Има много противоречия около това дали трябва да караме децата си да се извинят, когато направят нещо нередно. Според едно схващане, децата не осъзнават своите и чуждите желания, намерения и чувства, докато не навършат 5 години. Ето защо те не са способни наистина да осъзнаят какво правят, когато казват, че съжаляват. От тук и разбирането, че ако принуждавате детето си да се извини, то, вие го учите да лъже, тъй като то не е развило емпатия, за да почувства, че съжалява.
Според друго схващане, децата имат известно разбиране за чувствата на другите, особено ако те са разстроени, още от 18-месечна възраст. Следователно, те са способни да разберат ефекта от едно извинение. Аз смятам, че емпатията е доста по-сложна от това и да учиш как се поддържа връзка с някого е повече от това просто да кажеш, че съжаляваш.
Според д-р Ерин Ленард в Psychology today (Jul 2018), има три стадия на емпатия:
- Споделяне на емоцията: чувстваме се разтревожени, когато видим, че друг се тревожи
- Емпатична тревога: искаме да помогнем
- Приемане на перспективата: можем да си представим какво е да си на мястото на другия.
Когато погледнем на емпатията по този начин, можем да видим, че тя не възниква на определена възраст, а се изгражда с времето. Така че, да, приемане на перспективата не може наистина да се случи преди детето да е на 5-7 години. Но развиването на разбиране за емоциите, които те самите или друг изпитва може да се изгради у децата доста по-рано. Въпреки противоречията едно нещо е ясно: за да бъде искрено извинението, трябва да има и емпатия.
Как да изградим емпатия
Когато децата ни са завладяни от силни емоции, ние трябва да ги „тренираме емоционално“, за да минат през тях. Когато ги „тренираме емоционално“, има няколко стъпки, които трябва да предприемем:
- Разпознаване на емоцията: Каквато и да е ситуацията, ако искате да помогнете на детето си и да се свържете с него, трябва да разпознавате емоциите му. Ако вашето дете е разтревожено, тогава „мислещата“ част от мозъка му е изключена. То е превключило на „емоционален режим“, така че ако отидете при него и кажете „Защо го направи?“ или „Не се страхувай“, то ще продължи с реактивното си поведение. Единственият начин да изведете детето си от това емоционално състояние, е да отчетете емоцията му и да я назовете. Може да кажете „Сигурно си много ядосан точно сега“ или „Да, това е плашещо“.
- Използвайте емпатия и изслушайте неговата версия: Това е нещо, което е доста трудно за родителите, тъй като ние винаги искаме да скочим и да оправим проблема. По-добри сме в съчувствието отколкото в емпатията. Съчувствието разпознава емоцията, но иска веднага да я поправи. Това е, когато се опитваме да видим положителната страна и казваме „поне …“. Това, което всъщност правим по този начин, е да омаловажим чувствата на детето и в крайна сметка да прекъснем връзката с него. Ако учим детето на емпатия, то и ние трябва да проявяваме takawa. Трябва да останем в чувството и да кажем „Разбирам те.“. Когато се чувства чуто, то ще се успокои и ще може да продължите към следващия етап.
- Разрешете проблема заедно: Когато детето ви се чувства спокойно и чуто, тогава и само тогава, ще бъде способно да превключи на „мислещ мозък.“. Най-голям шанс да разбере чувствата на другите има, когато мисли по-трезво. Тогава започва да разбира, че е нужно да се извини и да поправи взаимоотношенията си.
Сега може да му се обясни как може би се чувства другият човек. Опитайте да го накарате само да го осъзнае, но му помогнете ако има нужда. След това поговорете какво може да направи то, за да помогне на другия човек да се почувства по-добре и да си възстановят взаимоотношенията.
Ако направим изграждането на емпатия приоритет, ще има много допълнителни ползи. Децата ни ще започнат да разпознават собствените си емоции и да се контролират по-лесно. Ще изградят способности за разрешаване на проблеми и ще могат да виждат ситуацията от перспективата на другите. Но също така, докато ги „тренираме емоционално“ ние ще подобрим и връзката си с тях.
Да се извиня или да не се извиня
И така, да принуждаваме ли дацата да се извиняват? Не, но трябва ли да ги окуражим да се извинят? Да. Ако принудим детето да се извини, когато е в момент на афект, то е малко вероятно това да е искрено извинение. Както току що описах, ако те са в разгара на емоцията, не използват „мислещия си мозък“, така че не са способни да разберат как се чувства другият човек. Вероятно, детето смята, че е право в дадената ситуация и съвсем не съжалява. Ето защо е толкова важно първо да ги „тренирате емоционално“. Трябва да ги изведем от тяхното емоционално реактивно състояние, като проявим емпатия.
Когато е способно да разговаря за това, което се е случило, поговорете с детето как са се почувствали другите. Какво то би искало да се случи? Какво може да направи, за да поправи нещата? Не можем да очакваме, че децата ще могат да направят това веднага.Често възрастните имат нужда от малко време да премислят, преди да се извинят. Няма проблем да оставите това време и на тях преди да се опитат да възстановят взаимоотношенията си. Може да кажете:
„Не си готов да се извиниш още. Няма проблем, може да е трудно да го направиш веднага. Дай си малко време, а аз съм насреща, ако ти трябва помощ“.
Да се разпознае необходимостта от това да се извиниш е добро начало. Но, честно казано, да кажеш „извинявай“, може да не е достатъчно. Често обяснявам, че да кажеш „извинявай“, е като превръзка за рана. Ако се порежеш, превръзката ще помогне раната да заздравее по-бързо, но не и веднага. Понякога децата искат другият да прости за случилото се, веднага след като получи извинението. Посочената аналогия може да помогне на децата да разберат защо „извинявай“ не поправя всичко.
Говорете с детето си как се е променило взаимоотношението му и че трябва да се опита да направи връзката си по-добра. Извинението е добро начало, но може да трябва да се направи още. Насърчете го да помисли какво друго може да направи и след това да се опита да го направи. Попитайте другото дете „Това помага ли?“. Така и двете деца започват да се учат как да разрешават конфликтите. Това не означава, че детето ви трябва да направи всичко, което поиска другото дете, но ще му покаже, че когато разрушим връзка, може да е нужно време, за да я възстановим.
Даване на пример
Най-добрият начин да научите детето си на емпатия и как да възстановява взаимоотношенията си, е вие да давате пример. Като родители, ние, със сигурност, ще допускаме грешки. Да се опитваме да поддържаме връзката с децата си, докато правим грешки, всъщност, е най-добрият начин да ги научим как да го правят. Трудно е за нас, родителите, да отговаряме за своите грешки, без да споделяме вината. Много е изкушаващо да кажеш „Извинявай, но пък ти не трябваше…“, Ако даваме добър пример, като отговаряме за собственото си поведение, децата ще разберат как се прави и какво е да простиш.
Ако се задълбочим в противоречията около това дали да кажем „извинявай“, изпускаме най-важното. Това, което наистина искаме за децата си е да бъдат емпатични и да разбират, че когато нараним някого, трябва и да възстановим взаимоотношенията си. Това е много по-важен урок от това просто да кажеш „извинявай“ без дори то да е осмислено.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Силвия Джалева
Източник:https://www.thetherapistparent.com