Накратко:
– Грижите за повече от едно дете, което се учи и мисли по-различно, могат да са доста голямо предизвикателство.
– Но, има много подходи, които може да приложите, за да се справите с грижите за повече от едно дете със специалните потребности.
– Не сте сами. Може да получите подкрепа и съвети от други родители и медицински работници.
Когато имате повече от едно дете, което учи и мисли различно, светът може да бъде една голяма поредица от предизвикателства. Следващите съвети биха могли да ви помогнат да се справите с тях – от съмнението в родителските ви решения до справянето с планирането и организирането на ежедневните грижи.
1. Поставяйте очаквания съобразени с възрастта
Ако имате по-голямо дете със специални нужди, може да бъде трудно да разберете за какво да внимавате при развитието на по-малкото си дете. Прегледайте какви са очакванията към различните възрасти. Това ще ви помогне да прецените дали трябва да се притеснявате за нещата, които наблюдавате в по-малкото си дете, както и дали е нужно да предприемете някакви действия.
2. Поддържайте отделни дневници за всяко дете
Подсигурете нова папка/ дневник за медицинските и училищни записки за своето по-малко дете. Може да бъде изкушаващо да трупате цялата информацията на едно място, но поддържането на отделни папки (по възможност с различен цвят) ще ви улесни в търсенето на конкретна информация при необходимост.
3. Не бъдете прекалено критични към вътрешният си глас
Когато имате едно дете, което учи и мисли различно, вероятно ще ви е трудно да се доверите на родителските си инстинкти. Може да сметнете, че преувеличавате, ако заподозрете, че другото ви дете има същите или подобни проблеми.
Най-добре е да се консултирате със специалист, а не да се успокоите с това, че си въобразявате. Запишете всички притеснения, които имате относно поведението на своето дете и ги представете на срещата. Помнете, вие сте експертът за вашето дете. Доверете се на инстинктите си!
4. Възползвайте се от ресурсите, с които вече разполагате
Добри новини: планирането и организирането на ежедневните грижи за вашето дете със специални потребности става по-лесно, когато го правите за втори път. Въпреки, че може да бъде неприятно да минавате през тези процеси повторно, поне не започвате от самото начало. Може да се обърнете към терапевтите, с които вече работите с първото си дете за помощ и подкрепа.
5. Опитайте се да не сравнявате децата си
Ученето и мисленето по различен начин не е един и същи процес при отделните деца. Не приемайте, че стъпките при двете деца ще са едни и същи. Зад буквата „И“ в ИПСУ (Индивидуален план за социални услуги) и ИОП (Индивидуална образователна програма) стои думата „индивидуален“. Когато записвате цели или изготвяте план за терапия на детето си, не забравяйте, че те трябва да са базирани на неговите потребности. Това, което работи за едното дете, може да не е най-добрия избор за другото.
6. Бъдете хитри по отношение на планирането
Воденето на едно дете на терапии, само по себе си е достатъчно трудно – не позволявайте две да удвоят грижите ви. Ако е възможно, опитайте да запишете двете деца на едно и също място едно след друго или в най-добрия случай – едновременно.
7. Вземете помощта, от която се нуждаете
Изграждането на лична мрежа от близки, приятели и терапевти е ключът към това да успеете да се справите със стреса. Говорете с приятели и роднини за това как те могат да ви помогнат. Когато се появят проблеми с детето ви, не се страхувайте да се обърнете за помощ към техните учители или терапевт.
В заключение:
– Изградете си сигурни стратегии – например внимателно планиране и добре организирани отделни папки за всяко дете.
– Обръщайте внимание на родителските си инстинкти и се обърнете към специалист при всеки въпрос, който ви тревожи.
– Свържете се с други родители, които се намират в същата ситуация.
Източник: https://www.understood.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Стела Стефанова