Непослушанието не винаги е резултат от лошо възпитание.
Когато видите дете, което хвърля камъни в парка или лази по нервите на всички на парти за рожден ден, е лесно да осъдите родителите. Вероятно се чудите защо не го обуздават. Или може би смятате, че всеки, който отглежда такова дете, е ужасен родител.
Но вашите изводи за непослушното дете и неговите родители може да не са съвсем правилни. Има множество причини, поради които едно дете може да не се държи добре. Ето девет от тях, които могат да ви провокират да проявите съчувствие към родителите на „непослушно“ дете.
Не знаете какво е преживяло детето
Травматични изживявания като животозастрашаваща автомобилна катастрофа или природно бедствие могат да повлияят на поведението на детето в голяма степен, също както и други стресови събития – развод на родителите, преместване или загуба на любим човек.
Подобни трудни за преживяване събития могат да повлияят върху развитието на детето дори когато настъпват в ранно детство или по време на бременността на майката. Така отвън може да изглежда, че детето самò избира да се държи предизвикателно. Но вие нямате представа какво се случва с психиката му.
Не знаете какво са преживяли родителите
Родителите на непослушното дете може да са преминали през определени трудности. Тези, които са загубили дете, могат да изпитват болка, която не им позволява да дисциплинират другото си дете, както подобава. Или този, който е претърпял насилие в семейството, може да се затруднява да бъде “ползотворен”родител за собствените си деца.
Стресови събития в живота влияят върху начина, по който родителите взаимодействат със своите деца. Самотна майка може да не успява да прекара достатъчно време с децата си, което допринася за тяхното недобро поведение. Или родители, които са изправени пред опасността да останат без дом, са твърде загрижени за цялостното състояние на семейството, за да забележат лошото поведение на детето си.
Генетиката влияе върху поведението
Както заобикалящата среда играе важна роля във формирането на поведението на едно дете, така и генетиката е съществен фактор. Изследване от 2013 г., публикувано в „Международен журнал за поведенческо развитие“ (International Journal of Behavioral Development) разкрива, че фактори като лош самоконтрол и проблеми с овладяването на гнева, е възможно да се унаследяват от родителите.
Изследване от 2012, публикувано в „Психологическа наука“ (Psychological Science), разкри, че генетиката играе най-голяма роля в проблеми с поведението, когато родителите често отсъстват или не живеят заедно с децата си.
Ако родителите не обръщат внимание на това какво правят децата им, вероятно е биологията да надделява в избора на децата.
Ясно е, че вроденият темперамент на детето влияе върху поведението му. Някои деца по природа са по-мили и стеснителни, докато други са склонни да бъдат буйни, любознателни и безстрашни.
Детето може да има проблеми с психичното здраве
Понякога агресивното, неприлично и неприятно поведение произлиза от проблем с психичното здраве или поведенческо разстройство. Опозиционното предизвикателно разстройство, ADHD и неадекватни постъпки, например, могат да доведат до различни поведенчески проблеми при детето.
Но дори психични проблеми, като депресия или тревожно разстройство, могат да доведат до поведенчески проблеми. Разтревоженото дете може да се държи предизвикателно, защото се страхува от провал, когато прави нещо. Или дете в депресия може да няма достатъчно енергия, за да си свърши работата.
Детето може да има забавяне в развитието
Това, че едно дете е на 10 години, не означава, че то може да се държи като десетгодишно. Много деца имат забавяния в развитието, които влияят върху поведението им.
Не може да откриете забавяния в речта, когнитивни проблеми или разстройства от аутистичния спектър от пръв поглед. Хронологичната възраст или ръстът на детето не гарантират зрелостта, която може да се очаква от него.
Може да видите десетгодишно дете, което избухва на летището, или дванадесетгодишно, което плаче в магазина. Това не означава, че са разглезени или че родителите им не им налагат достатъчно правила. Вероятно психиката им не е толкова развита, колкото очаквате, и те още не са напълно способни да контролират добре поведението си.
Всяко семейство има свои правила
Помнете, че това, че вие мислите едно дете за непослушно, не означава, че всички мислят така. Родителите на „непослушното“ дете може да смятат, че вие сте прекалено строги, или да се безпокоят, че вашето дете е прекалено сдържано.
Всяко семейство налага различни правила и всички родители имат различно ниво на търпимост. Докато вие мислите, че нечие дете се държи неприятно, други хора могат да намират поведението му за забавно.
Имайте предвид, че ценностите и очакванията на другото семейство не са по-добри или по-лоши от вашите. Те просто са различни.
Родителите може да не знаят какво друго да направят
Може родителите на непослушното дете вече да са изпробвали всичко, което да го накара да се държи добре – терапия, лечение, домашна грижа или дори пребиваване в дом за деца със специални нужди. Родителите може да са изтощени от обмисляне на нови стратегии за възпитание.
Това, че вашето дете се успокоява и започва да слуша, когато му наложите „тайм-аут“, не означава, че това върши работа при друго дете. Или това, че вашето дете изглежда се учи от своите грешки, когато му отнемете привилегия, не означава, че другото дете ще направи същото. Родителите на непослушното дете може вече да са изпробвали безуспешно тези стратегии.
Запомнете: това, което работи добре върху вашето дете, може да не работи върху друго дете.
Преди да осъдите, имайте предвид, че другите родители вероятно правят всичко, което е по силите им – също като вас.
Също така има вероятност поведението на детето всъщност да се е подобрило. Родителите може да са снизходителни към хленчене или плачене, защото детето им повече не ги удря. Или са готови да търпят донякъде предизвикателното поведение, стига детето им не се самонаранява.
Семейството вероятно вече се е сблъсквало с осъдително отношение от други хора
Ако детето често се държи лошо, вероятно, родителите вече са изтърпели своя дял завъртяни очи и недоволни погледи от страна на други семейства. И подобен тип реакция не им помага.
Понякога родителите на непослушни деца са достатъчно засрамени. Те се безпокоят за това как другите ги възприемат и често се чувстват неадекватни или задължени да се извиняват.
Не е лесно да изведеш непослушно дете на публично място. Обаче на някои родители им се налага да го правят.
Родителите може би вече правят най-доброто, на което са способни
Не всички се справят отлично с родителството. Но повечето родители правят най-доброто, на което са способни.
Докато някои семейства имат достатъчно време да тренират малък отбор и достатъчно пари да купуват нови маратонки за футбол, другите семейства се намират в по-трудно положение, но вие невинаги виждате тези затруднения.
Понякога хора, които живеят заедно, изпитват силна вътрешна болка от това. И доста често поведението на едно дете е симптом на по-дълбок проблем в семейството.
Как да проявим съчувствие
Вместо да увеличавате стреса на родителите с неодобрителен поглед, една усмивка или кимване могат да подобрят ситуацията. Ако изглежда, че родителите правят всичко възможно, добра дума също може да се окаже полезна.
Да кажете „Справяте се отлично“, може да даде на смутения родител подкрепата, която му/ѝ е нужна, за да продължи напред. Или просто да кажете „Ще стане по-добре“, може да даде на огорчения родител малко надежда.
Ако познавате семейството достатъчно добре, предложението да поемете грижите за детето за няколко часа или да поиграете заедно, също може да бъде високо оценено.
И не забравяйте: това, че едно дете се държи лошо, не означава, че то или родителите му са лоши хора.
Източник: https://www.verywellfamily.com/compassion-for-parents-of-misbehaving-children-4083096
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виола Родионова
Редактор: Тонка Дучева