Да се научат да организират добре времето си често е нелека задача за децата. Ето няколко трика, с които да помогнете на малчугана да организира времето си и да приключва със задълженията си.
„Колко пъти трябва да те помоля да пуснеш прахосмукачка в стаята си?“
„Кога ще си прочетеш задължителните книги?“
„Не забравяй да събереш играчките си преди вечеря.“
Звучи ли ви познато?
Родителите често отправят подобни напомняния към децата си. Нерядко се налага да ги повтарят отново и отново. И нерядко се стига до раздразнение и кавги.
За децата е истинско предизвикателство да организират времето си и да приключат със задълженията, които им се поставят. Все пак животът е пълен с по-приятни занимания – да играе, да изработва или строи нещо, да прекарва време с приятели или просто да помечтае.
И докато свободата да прекарваш времето си в подобни неща прави детството специално, в крайна сметка децата ни ще трябва да се научат и как да организират времето си. Да изпълняват своевременно поставените им задачи е житейско умение, към което трябва да привикнат като всеки възрастен човек със здрав и изграден характер.
За щастие, със съвсем малко допълнителни усилия, можем да научим децата как да управляват времето си по начин, който не води до раздразнение и конфликти и наистина им дава възможност да разпределят добре времето за изпълнение на дейностите.
Да научим децата си да управляват собственото си време, без да влизаме в конфликт
Не го съзнаваме, но истината е, че когато изискваме твърде настоятелно и с раздразнение, ние всъщност намаляваме вътрешната мотивацията на детето да изпълнява по своя воля задачите си.
Постоянните ни напомняния са не само досадни, но и отправят към детето послание, че не вярваме, че е способно само да се справи. Дори към конкретния момент това да е вярно, със сигурност не искаме децата ни да мислят за себе си по този начин. Успешното управление на личното време ще се получи, само ако детето се възприема като напълно способно да постигне това и то без нужда от помощ.
Умният трик тук е да намерим начин да участваме активно и да помогнем на детето да се организира, но да го оставим с усещането, че се справя само. Това изисква различен подход в общуването, в това число задаване на въпроси и отправяне на съвети, които да ги подтикнат да разработят свой собствен план, който да следват. Този процес може да донесе и някои неприятни уроци за детето – например, че при лоша организация не ти остава време за любимо занимание. Целта обаче е да помогнем на децата си да станат по-самостоятелни, за да могат в един момент да управляват времето си без нашата намеса.
Ето няколко полезни съвета, с които да помогнем на детето ни да се научи да разпределя правилно времето си.
Оставете детето само да определи момента, в който ще изпълни задачите, изискващи кратко време за изпълнение
Ето какво се случи миналата събота. Забелязах, че купчината прани дрехи стои непокътната втори ден в спалнята на десетгодишната ми дъщеря. Преди вероятно бих настояла веднага да разпредели дрехите си в гардероба, но вече ми е ясно, че простото нареждане води единствено до спор и негодувание. И още по-лошото – тя ще изпълни задачата, защото аз й казвам, а не защото знае, че трябва да се свърши. Ето защо просто попитах: „В колко часа днес ще прибереш дрехите си?“
Подреждането на чистите дрехи е сред най-досадните задачи за дъщеря ми (точно както и за мен, между другото), така че въпросът ми не беше посрещнат с ентусиазъм. За да определим подходящ момент, обсъдихме какво й предстои за деня – какво е планирала, как иска да прекара времето си и в крайна сметка кога ще бъде оптималното време да се погрижи и за чистите си дрехи, което тя сама реши, че ще бъде в четири часа следобед. За да й дам още повече контрол върху задачата, навих аларма, която да й даде знак, че е време да прибере прането.
В четири и половина се качих в стаята й и надникнах вътре. В средата на помещението стоеше празният кош за пране, а всички дрехи бяха прибрани. Не всеки път дъщеря ми изпълнява някаква задача в точно уговореното време. Но откакто прилагам стратегията „избери време“ със сигурност спорим много по-рядко.
Децата оценяват възможността сами да избират съдбата си. Да седнат на шофьорското място, така да се каже. Като оставих дъщеря си да избира времето, в което да изпълнява задачите си, не аз диктувах как трябва да прекарва времето си, а оставих отговорността в нейни ръце.
За дългосрочните проекти накарайте децата да разпишат план или график
Другата ми дъщеря, която е в гимназията, имаше много задачи за самостоятелна работа през тази ваканция. Бих могла да съм спокойна, че с почти три месеца неучебни дни тя има предостатъчно време да изпълни всички домашни и да прочете задължителните текстове. Но… добре познавам детето си. Тя не само щеше да отсъства от вкъщи поне шест седмици, в които е на лагери и семейни пътувания, но ми беше ясно и че на нейната възраст, все още й е трудно да си представи колко точно време й трябва за изпълнението на тези задачи и колко точно е свободното време, с което разполага за периода на ваканцията.
Известно време само я наблюдавах и след като видях, че в първите няколко седмици постига твърде малък напредък, взех календар, седнах до нея и я накарах да напише план.
Има няколко ползи от това децата да изготвят план за изпълнението на дългосрочни проекти:
- Дава на децата чувство за собственост върху задачите. Подобно на ситуацията с подреждането на изпраните дрехи, когато помолите детето да си създаде план, вие му давате контрол върху волята му. Този подход отправя към него посланието, че вярвате в способността му само да формулира и изпълни плана си, а това повишава самочувствието на детето.
- Планът е вид неформален договор, с който детето ви се ангажира. Няма място за спорове, когато нещо е разписано черно на бяло. И когато целта не е постигната – например прочитането на определен брой страници на ден – време е да преразгледате плана и да преоцените как работата може да се свърши навреме.
- Съставянето на план за действие приучава децата към житейски умения, които ще им бъдат от полза в бъдеще. Управлението на времето не е умение, с което се раждаме и веднага разбираме. Това е способност, която се развива и изгражда постепенно във времето. Колкото по-скоро децата започнат да създават собствен план и да решават как да организират времето си, толкова по-подготвени ще бъдат за изпълнението на по-сериозни натоварвания с домашни, а по-късно в живота – с работни проекти.
Първоначалният план на дъщеря ми беше твърде амбициозен и знаех, че няма как да го изпълни в заложените периоди. Казах й това, но все пак я оставих да се стреми към тази цел – напомняйки й, че тя е отговорна за свършването на работата, а не аз.
Когато неизбежно започна да изостава в плана, тя го преразгледа – не веднъж, а два пъти през лятото. Тези ревизии бяха уроци сами по себе си.
В края на лятото, когато за щастие беше приключила с всички задачи, тя осъзна, че щеше да е по-малко стресиращо, ако всеки ден беше отделяла малко повече време за четене, вместо да се опитва да прочете цяла книга за три дни.
Не очаквайте децата веднага да станат експерти в самоуправление на времето. Въпросът е да им се предоставят умения и практика, които в крайна сметка да им позволят да организират ежедневието и да се учат от опита и грешките. Целта е систематично да се работи за изграждане на това умение. А то, както всяко друго, изисква време и търпение от човека, който го преподава.
Автор на статията: Кери Флатли, сертифициран обучител за работа с родители
Източник: https://selfsufficientkids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Цветкова
Редакция: Благовеста Симеонова