За вечеря вчера съпругата ми беше приготвила невероятна сьомга. Беше овкусена чудесно. За гарнитура имаше ориз и био аспержи. Цялата къща ухаеше страхотно и не се и съмнявам, че ако бяхме в някой изискан ресторант това ястие щеше да ни излезе много солено. Но, въпреки това, децата ми – на шест, десет и тринадесет години, гледаха храната сякаш беше сготвена „подметка“, извадена току-що от фурната. Знаете този поглед. Всички родители познават този поглед!
Както винаги, опитахме всички възможни варианти. Напомнихме им, че ако не опитат ястието, няма да получат десерт. Обяснихме им колко вкусно ще е то и ги помолихме да не издават обичайните си звуци на погнуса и гадене, докато сервираме в чиниите им. Накрая опитахме да ги накараме да хапнат. Безуспешно! Изобщо не поддадоха!
Двете по-големи деца заявиха, че по-скоро биха яли въздух, което да си призная, беше смело изказване, което съпругата ми изобщо не одобри. Най-малкият член на семейството ни беше на крачка да се разплаче. Припомняйки си тази случка, ситуацията беше наистина ескалирала и изглежда, че цялото суетене по изпробването на нови храни ще се окаже причината децата ни да са толкова злояди.
Колкото и да ми се иска да обвиня децата за неволите ни с храната, списание „Педиатрикс“ публикува 5-годишно изследване по темата, гласящо, че не децата са проблемът, а ние – родителите. Знам, че звучи грубо, но всъщност истинският проблем е как подхождаме към децата относно опитването на нови храни.
Нанси Зукър, съавтор на изследването и доцент по психиатрия към факултета по Медицина в университета „Дюк“, съобщава пред телевизия Си Ен Ен, че злоядите деца вероятно имат „стотици негативни спомени, свързани с храната“, като например разногласия относно хранения, неочакван вкус и недоволство. Според публикуваното проучване, е нужно да се съсредоточим върху създаването на приятно преживяване от храната, а не върху желанието ни да накараме детето да опита нещо. Тя подчертава в своето изследване следното: „Не карайте децата си да оближат чинията. Не ги карайте да седят на масата, докато не изядат определено количество храна. И избягвайте да ги подкупвате с храна.“.
Не бих желал да слагам всички под общ знаменател, но аз със сигурност съм се опитвал да накарам децата си да си изядат зеленчуците. Пробвал съм да ги накарам да ядат и пилешко, и риба и куп други меса, които не са били под формата на динозавър. Но тъжната истина е, че всъщност и аз съм придирчив към храната. Обичам обикновената и неподправена храна, така че очевидно не съм най-добрият пример за тях. Когато си припомням детство и опита ми с храната се сещам и за чувството на срам, което изпитвах. Смятах, че ми има нещо. Изпитвах и страх, защото знаех, че отново щях да бъда в конфликт с майка ми, когато пробвах нова храна. И нека да си признаем – срамът, гневът или конфликтите не допринасят за удоволствие от храната или желание да опиташ нещо ново и интересно.
В крайна сметка, това, което тези учени потвърждават – колкото и трудно за преглъщане да е, е , че трябва да спрeм да принуждаваме децата си да опитват нови неща, защото мислим, че ще им харесат. Вместо това е нужно да се фокусираме върху създаването на приятна среда, в която на масата се предлагат различни опции за избор на храна и липсва принудата всички те да бъдат опитани и изядени.
Д-р Таня Алтман, педиатър и автор на книгата „С какво да храним децата си“ е създала списък с „11 базови храни“, които смята, че ще помогнат на детето по пътя към любовта към здравословната храна. „Оставете бебето си само да се наведе и да отвори устата си, когато желае да яде. Не го карайте да яде на сила и не превръщайте храненето в игра – това не помага.“, коментира тя пред Си Ен Ен във връзка с изследването. Тя препоръчва да не се отказвате от предлагането на определена храна. Една от най-добрите практики за справяне със злояди деца е именно многократното предлагане на храната без да й се придава особено значение.
Всъщност, според проучване, публикувано в международното изследователско списание „Апетит“, децата се нуждаят от до 12 пъти излагане на нова храната, за да започнат да я обмислят. Излагането на храна не означава задължително яденето й, а по-скоро самото виждане и помагане при приготвянето й. Ако прекъснете тези приятни дейности с отрицателно преживяване, е много лесно детето прибързано да постави храната в категорията „Никога няма да ям това“.
Като баща на три злояди деца, се чудя дали аз не съм част от проблема. И след като проучих темата, вероятно съм. Чувството изобщо не е приятно. Ние, родителите, и без това имаме предостатъчно проблеми на главите си. Поради тази причина смятам да използвам тази информация, за да намаля напрежението и да спра да се притеснявам. Ще предлагам на децата си различни видове храни – както здравословни, така и не толкова здравословни. Ще събуждам интерес към храната, като им я показвам и им давам да я пипнат, като я приготвяме заедно и като им предлагам да я опитат. Ако не пожелаят, няма да се главоболя и няма да го взимам присърце.
И ще стискам палци да се отпуснат до толкова, че да опитат невероятната сьомга на жена ми. Защото наистина изпускат много!
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петинка Дикулакова
Източник: https://www.scarymommy.com