Инструментът за проследяване на доброто психично здраве – Verywell Mind Mental Health Tracker, е месечно проучване за цялостното психологично здраве и благосъстояние на възрастните, живеещи в САЩ. Провеждайки се онлайн, то цели да измерва текущите нагласи и поведение на 4 000 човека, които изпитват и ефектите от Covid-19 кризата.
През юни Ейми Морин – лицензиран клиничен социален работник и главен редактор на „Verywell Mind“, публикува своето задълбочено проучване върху това защо стресираните родители трябва да бъдат по-открити с децата си относно психичното здраве и мерките за лечението му, които получават.
Тя твърди, че през годините през нейния офис са минали много родители, които са казвали, че не желаят децата им да знаят, че са в депресия или че ги лъжат, че посещават други места всяка седмица, когато идват на среща. Благородно начинание е, че родителите не искат да натоварват децата си със своите проблеми, но има някои убедителни причини, поради които може да е полезно децата да знаят, че мама или татко посещават терапевт.
Родителите признават стойността на помощта, но също и стигмата за неодобрение. Като част от текущото проследяване на психичното здраве, „Verywell Mind“ установява, че родителите са по-склонни да посетят терапевт, отколкото хората без деца. 32% процента от родителите казват, че са се виждали със специалист по психично здраве през последния месец, за разлика от само 19% при хората, които нямат деца. Други 32% споделят, че в момента обмислят среща със специалист по психично здраве, но не са направили все още стъпката.
Тези резултати не са особено изненадващи, защото родителите са склонни да изпитват по-високи нива на стрес и може да са готови да инвестират повече в неговото намаляване, тъй като имат деца, зависещи от тях.
Положителна черта е, че повечето родители смятат разговорите със специалист за ценна инвестиция в живота им. Трима от четирима родители, които посещават терапевт по психично здраве, казват, че биха го препоръчали на някой друг, който е бил в тяхното положение. А 74% смятат, че обществото би било по-добре, ако повече хора потърсят помощ. Въпреки факта, че две трети от родителите или вече посещават терапевт, или силно обмислят това, 62% от родителите казват, че има стигма, свързана с търсенето на лечение.
Защо трябва да бъдете открити със своите деца?
Родителите, които се страхуват от социалното неодобрение могат да пазят в тайна срещите си с терапевта от децата си (или дори от партньорите си). Те също могат да положат много усилия, за да скрият симптомите си на неразположение и стрес. Колкото и изкушаващо да е да запазите за себе си лечението на психичното си здраве, споделянето на този етап с децата ви може да е наистина добро за тях (и добро за вас). В края на краищата вероятно не пазите в тайна, когато посетите зъболекар. Дори може би им разказвате за кариесите в опит да ги накарате да си измият зъбите. Разбира се, посещението на терапевт може да се възприеме малко по-различно – да се чувствате неудобно, че имате депресия или тревожност или може да се притеснявате, че децата ви ще помислят, че сте „луди“. Ако никога преди не сте разговаряли с тях за психичното здраве, те могат да повдигнат вежда за секунда, когато научат, че посещавате терапевт или че приемате антидепресанти, но има голяма вероятност да оценят и факта, че се грижите за ума си. Като кажете на децата си, че посещавате терапевт, ще ги научите на следните важни уроци.
- Да посетите терапевт не означава, че имате сериозно психично заболяване.
Някои хора се виждат с терапевт, за да говорят за конкретно събитие или обстоятелство. Други се възползват от информация за справяне със стреса или търсят увереност, че практикуват наученото добре и самостоятелно. Причините да посетите терапевт са многобройни и това не означава непременно, че имате сериозен проблем.
- Важно е да се грижите за психиката си, както и за тялото си
Не се срамувате от нищо при годишен преглед при лекар или да приемате лекарства, ако имате високо кръвно налягане. Родителите обикновено не се страхуват да казват на децата, че правят тези неща за телата си, за да се грижат по-най-добрия начин. Но за децата може да е също толкова важно да видят, че сте инвестирали и в грижата за психичното си здраве.
- Разговорът с някого помага.
За децата може да е здравословно да виждат, че говорите с някого за това как се чувствате и какво мислите. Когато знаят, че говорите с някого, това може да им помогне да станат по-отворени към вас и света. Това е важно, защото много млади хора се чувстват самотни и получават малко емоционална подкрепа, която може да бъде наистина полезна.
- Молбата за помощ е знак за сила.
Понякога децата предполагат, че родителите никога не се нуждаят от помощ с нищо – предположение, което може да затвърди идеята, че молбата за помощ трябва да е знак на слабост. Търсенето на експертно мнение, показва на децата, че сте достатъчно смели да поискате помощ, когато имате нужда от нея.
- Здравословно е да растете, да се учите и да ставате по-добри.
Терапията не трябва да се приема само като нещо, което ще ви помогне „да не се разболявате“. Разговорът с някого също може да бъде ключът към това да ви помогне да достигнете най-големия си потенциал. Независимо дали искате да подобрите спортните си постижения или искате да подобрите комуникативните си умения, комуникацията с професионалист може да ви помогне да се почувствате и да направите всичко възможно.
- Хората с проблеми с психичното здраве могат да живеят добре.
Новини и филми често изобразяват хора с психични заболявания като хора, свързани с убийства или като неспособни да функционират. Ако живеете с проблем с психичното здраве, може да е полезно децата да знаят за него, за да видят, че въпреки това можете да живеете пълноценно и здравословно.
- Добре е да знаете семейната си история.
Когато питам пациентите си за фамилна анамнеза и проблеми с психичното здраве, повечето хора нямат представа какво се е случвало в семейството им преди. Психичните заболявания могат да бъдат генетични и е важно децата да знаят дали има фамилна обремененост. Те може да успеят да предотвратят някои проблеми с психичното здраве преди да започнат или да знаят какви симптоми да търсят, когато разберат риска от определени заболявания.
- Не е нужно да заклеймяваме грижите за психичното здраве.
Въпреки че горепосочените причини могат да бъдат по-пряко лични за вас и вашите деца, вашата отвореност сега може да има далеч по-големи ползи по-късно. Само през последната година станахме свидетели на голяма промяна във възприемането на проблемите с психичното здраве. Милиони хора признават необходимостта от грижата за себе си за първи път, независимо дали са във време на криза или не. И все пак стигмата за търсене на помощ продължава и промяната в тази област изглежда изостава от новооткритата ни осъзнатост на проблема. Именни тези разговори с вашите деца могат да помогнат за поставяне на основите за бъдещите поколения, които ще бъдат по-отворени за тяхното психично здраве, лесно ще поискат помощ и няма да споделят нашите страхове от несправедлива преценка.
Какво и как да кажем?
Казвайки на децата си, че посещавате група за подкрепа, приемате лекарства, предписани от психиатър или говорите с терапевт, може да ви накара да се почувствате малко неудобно, ако сте го избягвали. Не е задължително да седнете за официален разговор, в който да „съобщавате новините“. Вместо това може да споменете небрежно, че вашият терапевт ви помага да се справите със стреса или че сте започнали да приемате лекарства, от които се чувствате по-спокойни. Направете обсъждането на психичното здраве постоянна тема във вашето семейство. Разбира се, нормално е да не искате да натоварвате детето си с проблеми за възрастни и все пак трябва да се има предвид, че разказването за травмиращи инциденти, може да е твърде много за тях, за да го понесат без последици.
Ако имате въпроси за това как да говорите с децата си, обърнете се към вашия терапевт или предприемете първата крачка към посещението на специалист. Разговорът с някого може да ви помогне да откриете стратегия, която работи най-добре за вас и вашето семейство, в зависимост от възрастта на децата ви и вашите обстоятелства.
Източник:https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Миленова
Редактор: Адриана Гоцова