от Шери Гордън
мед. редакция Линдзи Уолдман – педиатър и педиатър-ендокринолог
Нищо не кара родителя, или детето, да се чувстват по-неудобно от „разговора“. А когато става въпрос за деца със специални нужди, управлението на тази чувствителна тема е още по-голямо предизвикателство. Най-голямото притеснение често е че те няма да разберат какво се случва с телата им. Но с вашата помощ и планиране, не е задължително да се получи така.
Полезни съвети как да се говори за пубертета с дете със специални нужди
Ето няколко полезни съвета, които да ви помогнат да управлявате разговорите, които ще проведете, когато телата им започнат да се променят.
Започнете разговора по-отрано
Макар че разговорите за пубертета понякога изглеждат натоварващи, по-добре е да ги проведете по-отрано. Не чакайте детето ви да бъде обзето от мъките на тийнейджърските хормони и промените в тялото, за да започнете разговорите по темата за пубертета.
Децата със специални нужди ще се нуждаят от повече информация, отколкото едно училищно видео със здравнообразователни цели може да предостави. Така че, отделете си известно време да разговаряте. Вие не искате техните връстници да бъдат основният им източник на информация. Изберете тихо място без възможности за разсейване и започнете бавно.
Един от начините да започнете разговора е да попитате детето си какво вече знае. Тази информация ще бъде добра отправна точка за разговора. Например, вашето дете може вече да има някаква представа за човешката анатомия и репродукцията от някой образователен клас по здраве или наука. Можете да използвате тези знания и да надграждате оттам. Няма нужда да започвате от нулата.
Разделете темата на части
Точно като всичко друго, на което бихте научили децата си, разделете го на по-малки части за тях. С други думи, не се опитвайте да им кажете наведнъж всичко, което трябва да се знае за пубертета и сексуалността.
Например, ако детето ви със специални нужди е момиче, говорете с нея за менструацията. Започнете с обяснение какво е превръзка и за какво се използва. Покажете й как се използва и как трябва да се изхвърли. По-късно говорете за спазмите и ПМС (предменстурален синдром). Представете всичко по ясен и конкретен начин и не се опитвайте да предоставите твърде много информация наведнъж.
Също така полезно е да говорите и за петте етапа на пубертета. Тези пет етапа включват промени във височината, гласа, състоянието на кожата и настроението. Подчертайте, че не всичко се случва изведнъж, а че тези промени настъпват постепенно, за период от почти десет години.
Освен това може да се наложи да се връщате на темата няколко пъти през този период от време. Не е необичайно децата със специални нужди да се разстройват всеки път, когато забележат някаква промяна в тялото си. Уверете ги, че всеки преживява това, през което те преминават.
Използвайте подходящи термини
От самото начало внимавайте и използвайте научна терминология за частите и функциите на тялото. Не се срамувайте да използвате точните термини.
Например, момичетата имат вулва, външни срамни устни, вътрешни срамни устни, клитор, уретра и вагина. Междувременно момчетата имат тестиси, скротум (или скротална торбичка), пенис, главичка и уретра.
Нерядко възрастните изпитват известно неудобство да използват тези термини при разговори с децата си, но е много важно младите хора да добият обща представа, ако могат, какво означават тези термини. Познаването им може да направи много по-лесно за тях да идентифицират медицински проблеми по-нататък в живота.
Освен това използването на подходящи термини може да предотврати объркването на вашето дете със специални нужди. Помислете колко объркващо би могло да бъде да кажете на деца със специални нужди, че бебето расте в корема на някого, вместо да им кажете, че бебето расте в утробата на майката. Ако използвате термина „корем“, те може да се объркат и да си помислят, че майката е изяла бебето. Или е възможно да се чудят как бебето изобщо е попаднало в корема на някого.
Не позволявайте на дискомфорта, който изпитвате вие по тази тема, да попречи да сте искрени с вашето дете със специални нужди. Бъдете честни и отворени за въпроси при разговорите си с него и не скривайте разни неща.
Подчертайте, че това е нормално
Когато тялото на детето се променя бързо, като например поникването на окосмяване на места, където преди това не е съществувало, това може да бъде страшно и объркващо за някои деца. Затова е много важно да подчертаете, че промените, които им се случват, са напълно нормални и че всеки човек преминава през тях. Можете също така да поговорите за това, че тялото на всеки човек се променя по такива начини, които са подходящи само за този човек.
Например, някои хора стават доста високи, докато други остават по-ниски на ръст. На някои хора може да им порасне повече окосмяване, а на други – по-малко. Посочването на такива разлики ще осигури известен комфорт на децата, като знаят че те не трябва да бъдат точно като всички останали. То също така ще подкрепи увереността им, че няма нищо странно в това, което им се случва.
Намерете подходящи връзки с реалността
Използвайте примери от ежедневието, за да обсъдите темата за пубертета и сексуалността. Например, можете да говорите за бременността на вашата сестра или за сватбата на ваш братовчед, за да обясните на детето защо хората преминават през пубертета.
Примерите от реалния живот им помагат да разберат какво им се случва и какво значение има това за периода, когато ще станат възрастни.
Можете също да опитате да четете заедно книги за пубертета, грижата за тялото и репродукцията. И не забравяйте да обърнете вниманиена важността на добрата хигиена, като редовното вземане на душ, използването на дезодорант и измиването на лицето. Тези важни житейски умения също са свързани с разговори за пубертета и променящото се тяло.
Проучете политиките на училището
Ако имате дъщеря, вероятно е много важно за вас да се информирате как училището ѝ ще се отнася с ученичка със специални нужди, която има менструация. Например, в много училища няма да има кой да й помогне при смяната на превръзката, камо ли да влезе с нея в тоалетната. Затова трябва да имате някакъв план за действие за вашата ученичка, особено ако тя не е в състояние да сменя превръзките си сама.
Обсъдете с учителите на вашата ученичка и техните помощници как те обикновено подхождат в такива случаи, и заедно измислете план, който устройва всички, включително вашето дете.
Защита срещу насилие
Децата със специални нужди често се припознават от насилниците като лесни мишени. Всъщност, от всички различни видове насилие, на които децата с увреждания стават жертва, със сексуално насилие се срещат значителен процент от тях.
Всъщност изследванията показват, че повече от 40 % от децата със специални нужди са засегнати. Нещо повече, децата със специални нужди е 3.4 пъти по-вероятно да станат жертва на сексуално насилие, отколкото техните връстници. В същото време други проучвания показват, че 68 % от момичетата и 30 % от момчетата с увреждания в развитието ще станат жертва на сексуално насилие преди да навършат 18-годишна възраст.
Родителите, които открито общуват с децата си, могат да помогнат за тяхната безопасност. Ключът е да се подчертае, че тялото на детето принадлежи на него самото.
Един от начините да илюстрираме горното е да обясним, че детето винаги има избор дали да сподели привързаност с друг човек. Затова напомняйте им, че винаги им е позволено да кажат „не“, ако не искат да прегърнат или целунат някого за сбогом – дори баба.
Важно е също да обърнете специално внимание, като използвате подходящи термини, на това кои части на тялото на човек са строго лични и да подчертаете, че другите хора нямат право да докосват тези части на тялото му без разрешение. С други думи, строго личните части на тялото на човек обикновено са покрити с бельо, сутиени или бански костюми.
Също така добра идея е да направите един списък на възрастни хора, на които може да се вярва, на които децата да могат да се оплачат, ако някой докосва тези строго лични части на тялото или прави нещо, което ги кара да се чувстват неудобно. Подчертайте, че никой няма да се ядоса на детето ви затова, че казва истината.
Бъдете на разположение за последващи въпроси
След разговора детето ви може да има допълнителни въпроси, притеснения или просто да иска по-задълбочено обяснение. В края на разговора подчертайте, че винаги сте на разположение да говорите повече.
Изтъкнете, че няма неподходящ въпрос. С други думи, уверете се, че те знаят, че могат да дойдат да ви питат за всичко – и че нищо няма да ви смути. Също така, уверете ги, че ако не можете веднага да им отговорите, ще потърсите отговор заедно. Ключът е да поддържате общуването отворено и да им казвате, че ще ги обичате независимо от това какво ще ви попитат. Няма неподходящ въпрос.
Повтаряйте търпеливо колкото пъти е необходимо
Имайте предвид, че много от нещата, които ще обсъдите с детето си то може и да не запомни от първия път. Така че е важно разговори за пубертета и сексуалността да се водят редовно. Всъщност всеки път, когато забележат малка промяна в тялото си, може да се наложи да започвате целия разговор за пубертета отначало.
Не забравяйте да бъдете търпеливи през целия процес. Може да отнеме време, докато детето ви разбере какво се случва. Също така, в зависимост от увреждането им, може също да отнеме време, за да приемат промените, които се случват. Ключът е винаги да сте до тях и да сте отворени да говорите толкова често, колкото искат.
Последната дума има позитивният подход „много добре“
Разбирането на сексуалността и създаването на информираност за тялото е много важно за тийнейджърите и младите хора с когнитивни увреждания. Затова, когато става въпрос за пубертета и какво се случва с тялото, родителите трябва направят всичко възможно да бъдат основният източник на информация на детето си.
В крайна сметка, ако се подхожда с искреност и търпение, децата ще приемат промените, които се случват с телата им.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мартина Вакинова
Редакция: Свилена Ралчева