Грижовното бащинство е залегнало в мъжката природа много отдавна и вероятно е положило еволюционните основи на други бащински роли
Колко важна е ролята на бащата в семейството и грижите, които той полага като родител? Знаем, че много мъже се справят страхотно с отгеждането на децата.
Проучвания показват, че съвременните бащи в много части на света полагат повече грижи за децата си, отколкото техните собствени бащи са полагали за тях. Доказано е, че активното участие на мъжете в отглеждането и възпитанието е изключително ползотворно за децата. Но до каква степен полагането на грижи за поколението е част от същността на мъжа и дали това не е отклонение от фундаменталната му роля на ловец и глава на семейството?
Нови антропологични изследвания предлагат интригуващ отговор на този въпрос. Те показват, че грижовното бащинство е не само основна част от мъжкото родителство, но даже е възможно да се е появило първо в човешката еволюция, преди бащите да започнат да набавят храна за своето потомство. Следователно „грижовният баща“ може би е предпоставка за появата на „осигуряващия прехраната баща“.
Това твърдение е резултат от нашите опити да разгадаем една много специфична и необичайна отличителна черта на хората – ние сме единствените примати, които споделят големи количества храна помежду си. Възрастните мъже, жените и децата са облагодетелствани от това споделяне. В резултат, всички имат възможност да се хранят с високоенергийна храна, като месо и кореноплодни зеленчуци. Именно затова в процеса на еволюция човешкият мозък успява да достигне големи размери. Използването на мозъка изисква голям енергиен ресурс (почти 20% от изгаряните дневно калории), макар че заема едва 4% от общото телесно тегло на хората.
Споделеното хранене води до още една човешка особеност, която ни отличава от бозайниците, включително и от другите примати. Благодарение на него в човешките семейства могат да се отглеждат едновременно много на брой деца.
Тези констатации подчертават, че непосредствената грижа за децата е важна характеристика от живота на мъжете още от началото на човешката еволюция.
В някои съвременни общества, които, за да задоволят своите хранителни нужди, ловуват и събират растения, и днес все още е запазен моделът на споделеното хранене. Ловът може да генерира големи, богати на хранителни вещества ресурси, но редовният улов на големи животни не може да бъде гарантиран постоянно. Колкото и добри ловци да са мъжете, изхранването на семействата няма как да се осъществява без подкрепата на жените, които осигуряват растения, насекоми и някои малки животинки.
Това обяснява как и защо е възникнало споделянето на храната. Разпределението на ролите е гарантирало прехраната. Споделянето изисква надеждност, доверие и сътрудничество между членовете на общностите, включително между мъжете и жените. Какво би провокирало развитието на такива просоциални отношения между нашите предци? Чрез наблюдение на поведението на нечовекоподобни примати, моят изследователски екип предлага отговор на този въпрос: първичните прояви на грижа към малките и към техните майки от страна на мъжките индивиди са помогнали за проправянето на пътя към по-голямо сътрудничество, което включва и споделянето на храна.
Нечовекоподобните мъжки примати полагат елементарни грижи
Например при някои видове павиани, отделни възрастни мъжки индивиди, част от по-големи социални групи с много мъжки и женски, създават близки отношения с женските, които имат новородено. Тези мъжкари са много грижовни към детето. Те го защитават от агресивните членове на групата. Приятелството между мъжките и женските павиани често възниква още по време на бременността и продължава и след отбиването на кърмачето, но то се разпада, ако бебето почине. Този факт показва, че в основата на връзката между приматите е свободната форма на родителска грижа, която би могла да даде по-добра възможност на мъжкаря за чифтосване, въпреки че женската обикновено не се чифтосва само с този мъжкар.
Мъжките планински горили също така са много толерантни към бебетата и подрастващите, въпреки че не е ясно, дали различават собственото си потомство от това на другите мъжки екземпляри. Според скорошно проучване на моята колежка Стейси Розенбаум, по-грижовните мъжкари имат по-голям репродуктивен успех. Подобно поведение се наблюдава и при женските макаци, които предпочитат мъжкари, проявяващи грижовно отношение към малките бебета. Оказва се, че бащинската грижа може да се прояви при приматите дори и в немоногамни ситуации, когато мъжкарите не са сигурни в бащинския произход, което дълго време е смятано като огромна еволюционна бариера пред ангажираното бащинство. Грижата за децата и връзката, която се изгражда с женската, не изискват големи усилия и затова е възможно да са просто част от стремежа на мъжкаря за чифтосване.
Вероятно взаимоотношенията при ранните хора първоначално са възникнали на същата основа, но в процеса на еволюция те са се доразвили. В крайна сметка грижата за децата е положила социалните основи на доверието, а на по-късен етап и на споделянето на храна.
Въз основа на всичко това, ние твърдим, че грижовният баща предхожда осигуряващия прехрана баща, а не обратното.
Тестостерон и грижовност
Още един показател ни подсказва, че водеща роля на бащата в древността е била грижовното родителство – мъжката физиология. Оказва се, че степента на грижовност е в пряка зависимост от промените в хормоналното състояние на мъжкарите и по-точно – от нивата на тестостерон и окситоцин. Има доказателства, че мъжете с по-нисък тестостерон често се ангажират по-активно и по-всеотдайно в отглеждането, отколкото мъжете с по-високи нива на тестостерон.
Нашият екип от изследователи беше първият, който установи във Филипините, а впоследствие и на други места, връзка между по-ниския тестостерон при мъжете и количеството грижи за децата, които полагат. В рамките на голям проект, който проследяваше мъже на 20-годишна възраст в продължение на пет години, нивата на тестостерон спадаха значително, когато мъжете ставаха бащи в партньорски взаимоотношения.
Тази перспектива поставя под въпрос начина, по който бащинските роли са били възприемани от индустриалните общества на 20-ти век, които са формирали ограничени представи за способностите на мъжете.
Налага се изводът, че бащите изглежда са биологично устроени да полагат грижи за своите деца. Всъщност при много други животни хормоните при бащите се променят по подобен начин, когато те си сътрудничат с майките при отглеждането на малките. Като антрополози ние знаем, че културният контекст играе голяма роля при формирането на родителските роли в семействата. Следователно, може би най-точно е да се каже, че биологичната еволюция е подготвила мъжете да бъдат грижовни родители.
Тези схващания водят до извода, че грижовното бащинство не е отклонение, възникнало от променящите се социални условия. То по-скоро се корени в нашето еволюционно минало, и в комбинация с хормоналните промени при нивата на тестостерона и някои промени в мозъка, помага на мъжете да преминават от една специализирана роля в друга и обратното. За близостта между бащата и детето от голямо значение е физическата връзка. В някои общества мъжете прекарват по-голямата част от деня с децата си по време на търсенето и събирането на храна. Тези бащи участват по-активно в грижата за децата, отколкото бащите в другите човешки общности. Ние все още изучаваме биологията на бащинството, но нашите изследвания на мъже от Филипините, Съединените щати, някои европейски държави, Израел и други, показват, че грижовното отношение и близкият контакт на мъжа с децата му, често съответства на по-ниски нива на тестостерон.
Свързано ли е грижовното бащинство с грижата за общността?
При последните ни изследвания проучихме дали нивата на тестостерон са свързани със социалните роли на бащите не само в семейството, но и в по-широката общност. В Република Конго изучавахме бащите в рода БаЯка, които разчитат на горските ресурси за основната част от прехраната си. Тези бащи участват активно в грижите за децата – носят бебетата на ръце, вземат по-големите на работа в гората и спят заедно като семейство. Членовете на рода съжителстват в равенство и сътрудничество.
Мъжете от рода БаЯка са високо ценени заради факта, че щедро споделят ресурси с всички членове на общността, така че грижовното бащинство при тях не се ограничава само в кръга на семейството. В нашето проучване ние направихме сравнение между нивата на тестостерон на бащите от БаЯка и на други бащи, които се грижат само за собствените си семейства.
Резултатите показаха, че мъжете, които споделят с цялата общност, имат по-ниски нива на тестостерон от другите мъже. От своя страна бащите от БаЯка, които бяха считани за по-добри в грижите за семейството си, имаха по-ниски нива на тестостерон от бащите, които бяха класирани като по-малко ефективни в добиването и усвояването на ресурси. Бихме могли да заключим, че съществува връзка между нивото на тестостерона и степента на отдаденост на бащите като родители.
Грижовното бащинство вече е от голямо значение
Всички тези открития променят начина, по който възприемаме съвременното бащинство. Те подчертават факта, че грижата за децата е важна част от живота на мъжете още от зората на човешката еволюция. Тази перспектива поставя под въпрос по-ограничените исторически и културни възгледи на индустриалните общества на 20-ти век, които са формирали доста консервативни възприятия за ролята на мъжете като бащи. Нашето нарастващо разбиране за физиологията на бащинството ни разкрива широките възможности на бащите да бъдат съпричастни в отглеждането на децата и гъвкаво да се адаптират към различните предизвикателства, които често срещат родителите – независимо дали става въпрос за осигуряване на преки грижи за децата или за набавяне на храна и ресурси за тях.
Дигитализирането на съвременния свят, а отскоро и пандемията с Ковид-19, са фактори, които допринасят за това, много родители напоследък да работят от своите домове. Това означава, че много мъже прекарват повече време в непосредствена близост с децата си. Ще се окаже ли този процес катализатор на грижовното бащинство? Нашето изследване при бащите от рода БаЯка поставя и въпроса дали по-грижовното бащинство може да бъде използвано по такъв начин, че да насърчи мъжете да вземат по-голямо участие в обществения живот сега, когато това е особено необходимо.
Източник: https://www.childandfamilyblog.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Анастасия Христова
Редактор: Райна Янева