Когато децата се държат грубо: Защо някои деца имат проблеми с това да бъдат мили и какво може да направите

Когато децата се държат грубо: Защо някои деца имат проблеми с това да бъдат мили и какво може да направите

„Оказва се, че нашата малка Миранда (5г.) е „лошо момиче“. Учителите споделят, че е тартор в училище, командва съучениците си какво могат да правят и какво не. Използва заплахи, за да стане по нейния начин – казва на децата, че няма да са поканени на гости в нейната къща или че ще каже на учителя, ако не правят каквото тя каже.

Тя изолира деца от игрите особено когато играят само двама с друго дете. Казва на „натрапника“ да се маха, повтаряйки тази вечна училищна мантра „Не, благодаря“. Също така критикува домашните на съучениците си и ги дразни, когато сбъркат. Вкъщи непрекъснато взема думата от по-малкия си брат и не иска да си играят, ако не следва командите и. Той няма думата за нищо.

Ние сме ужасени от това поведение и нямаме идея откъде идва. Непрекъснато говорим за любезност вкъщи, в училище също силно се фокусират върху това. Не знаем как да я накараме да бъде любезният човек, който ние искаме да бъде. Ужасно е като родител да не харесваш детето си.“

Това е сценарии, с който се сблъскват много от родителите, които търсят моите услуги. Те са огорчени и притеснени за пагубното влияние на поведението на тяхното дете, сега и за в бъдеще. Колкото повече се опитват да накарат детето си да промени поведението си и да го възпитат добре, толкова по-лошо става. Детето заема отбранителна позиция и се затваря в себе си всеки път, когато те искат да говорят за това. Те се чувстват безпомощни да предизвикат позитивна промяна.

 

Защо децата се държат грубо

 

Когато децата командват други деца, казват обидни неща, изолират съученици и се държат по други груби начини, те не го правят нарочно. Тези деца се борят с трудни чувства на несигурност и тревожност. Тези сложни емоции са неудобни и трудни за справяне дори за възрастни, камо ли за малки деца, които нямат самосъзнанието и уменията да се справят с тези емоции ефективно: те прехвърлят неудобните емоции на другите. Например, Суми, която се забавлява, когато съучениците ѝ отговорят грешно на въпрос на учителя в час или пропуснат да вкарат кош. Суми има много нисък праг на самоконтрол и винаги иска да е „перфектна“. Когато тя види други деца да се препъват, това отключва нейните чувства на беззащитност и срам. Тя проектира тези сложни емоции, които трудно понася, на другите. Това е механизъм за справяне, макар и нездравословен.

Изключването от играта също е механизъм за справяне за деца, които се чувстват неудобно в сложността на групова динамика. Те се чувстват най-безопасно, когато играят с едно дете и прогонват другите, които се опитват да се присъединят. Дете може да изключва други и заради страх да не бъде изоставено. Да диктува кой може и не може да участва е начин да се конторолира и да има сигурност, че няма да бъде изключено. Например, Мика, 6 г., който има трудности с постигането на добри социални контакти. Той настоява да направят „отбори“, за да е сигурен, че има поне едно дете в неговия ъгъл, застраховайки се, че няма да бъде оставен сам. Виждаме това поведение и когато има ново бебе в семейството: по-голямото губи почва под краката си и започва да командва, за да върне статуквото.

Децата, които са високочувствителни (ВЧ) по природа е по-вероятно да действат по тези груби начини. Високочувствителните деца регистрират чувствата и преживяванията си в света по-дълбоко от другите. Те са „процесори“, техните мозъци никога не спират. Те усилено фокусират и анализират всичко. Те абсорбират повече отколкото техния организъм може да поеме, затова излизат от контрол и се ядосват по-лесно. Когато излязат от контрол „отвътре“, те могат да станат много контролиращи „навън“, държат се като “диктатор” – псевдоним, който много родители използват, за да опишат техните ВЧ деца. Както Серена, 4 г., която винаги командва. Тя дава роля на всеки в играта, решава дали строежът, който правят е за динозаври или супергерои и казва кой къде да седне около масата. Ако съучениците ѝ не спазват правилата, тя стъпква всичко и отказва да играе или заплашва с това, че ще ги изкаже на учителя.

ВЧ деца са по-стеснителни отнсоно начина, по който другите ги виждат. Когато не могат да направят нещо точно както искат или очакват, или когато не са победителят, те преживяват всичко като загуба на контрол и са засрамени от своя провал. Когато виждат други деца да страдат, това засилва чувството им за уязвимост. И тъй като тези чувства са трудни за понасяне, те ги проектират върху другите деца, както при Суми.
За да компенсират тези чувства на несигурност, тези деца имат нужда да надминат всички. Когато са в клас и съучениците споделят нещо специално като например пътешествие до “Дисниленд”, те са тези, които отговарят: „Аз съм бил в “Дисниленд” 100 пъти!“

Сега може да видите защо „ученето“ на доброта или казването на децата, че трябва да са мили, рядко води до промяна; не се достига до причината, която е в основата на грубото поведение. В момента, в който са притеснени, в техния реактивен мозък надделяват емоциите.

 

Какво може да направите

 

  • Контролирайте собствените си емоции/реакции

Много е обезпокояващо за повечето родители да виждат или чуват, че техните деца са груби. Те се ядосват заради това поведение, което ги кара да се задействат и да учат децата с надеждата, че могат да ги убедят да се променят: „Защо си груб с твоите приятели? Никой няма да иска да играе с теб, ако винаги им казваш какво да правят.“Проблемът е, че тези отговори засрамват децата, което ги кара да заемат отбранителна позиция и почти никога няма да променят държанието си – крайната цел, която само детето може да контролира. Вие не можете да накарате детето да е мило. Вашата работа е да покажете на детето, че сте на негова страна, че сте доверен помощник, който ще го води през това преживяване без да съди, така че да го научите да прави най-добрите избори за себе си.

  • Разкажете какво се е случило, по същество, без критика или съдене

„Харесва ти да играете само двамата с Джаспър. Не ти харесва, когато други деца искат да се присъединят и затова им казваш да се махат. Понякога Джаспър иска да играе с други деца, но ти не се присъединяваш, дори когато те канят. Тогава се чувстваш тъжен и сам.“

„Харесва ти да командваш. Имаш много ясно виждане за това как да се случи играта. Когато приятелите ти имат различни идеи за това как да играете, на теб не ти харесва и казваш обиди за да ги накараш да правят каквото искаш ти.“

„Смееш се, когато Едуард отговори грешно на въпроса на учителя. Учителят ти казва да излезеш, защото си бил груб. Това те ядосва.“

Поставянето обективно на нещата показва на детето, че вие не го съдите. Трябва да започнете от там, където е детето, ако искате то да се види отстрани и да помисли за реакцията си.

  • Насочете детето да оцени резултата от сблъсъка

Започнете със затвърждаване на това, че детето е мило, но понякога има трудности с това да бъде любезно. „Всички ние понякога завиждаме и се състезаваме. Това е част от това да сме хора. Но когато твоите чувства те карат да ставаш груб, това не е просто нараняващо за другия човек, не е добре и за теб. Това кара хората да се чувстват неудобно, да имат негативни чувства към теб, вместо да виждат колко мил и забавен си. Да помислим за тези ситуации, така че да решиш как може да отговориш на твоите приятели, така че да ги накараш да имат добри и позитивни мисли за теб.“

Задайте въпрос, който кара да се види и другата гледна точка: „Какво според теб мислят и чувстват децата, когато им кажеш да се махат?“ „Как се чувстваш, когато Джаспър отиде да играе с другите деца?“ „Стана ли по начина, по който ти искаш?“ „Какво друго можеш да направиш, когато това се случи отново?“

„Как мислиш, че се чувстват твоите приятели, когато им кажеш какво да правят? Какво мислят за теб?“ „Когато не искат да играят с теб, как това те кара да се чувстваш? Какво става накрая – както искаш или не?“ „Какво друго можеше да направиш?“

„Ти си наистина чувствително дете. Знам, че можеш да се поставиш на мястото на Едуард и да си представиш как може да се чувства той, когато се смееш на грешките му? Мислиш ли, че това го кара да не те харесва? Какви чувства ти би искал той да изпитва към теб?“

Идеята е да се въздържате от това да казвате на детето си какво да прави и вместо това да помагате да преосмисли преживяването толкова обективно, колкото е възможно. Помислете: това е отговорът, който повечето от нас се надяват да получат, когато отидем при приятели или семейство с проблем. Вие не искате те да ви казват какво да правите, да ви карат да се чувствате покровителствани или пренебрегвани. Вие искате някой, който без да ви съди, ви помага да видите ситуацията от всички страни – да си изясните какви чувства предизвиква у вас – и да помислите за това какви корекции искате да направите. Когато става въпрос за такива разговори с вашето дете, задавайте въпроси вместо да коригирате, предложете възможност да направи връзка между действията си и последствията. Това прави възможността детето да промени поведението си по-голяма. В края на краищата детето има нужда да се научи да може да се справя със собствените си проблеми. Вие не можете да ги решите вместо него.

  • Споделете вашата гледна точка

След като детето види, че не се опитвате да му кажете какво да прави или да го засрамите за действията му, е по–вероятно то да чуе какво имате да кажете. Не му казвате какво да прави, а му споделяте вашата гледна точка, върху която да помисли.

„Знам, че ти харесва да имаш един специален приятел. Но някои деца харесват да имат повече от един приятел. Само защото Джаспър иска да включи и други деца, не означава, че ти не си специален за него. Изглежда имаш нужда да решиш дали ти е комфортно да играеш с Джаспър в група. От теб зависи.“

„Изглежда, че ако искаш твоите приятели да играят с теб, трябва да помислиш можеш ли да бъдеш гъвкав и да включиш техни идеи в играта – да се редувате в различни роли и да оставиш и другите да са първи. Какво мислиш, че искаш да направиш?“

„Помниш ли, когато се опитваше да подкараш тротинетка с две колела и се ядосваше всеки път, когато падаше? Не ти харесваше, че не се получава веднага – трудно е за много хора, за мен също. Може би трябва да помислиш какво би искал приятелят да ти каже в такава ситуация и какво ти искаш да кажеш когато твой приятел е в трудна ситуация. Какъв отговор ще накара приятеля ти да има добри чувства към теб?“

Напоследък открих, че разговори чрез Фейс тайм и Зуум може да са много ефективни. Вие и детето бъдете в отделни стаи и коментирайте от разстояние. Това може да намали дискомфорта, които някои деца изпитват при разговори лице в лице. Намалява напрежението и децата стават по-открити.

  • Предложете инструмент, за да помогнете на детето да спре с грубото поведение

Измислете ключова дума, която да използвате на висок глас, когато детето тръгне по кривата пътека, за да му помогнете да спре и ако може да смени посоката, преди нещата да излязат от контрол. Браян прави това със сина си Дерик, който е имал навика да дразни децата на детската площадка. Браян извиква „бананов мозък“ – забавната фраза, която двамата са избрали да използват, всеки път когато дразненето започне. Все по-често Дерик е спирал с подигравките и е продължавал по по-позитивен начин. Този начин на подкрепа показва на детето, че сте на негова страна и му помагате да направи по-добрия избор.

 

Кога да потърсим помощ

 

Ако лошото държание продължава и пречи на способностите на детето да се справя в училище, вкъщи или със съученици, препоръчвам да се потърси помощ от експерт по детско развитие. Това са сложни проблеми, с които, за да се справи детето, може да се нуждае от по-специализирано внимание.

Ако имате притеснения, свързани с детето ви, не се колебайте да се обърнете към Петя Йорданова, детски психолог към Център за детско развитие “Малки чудеса”. Можете да запазите час за консултация тук или на телефон 0887 545 446.

Източник: https://www.lernerchilddevelopment.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Борислава Атанасова
Редакция: Миглена Христова