сте разстроени (например когато разберете, че е ухапало някого), вие се справяте с емоциите си по конструктивен начин, без да избухвате.
„Облечете“ емоциите в думи
Много деца още не умеят да назоват емоциите, които изпитват. Вашето дете може да си мисли, че е ядосано, но дълбоко в себе си може да се чувства наранено, че не е включено в игра или социално взаимодействие. Или може би се чувства засрамено, че не е отговорило на въпрос по време на урок.
Помогнете на детето си да определи чувствата, които предизвикват гнева му. След това определете тези чувства като нормални. Въпреки, че поведението (викането, удрянето, хвърлянето на неща) не е приемливо, чувствата, които предизвикват това поведение, са адекватни . Можете да кажете:
„Да, разбира се нормално е, че почувства тъга, когато приятелят ти тръгна да си играе с някой друг. Но да хвърляш камъни по него не е начин да се справиш с тъгата си.“
Научете детето си как да се справя със ситуацията
Без значение каква е причината за агресивното поведение, детето ви трябва да се научи да се справя със силните си емоции, за да функционира добре в живота.
Поговорете заедно за това, кое му помага да се успокои. Може би се нуждае от начин да освободи натрупалата се енергия, който да не наранява другите. Може би ще се почувства по-добре като отиде на тренировка или поиграе малко баскетбол след тежък ден в училище? Може би да остане малко сам в тиха стая, за да се успокои? Или може би трябва да избягва определени хора или ситуации?
Някои деца реагират по-остро, когато са без надзор от страна възрастни в училище – по време на обяд, почивка или междучасията. Това са моменти, в които учителите по-трудно могат да осъществяват наблюдение. Може би на детето ви е нужно да си тръгва от един час и да влиза в друг малко по-рано от другите ученици. Попитайте администрацията на училището дали това е възможно.
Също така не се страхувайте да се обърнете за помощ към учители или роднини. Но го правете само ако им имате доверие и виждате, че те искрено искат да подкрепят и помогнат на детето ви да се справи. Представете идеите си по позитивен начин, чрез който искате да помогнете на детето си да се държи добре с другите. Не засрамвайте детето си.
Опитайте различни методи, докато откриете какво работи за вашето дете. И не се страхувайте да бъдете креативни.
Потърсете помощ при разстройства на поведението
Агресията може да бъде част от по-голяма картина. Ако детето ви продължава да проявява агресия въпреки усилията ви да му помогнете да управлява емоциите си, може да помислите за среща със училищен съветник или терапевт.
Химически дисбаланс, ADHD (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) и модели на поведение като опозиционно предизвикателно разстройство (OПР) могат да допринесат за агресивното поведение. В тези случаи – или ако детето има тенденция да преживява всичко вътрешно – може да е по-полезно детето да има подкрепа от специалист по психично здраве.
Опитайте се да останете спокойни, когато реагирате на агресия
Запазете спокойствие, ако детето ви отново прояви агресия. Не забравяйте, че много вероятно ще е необходима практика, за да замените агресията с ново, позитивно поведение.
Затова направете всичко възможно да запазите спокойствие и з да прецените ситуацията.
Ако детето се държи агресивно към вас, дайте му малко пространство. Разберете, че опитите да овладеете физически поведението на вече избухнало в гняв дете могат бързо да влошат ситуацията. Ако можете, оставете го намира и да му позволите да се успокои – това ще е най-добрият вариант.
Също така, когато сте по средата на бурята, не е време да говорите за нещата, които са я предизвикали или последствията от нея. Вместо това просто успокойте детето си.
Кажете му:
„Знам, че си разстроен. Ще ти дам няколко минути, за да се успокоиш.”
След като емоционалната буря отмине, можете да обсъдите нещата, които са я предизвикали; защо детето ви не е успяло да използва някои от положителните начини за справяне, на които сте го учили; и как ще понесе отговорност за всичко, което може да е счупило или разрушило.
Помислете за последствията
Изисква ли ситуацията последващи мерки? Това решение зависи от вас като родител. Детето счупи ли нещо? Ако е така, то ще трябва да го “плати” от джобните си, от парите си за рождения му ден или да го компенсира чрез домакински задължения. Навреди ли детето физически на вас или на някой друг? Можете да го насърчите да се извини и да поеме отговорност за поведението си.
Имайте предвид, че децата с опозиционно предизвикателно разстройство могат да се заинатят и да откажат да се извинят. Как да отговорите на това? Можете да преминете директно към последствията ако смятате, че е оправдано. Или можете да дадете на детето си избор:
„Джейк, нарани си сестра си, когато хвърли тази играчка по нея, удари я. Имаш избор: можеш да й се извиниш или да загубиш видеоиграта си за една седмица.“
Финални мисли
Агресията на детето може да бъде плашеща – не само за родителите, учителите и връстниците, но и за самото дете. Наистина е страшно да изпитваш силни емоции или усещания и да не знаеш как да се справиш с тях.
За родителите е лесно да се чувстват смутени и засрамени, че на детската площадка никой не иска да доближи детето им поради страх от поведението му. Въпреки това се опитайте да бъдете търпеливи, дори и пред лицето на хаотичното изригване на емоции.
В крайна сметка, отговорността да управлява поведението си по подходящ начин е на детето ви, но вие можете да го подкрепите и да му помогнете в това.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Вероника Велчева
Редакция: Соня Врайкова
Източник: https://www.empoweringparents.com