Две деца срещу един родител: ще са ви необходими някои стратегии за “двойно” приспиване в случаите, когато децата ви превъзхождат по брой.
Един от най-обезсърчаващите моменти досега в моите повече от четири години родителство беше първият път, в който трябваше да се справя сама с приспиването на двете ми деца. (Да, знам, че това звучи налудничаво за по-опитните майки – не съдете!) Била съм късметлийка – съпругът ми почти винаги си беше вкъщи преди седем вечерта, за да помогне с нашето тогава тригодишно, докато аз обикновено бях залепена за дивана, кърмейки новороденото ни цяла вечер. Но понякога се случва единият да иска да излезе вечерта и да не можете да намерите бавачка. Или неочаквано да му се наложи да работи до късно. От мен се очакваше да мога да се справя сама с приспиването на децата.
Знаех как да се преборя с обичайното вечерно безпокойство, как да неутрализирам яростната истерия на тригодишно и как да функционирам (макар и едва-едва) в шест сутринта след обичайна нощ на разкъсан сън, прекарана в кърмене на пеленаче на всеки два часа. И все пак, още не можех да установя вечерна рутина, която да е благоприятна за нас. Бебето обикновено трябваше да яде точно когато аз би следвало да приготвям вечерята. Или ще нахраня бебето, ще го оставя да дреме в люлката си, след това ще избързам на горния етаж да приспя тригодишното и неизбежно по средата на приказките за лека нощ бебето ще започне да плаче, прекъсвайки ни точно когато съм искала да обърна малко лично внимание на по-големия си син. Опитите ми винаги изглежда завършваха със срив: две плачещи изморени деца и докарана до сълзи изнервена майка.
Логично знаех, че това е изпълнимо. Самотните родители се справят.Майките, чиито партньори работят нощни смени, сигурно са го превърнали в наука. Защо аз не можех да измисля начин? По този въпрос се посъветвах с приятелите си, които също са родители, и започнах да изпробвам различни методи.
На първо място научих, че нивото на трудност на „двойното” приспиване нараства и намалява – действително, зависи от възрастта на най-малкото дете, броя на децата и възрастовата им разлика. Ще става по-лесно, ще става също и по-трудно. След това отново ще стане лесно. Например, да, трудно е с почасовокърмещо се или неутешимо новородено, което иска да бъде нахранено точно по време на вечерята, къпането и вечерната рутина на вашето тригодишно. Но сънено пеленаче, което радостно дреме на гърдите ви в слинга, докато приготвяте вечеря или къпете и четете приказки на малкото си дете, е фасулска работа. (Имам предвид, че пак ще се чувствате изтощени и в нежелание да бъдете докосвани поради многото деца в скута ви, но ще оцелеете!) В момента, в който пеленачето ви се научи да сяда и можете безопасно да къпете и четете приказки на двете деца едновременно, цялата вечерна рутина се превръща в пъти по-предсказуема и е по-малко вероятно да излезе извън релси.
Забелязах също огромно подобрение с израстването на първото ми дете. На тригодишна възраст синът ми просто не беше достатъчно търпелив, за да разглежда книжки кротко в стаята си, докато аз оправям бебето – нещо, което някои други майки ми предложиха, но не помогна. Но сега, когато е на четири и започна да ходи на детска градина, той е много по-отзивчив и податлив на съставянето на план за игра, като например да обещае, че ще играе сам, без да нахълтва в бебешката стая. (Той често иска да помага с вечерната рутина на бебето – което е друга възможност – но аз го намирам твърде превъзбуждащо за самото бебе, което е очаровано от по-големия си брат.) Това, че голямото ми дете узрява и се превръща в много по-разумен и очарователен малък човек, ми позволява да му се доверя да се занимава сам за по-дълго време, така че това да съм сама децата си вече не е толкова страшно, колкото преди. Не съм експерт, но изпробвах няколко различни подхода и направих множество грешки по пътя. Ето какво научих.
Бебеносенето и люлеещите се детски столчета са ваши приятели
Ако вашето бебе не е все още твърде изморено и е достатъчно щастливо просто да наблюдава вечерните процедури, придърпайте люлеещо се столче или бебешко бънджи в банята или спалнята, докато къпете другото си дете или го приготвяте за лягане, или носете бебето в кенгуру или слинг, както споменах по-рано. Сигурна съм също, че много майки на две деца са кърмели новороденото си, седейки на тоалетната чиния, докато надзирават къпането на по-голямото си дете. “Правенето на много неща едновременно” в най-изтънчената му форма! (Може да имате нужда от люлеещо се столче или безопасно и чисто място, където да оставите бебето, когато стане време за изплакване на шампоана или да измъкнете голямото си дете от ваната – това е задача за две ръце.) Лично аз все още имах навика да се сгушвам в тригодишното си, докато заспи, затова често трябваше да правим компромис след края на приказките: вместо прегръдки придърпвах фотьойл до леглото му и кърмех малкото му братче в тъмното. Това помагаше бебето да бъде кротко (или поне близо до това), докато по-големият ми син се унесе – тогава се изнизвах от стаята с бебето.
Променливо време за лягане
През първите месеци малкото ми дете всъщност нямаше конкретно време за лягане. Както много новородени, той просто се хранеше и спеше на двучасови интервали през деня и вечерта и след това се качваше с мен на горния етаж около 21:30 или 22 часа вечерта и спеше в кошарка в моята стая. Но когато навърши шест месеца, установихме по-приличен дневен режим на дрямките и го преместихме в негова собствена стая и креватче, като времето му за лягане естествено се премести по-рано. Придържането към график помогна изключително. Можех да накърмя бебето в шест, да сложа и двамата да вечерят към 18:30 и след това да сложа бързо бебето в креватчето около седем (без къпане), преди да изкъпя по-големия в 19:30 и да го сложа в леглото към осем. (Ако това звучи изтощително, няма да лъжа – така е. Но нещата се подобряват.)
Специално време пред екрана за най-голямото дете
Ако наистина имам нужда да оправя бебето, но искам да бъда сигурна, че по-големият ми син е в безопасност и няма да направи някоя пакост, съм решила, че е приемливо да оставя телевизорът да играе ролята на бавачка за 30 минути. Не обичам да използвам стоенето пред екран за тази цел, но тъй като не се случва всяка вечер, нямам проблем с това. Предпочитам да стриймвам Netflix предаване през Google Chromecast на телевизора в хола, защото мога да го управлявам през телефона си от друга стая, и знам, че той ще бъде залепен за каквото гледа за най-малко 22 минути. Ако съм заклещена на горния етаж с бебето, мога да отпусна и второ предаване, за да си спечеля още време.
Научете бебето да заспива само
В крайна сметка реших да приложа понякога противоречивата стратегия: тренирането на бебето да заспива самостоятелно в креватчето си, вместо да остава в ръцете ви, докато не се унесе. (Кърменето, докато заспи, и прехвърлянето му в кошарката спря да работи някъде около петия месец – събуждаше се винаги в момента, в който го поставям в нея.) И определено не можех да го приспя в тиха тъмна стая, докато същевременно надзиравам буйно малко дете, което не иска да се отделя от мен. Имах нужда бебето да заспива само някъде на безопасно място. Започнахме със сравнително нежен, надграждащ се тренировъчен метод за сън, помагайки му да заспи в кошарата си, галейки го по челото и милвайки го по коремчето, докато той смуче биберон и слуша машина за бял шум. След около седмица го преместихме в креватчето му (но запазихме белия шум и биберона) и го оставяхме да се унесе самичък – без да стоим в стаята. Правехме бързи проверки на всеки пет минути (песничка и погалване по гръбчето, но без да го вдигаме на ръце дори ако плаче или се сърди.) Сега той знае, че тази неизменна последователност означава време за лягане: пижама, спално чувалче, спускане на щората и да включване на машината за шум. Пея една и съща песничка, преди да го поставя в креватчето буден. Той може да заплаче за кратко, докато се се върти и намества, но това обикновено трае по-малко от пет или десет минути. След това съм изцяло свободна да обърна внимание на по-големия си син.
Ако всичко останало се проваля, всички се събират в едно легло
Като последно средство тримата се сгушваме няколко пъти на “голямото легло” в моята спалня. Малкото ми дете го смяташе за забавно и специално, бебето заспиваше в ръцете ми след кърмене, а аз се уверявах, че слушалките и телефонът ми са в мен, за да мога да гледам нещо в тъмното в момента, в който децата заспят. Когато съпругът ми се прибереше от работа, той пренасяше по-голямото ни дете обратно в собствената му стая. Не беше най-добрият метод за лягане, но не беше и най-лошият. Спря да работи обаче, когато бебето поотрасна и стана по-бдително. Сега то намира големия си брат за безкрайно очарователен и духовит и вече няма никакъв шанс да заспи в семейното легло с всички нас. Но поглеждайки назад, беше хубаво и уютно, докато се случваше. Много от тези фази – както тези, които пораждат носталгия по прегръдките, така и онези предизвикателните, които ви карат да се потите и да си скубете косата – не продължават дълго. Напълно осъзнавам, че настоящата ни трудно спечелена рутина за лягане ще се преобърне веднага щом бебето (в момента на 17 месеца) се научи да излиза от креватчето и няма да може лесно да бъде задържано в него.
Но ще изчакам с притесненията за тази следваща фаза, докато не настъпи.
Източник: https://www.todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Наталия Недкова
Редакция: Недялка Вълчева
Photo credit: Freepik