В един идеален свят разведените родители биха могли да възпитават децата си съвместно. Правилата биха били постоянни. Последствията биха се пренасяли от единия дом към другия. И двамата родители биха работили заедно, за да предотвратят проблеми в поведението, преди да са започнали.
Но, разбира се, повечето хора се разделят, защото не се разбират помежду си. И различията в стиловете на родителство често стават източник на спорове. Но дори и да не разрешавате всички несъгласия относно родителството с бившия си партньор, може да предприемете определени действия, за да научите детето си на това, което му е необходимо, за да регулира поведението си.
За съжаление много родители губят представа как е най-добре да дисциплинират своето дете, когато преминават през развод. И най-често, макар и да имат добри намерения, допускат тези грешки:
- Състезават се за любовта на детето
След раздяла или развод може да е много изкушаващо и да ти се иска да бъдеш добрия. Затова когато детето ви казва “Но мама ми дава да ям сладки всяка нощ” или “Тате не ме кара да уча правопис!”, е възможно да се замислите да смекчите своите правила.
Но това само ви води към провал. Детето ви може да разкрасява разказа относно колко му е хубаво в другия дом или да се опитва да ви настрои срещу другия родител. Със сигурност не ви се иска да влизате в съперничество за най-добър дом. Вашето дете ще избере този, който налага най-малко правила и който най-много го разглезва. А тези неща не са в интерес на детето.
- Заблуждават за поведението
Понякога единият родител твърди: “Той винаги се държи чудесно при мен. Не знам защо прави сцени при теб”. Но да твърдите, че детето ви е същинско ангелче във вашите ръце, няма да направи никому добро.
Не заговорничете с детето си в опит да го представите в добра светлина. Понякога родителите казват: “Няма да кажем на мама, че си имал проблем в училище, нали така?” Да се договаряте да криете истината за поведението на детето носи нездравословно послание.
Говорете открито с бившия си партньор за поведението, което виждате, както и за стъпките, които предприемате, за да го промените. Правилата и последствията не е нужно да бъдат точно същите в двете къщи, но отворената комуникация може да стане първата стъпка към разрешаването на проблема.
Трябва да знаете колко често се повтаря поведението и в каква ситуация се случва, за да може да предприемете най-ефективните действия.Споделете мислите си и бъдете честни, за да можете да прецените дали това поведение е единичен случай или е продължителен проблем.
- Говорят негативно за другия
Когато детето ви казва неща като: “Мама ми даде да гледам два филма за над 18 този уикенд”, може да се почувствате принудени да го осведомите за всички останали лоши решения, които майка му взема. Но да говорите зле за избора на другия родител, всъщност ще навреди на взаимоотношенията с детето ви в дългосрочна перспектива.
Това, че вие не обичате вече другия родител, не означава, че и вашето дете не трябва да го обича. Дори когато не сте съгласен с начина, по който бившият ви партньор го възпитава, не е уместно да изразявате неодобрението си на детето.
Просто напомнете на своето дете “Тук децата не гледат такива филми” или “При мен правилата са различни от тези, които налага майка ти”.
Ако детето ви прави твърде много скандални заявления относно това какво му позволяват в другия дом, може да кажете: “Ще трябва да поговоря за това с татко ти”. Това може да е най-добрият отговор, ако детето се опитва да измъкне реакция от вас.
- Съжаляват детето си
Понякога родители започват да гледат на детето си като за жертва на развода. Следователно те стават снизходителни от гледна точка на дисциплината.
Да казвате неща като “Той вече е претърпял толкова много. Не искам да му отнемам и видео игрите” или “Той не ме слуша, защото е разстроен заради развода. Не искам да го наказвам още повече” – това не е добра идея.
Да внушавате на детето си, че то е “продукт на развода”, ще създаде манталитет на жертва. Признайте, че то се справя с много объркващи емоции. Говорете с него за трудностите, които може да изпитва, но го научете, че трудните времена не трябва да са оправдание за лошо поведение.
Поправете поведението на своето дете, но не и емоциите му. Нека да разбере, че е нормално да се чувства ядосан, уплашен или тъжен. Дайте му време за скръб и му помогнете да се научи да се справя със своите неприятни емоции по положителен начин.
Ако детето наистина се затруднява да свикне с обстоятелствата, може да му е нужна професионална помощ. Ако видите сериозни промени в поведението или настроението, които продължават повече от няколко седмици, обърнете се към специалист.
Но помнете, че разводът невинаги вреди на децата. Ако имахте връзка, изпълнена с конфликти, разводът може да се окаже облекчение. Понякога поведението на детето се подобрява след раздялата.
- Имат непоследователни правила
Децата трябва да знаят, че правилата и последствията все още важат. Всъщност постоянната дисциплина ще помогне на детето да се чувства сигурно и в безопасност, докато се приспособява къмстресовите ситуации.
Но да поддържате правилата последователни е трудно след развод. Трябва да помните ако сте отнели привилегията му да играе видео игри пет минути преди да отиде при другия родител? Ако е така, трябва ли да наложите това последствие, след като се върне?
Ясно е, че стресът от развода вероятно ще тежи и на вашите плещи. Като единствен родител, може да имате повече отговорности, които затрудняват спазването на постоянен график и налагането на ясни последствия.
- Оплакват се за дисциплината
Понякога родители подценяват влиянието си върху детето. Родителят, който не упражнява родителски права, може да казва неща като “Няма смисъл да я уча да ходи до тоалетна, докато е при мен, защото баща й не се занимава с това в своя дом” или “Не мога да направя нищо във връзка с това, че той използва неприемливи думи, защото майка му му позволява да го прави у тях”.
Вие не можете да контролирате какво се случва в другия дом, но вместо това можете да се фокусирате върху това как дисциплинирате детето си, докато е при вас. Насочете енергията си към това да бъдете добър модел на поведение и да учите детето на своите ценности във времето, с което разполагате.
Дори и да не прекарвате всеки ден с детето си, вие пак му оказвате голямо влияние. Имате възможност да го научите на нови умения и да му помогнете да научи нови неща всеки път, когато сте заедно.
Затова вместо да губите време, оплаквайки се, че другият родител не върши достатъчно, или обвинявайки го в това, че подкопава целия ви прогрес, вложете енергията си в това да възпитате детето си по най-добрия начин във времето, което имате.
- Свръхкомпенсиране
Ако мислите, че другият родител е прекалено строг, може да ви се прииска да бъдете малко по-снизходителен. Обаче не можете да “изгладите”ситуацията, компенсирайки и за другия родител. Просто не работи така.
Това дали вашият бивш партньор е по-строг или по-либерален, не бива да влияе върху вашия подход към възпитанието. Важно е да възпитавате вашето дете толкова добре, колкото вие можете, докато то е при вас.
Опитите за свръхкомпенсация за другия родител могат само да объркат детето. Ходенето между два дома, в които се налагат крайни правила, ще усложни положението.
- Използват детето, за да предават послания
Казвайки “Кажи на татко да не дава на малкото ти братче да играе с таблета ти” или “Кажи на мама, че не бива да ядеш толкова много сладки, защото са вредни за зъбките ти”, вие поставяте детето си между вас и бившия ви партньор. А това е ужасно положение за дете.
Ако искате да предадете нещо на другия родител, направете го сами. Направете го лично. Никога не карайте детето си да предава послания напред-назад.
И не възлагайте на детето си отговорността да казва на другия родител как да си върши работата. Вашето дете трябва да знае, че неговата работа е да бъде дете, а отговорни са възрастните.
- Отказват да работят в екип
Понякога родители започват да упорстват, когато става дума за съвместна работа в екип при справяне с проблеми. Но да отказвате да говорите с терапевт, защото не сте го избрали вие или да не посещавате родителска среща, защото мислите, че бившият ви партньор ще ви вини, не помага.
Бъдете отворен към работа с бившия си партньор и професионалисти, включени в разрешаването на поведенчески проблеми. Най-малкот следва да сте готови да изслушвате тревогите и да бъдете отворени за предложения.
Дори да не виждате тези проблеми с поведението или мислите, че другият родител греши, ще бъде най-доброто начало да го изслушате. Покажете ли, че сте отворен за изслушване на проблемите, ще можете да започнете да работите върху разрешаването им.
Справяне с проблеми при поведението
Не е нужно да сте най-добри приятели с бившия си съпруг/съпруга, за да помогнете на детето си да се справи с развода. Всъщност някои проучвания показват, че да бъдете добри приятели с другия родител, може да обърка детето още повече. Може да му е трудно да разбере защо не сте успели да опазите връзката си, щом се разбирате толкова добре след раздялата.
Важно е да се помни, че детето ви трябва да поддържа здравословни взаимоотношения с вас. А да го учите на здравословна дисциплина след развод, ще ви помогне да поддържате добри взаимоотношения.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виола Родионова
Редакция: Миглена Христова