Може да не използват думи, но това не означава, че бебетата не се опитват да ни кажат нещо. Ето как да се вслушате във вашето мъниче.
Бебето има много какво да ви каже чрез бебешките разговори.
Ще ви уведомява кога е гладно и кога му се е нахранило. То ви казва как предпочита да бъде държано и колко обича (или не обича) да се люлее, докато заспива. Ще разберете за възходите и паденията от неговия ден, любимите му играчки и най-любимите му картинки. То ви показва кои са любимите му хора (това може и да сте вие!)
Месеци преди да запишете първата му дума в бебешкия дневник, вие двамата вече ще се разбирате доста добре – без нито една дума от вашето бебе.
Първото бебе на Лора Стори от Отава, Дейвид Джоузеф, ѝ предава трогателно послание в началото на връзката им. „Знаехме, че нещо не е наред и върнахме Дейвид в болницата. Медицински сестри и лекари провеждаха тестове – той крещеше и се въртеше. Те се нуждаеха от кръв за тест. Стоях до него, беше леко шокиран. Една медицинска сестра ме помоли да го задържа, затова го вдигнах и започнах да говоря с него и той веднага се успокои. Той просто знаеше, че съм му майка. Познаваше гласа ми и докосването ми и знаеше, че ще го защитя.“ На деветия ден Дейвид дава на притеснената си майка да разбере колко са свързани в онзи труден момент и колко безопасно се чувства в нейните ръце.
Не всички съобщения от нашите бебета са толкова ясни, колкото тези на Дейвид. Поведението на новороденото изглежда непостоянно, дори – нелогично, но не защото сте неопитен родител, а защото поведението на новороденото е непредсказуемо. Консултантът по кърмене Катрин Уотсън Гена си спомня: „Никога няма да забравя един ден, когато първото ми дете беше на две седмици. То плачеше и не можехме да разберем защо – съпругът ми и аз плакахме заедно с бебето! Какво да правя? Нямаше как да иска да яде отново. Но беше точно така – беше гладно и яде отново.“
Чрез бебешките разговори вашето бебе ще изрази и други нужди освен глада. То може да бъде самотно, да му е твърде горещо или студено, да му е скучно, да бъде развълнувано или уплашено.
Понякога ще бъде доволно; друг път може да има нужда от гушкане. Барбара Никале, медицинска сестра по обществено здраве в програмата „Здрави бебета, здрави деца“ в Отдела за обществено здраве на региона Ниагара, обяснява: „Бебетата имат свои собствени мисли и чувства на бебешко ниво още от раждането.“ Ако мислите за него като за самостоятелен малък развиващ се индивид, това ще ви помогне да предусещате неговите нужди.
Бебетата се нуждаят от нежни, любящи отговори от родителите си. Никале казва: „Когато новороденото плаче, това е силен сигнал или знак: “Трябва да се утеша! Трябва да ме държат! Имам нужда от теб!” Важно е да реагирате своевременно, за да облекчите страданието и да го успокоите.”
Начинът на общуване идва чрез наблюдението.„От самото начало бъдете наистина много наблюдателни – по тих, спокоен начин, просто наблюдавайте как се държи бебето ви. С течение на времето – казва Никале, – с нарастването на връзката, ще се опознаете по-добре. Ще започнете да научавате какво означават израженията на лицето и движенията на тялото му.“
Плачът не е единственият начин бебетата да ни уведомяват какво искат.Никал обяснява какво може да наблюдава родител, който гледа внимателно: „Бебето е будно, лежи спокойно и тихо, но внимателно се взира в очите ви. То се интересува.“ Това е подходящ момент да поговорите тихо с бебето си, да му се усмихнете, да му кажете колко обичате да сте с него. Но настроенията се променят и ако сте внимателни, може да забележите фини признаци. „Започва да се напряга малко, обръща глава и гледа настрани. По този начин казва, че засега това е достатъчно.“
Въпреки любвеобилните ни намерения, понякога можем да пропуснем съобщението от бебешкото говорене. Гена обяснява: „Комуникацията на бебето може да бъде фина, а културните ни особености могат да попречат да разберем какво ни казва то.“ Например тя казва: „Имаме идеята, че бебетата са некомпетентни. Но гладното бебе ще се хвърли от рамото на майка си и ще се спусне към гърдата или може да си прокарва път към нея. Ако майка му смята, че бебето е слабо и не може да контролира движенията си, тя може да държи главата му много здраво. Тогава то може да е прекалено гладно и да плаче от безсилие.“
Никой не разбира перфектно какво иска бебето всеки път, когато се намръщи или плаче. „Важно е да положите усилия да отгатнете това, от което се нуждае, но не винаги го разбирате“, казва Барбара Маккей Уорд, съдиректор на “Първите три години родителство – ресурси и обучение” в Торонто. Бебето има ли нужда от храна, оригване или по-интересна гледка? Често ще предлагаме няколко опции, преди да уцелим. Но ключът е да се опитате да разберете и да уведомите бебето, че неговите нужди са важни за вас. „Бебето знае, че сте опитвали“, казва Маккей Уорд.
С течение на времето непредсказуемостта на новороденото постепенно отстъпва на моделите; ще разберете, че след хранене и оригване на бебето му харесва да постои известно време на рамото ви, за да храносмила. Чрез всички малки ритуали за деня – смяната на пелена, храненето и люлеенето, неговите нужди, харесвания и нехаресвания ще ви бъдат по-ясни. Ще разпознаете някои от тях чрез различните му викове и изражения на лицето.
Случва се нещо чудесно. Когато започнете да разбирате бебето си, бебето започва да ви разбира. Докато го обгрижвате, разтривате го по гърба, за да го успокоите или гъделичкате краката му, когато е игриво, то разбира, че сте до него, че го обичате и ще го защитавате. То се учи да ви вярва.
Вие взаимно се учите на доверие.
„Доверете се на себе си, за да знаете какво ще направи вашето бебе щастливо“,
настоява Гена. „И се доверете на бебето си да ви научи.“ Случва се нещо подобно: Намръщеното лице на вашето бебе означава, че играта, която двамата играете, е приключила. Очите се разширяват, докато минаваш покрай прозореца и знаеш, че то би искало да гледа по-дълго дърветата, отразяващи се върху стъклото. То ви се усмихва, а вие също му се усмихвате в отговор.
Сега вече говорите на неговия език.
Нормално и важно е майките и бебетата да развият интимна връзка отрано, казва педагогът и родител Катрин Уотсън Гена, но бащите също имат на какво да учат бебетата си. „Важно е бебетата да научат, че има и други хора, които ги обичат, и точно тук идва ролята на таткото.“
И все пак, свързването с малко бебе може да се възприеме като непозната територия за много мъже. Ето няколко съвета, които да ви помогнат:
- Има повече от достатъчно грижи за бебето, които може да положите. Ако мама кърми, татко може да се занимава с къпане, масаж, пелени, четене и люлеене. Той може да заведе бебето на разходка и да му покаже интересните неща в къщата или двора.
- Мамо, остави татко да опита! Всеки в новото семейство се учи. Вярно е, че татко може да намери малко по-различен начин да държи бебето или да му измие косата, но това е подарък за цялото семейство, ако бебето и таткото успеят да се свържат.
Разтревожен ли си?
Барбара Маккей Уорд напомня на родителите, че ако в комуникацията с бебето ви има нещо, което не ви се струва съвсем правилно, добре е да проверите това със специалист. Например, ако новороденото ви не се стряска от силни звуци, говорете с вашия лекар. Можете да очаквате бебетата да осъществят зрителен контакт за няколко секунди около втория месец.
Ние знаем какво ни казват нашите бебета. Лекторът Катрин Уотсън Гена често вижда нови родители да разбират посланията от бебето си, без дори да го осъзнават. „Когато правя домашни посещения, ми прави впечатление:„Еха, когато бебето ви се разстрои, вие го успокоявате в ритъма на неговото дишане в спокойно състояние. Задавате му този ритъм.”
Ето някои други подсказки и сигнали за комуникация между бебето и родители от Гена:
Гладен съм!
„Гладното новородено може да мърда устните си или да прави малки сучещи движения в съня си. Ако мама не го вземе, то ще налапа малките си ръце. Ако мама все още не го забелязва, то ще започне да се мърда и да търси зърното и ако това не работи, бебето ще започне да плаче.“ Плачът е късен признак на глад.
Около първия месец, наблюдателният родител ще започне да разпознава ескалиращия модел на сигнали за глад. Гена казва: „Първоначално бебето е спокойно. Тогава то може да изглежда по-развълнувано. След което движенията стават по-буини и то ще изглежда разстроено. Тогава ще започне да се тревожи и накрая ще заплаче.“
Преядох!
Няма какво да се сравни с гледката на блажено бебе. Koгато се е нахранило, то ще пусне гърдата и може би ще вдигне поглед към майка си и ще се усмихне. Нахранено, щастливо и доволно от живота си, може да сложи лице на гърдата и да заспи.
Подръж ме!
Вашето бебе се нуждае от време в любящите ви ръце.
Как то ви говори? Вероятно ще изглежда нещастно и неспокойно. „Може да направи малки мрачни физиономии и да издаде хленчещи звуци, сякаш се оплаква:„Просто не съм доволно. Просто не ми е удобно“, предполага Гена.
Това са моменти, в които бебето трябва да бъде гушнато, до го люлеете или разхождате. Гена обяснява, че има два различни вида стимулация: Люлеенето успокоява или то има организиращ ефект (необходимо е, когато бебето е малко претоварено от света и „го губи“); трептенето и подскачането са предупреждаваща стимулация (защото дори малките бебета се отегчават). Родителите, казва тя, могат добре да преценят от какъв тип стимулация се нуждае бебето в даден момент.
Виж това!
Когато бебетата се взират в ръцете си, в лицето ви, те са очаровани! Можете да говорите с него за това, което вижда: „Вятърът движи листата,“ и да се уверите, че има интересни неща за гледане.
Дръж ме здраво!/Дай ми почивка!
Гена обяснява, че много малките бебета могат да бъдат претоварени и свръхстимулирани от шумове, гледки, дори контакт очи в очи с мама или татко. „Бебето може да погледне настрани, да се прозява или да хълца – тези признаци са: „Добре, имам нужда от малко почивка.“ Когато бебето ви даде знак „Имам нужда от почивка“, Гена предлага да погледнете встрани за минута или да сложите бебето на рамото си, където то може да се сгуши и да не се стимулира прекалено.
Източник: https://www.todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Петя Маринова
Редактор: Адриана Гоцова