Спомняте ли си филма „Фалстарт“ със Сара Джесика Паркър? Това е романтична комедия за мъж на около тридесет, Матю Макконъхи, който все още живее с родителите си. Нищо странно дотук… но скоро разбираме, че Матю никога не епомислял да напусне семейното гнездо и всъщност родителите му не са го подготвили за това. Естествено те правят всичко по силите си в името на детето. Но понякога прекалената родителска грижа, създава препятствия. Особено когато детето е на около тридесет и ходи със Сара Джесика Паркър.
Не винаги може лесно да се разграничи кое поведение възпрепятства развитието на децата. Как да разберете дали вие го правите? Тук ще разгледаме някои типични признаци и ще дадем полезни съвети за промяна.
„Технически погледнато, когато родителят отстранява естествени негативни последици от живота на детето си, то не може да се учи от опита и не пораства“, казва д-р Лара Фридрих, лицензиран семеен психолог.
„С други думи, родителят и детето стават зависими един от друг, попадат в омагьосан кръг, което не позволява на детето да прави грешки и да се развива.“
Една от причините това да се случва е, че родителят не иска детето му да порасне и да го захвърли в прахта, така да се каже. „Понякога родителите пречат подсъзнателно, защото се плашат от това, детето им да е отделен, пълноправен възрастен. Когато раздялата е прекалено болезнена, родителите ще предприемат отчаяни мерки да го задържат, дори така да попречат на личностното му развитие“, подчертава д-р Фридрих.
И дава пример: „Ако пишете мотивационно писмо вместо детето си всеки път, когато се чувства обезверено, засилвате нуждата му от вас. Усещането може би е приятно, но така не позволявате на детето си да предприема самостоятелни стъпки и го учите, че ще постига целите си единствено с вашата помощ.“
Така вместо да се научи как да бъде способен, независим възрастен, детето ви развива чувство на собственост, заучена безпомощност и липса на уважение.
„Те ще очакват същото отношение и от другите хора и ще влизат само във взаимоотношения, които им позволяват да бъдат егоистични и център на внимание“, казва д-р Хенри, брачен и семеен терапевт от Ню Йорк и основател на Sankofa Marriage and Family Therapy. „Освен това този подход не изисква детето ви да ви уважава или да се съобразява с чувствата ви. Ще трябва да сте постоянно на разположение на друг възрастен и да носите отговорност за него, което може да ограничи вашата лична свобода и възможността ви да живеете според собствените си разбирания.“
Неправилното отношението към детето може да се прояви по всевъзможни начини. И при ежедневните задачи – напр. вие перете или почиствате вместо него, и при по-големите проблеми – напр. оправдавате го и прощавате наркотична зависимост или извършено престъпление.
Ето някои примери за поведение, което не позволява на детето да порасне:
1. Вие взимате всички решения, касаещи порасналото ви дете
Детето ви разчита вие да взимате решенията вместо него и заедно с него. Д-р Хенри казва: „Едно нещо е да потърси съвет, но когато се осланя на вас – да решавате относно работата му, приятелите, романтични партньори и т.н., значи се намирате в нездравословна взаимозависимост.“
2. Вашето пораснало дете не ви уважава
Държи се неуважително към вас и прекрачва поставените границите. Според д-р Хенри: „Ако казвате „Не ме буди след 22 ч. или няма да живееш повече при мен!” , а детето ви продължава да прави и двете неща, това е сигурен знак.“
3. Вашето пораснало дете не приема „не“ за отговор
„Ако детето ви реагира машинално и изключително враждебно, когато чуе „не“ в отговор на молбите си, това също е сигурен знак.“ – казва д-р Хенри.
4. През цялото време и за всичко плащате вие
Ще възпитате вреден навик у порасналото си дете, ако плащате сметките му и/или ако живее при вас, но не оставя пари за домакински разходи.
5. „Дундуркате“ порасналото си дете
Не би трябвало да му обяснявате неща, което вече знае, например как да пуска пералня.
6. Чувствате се претоварени, използвани и изтощени
„Постоянната намеса в живота на детето е вредна – тя коства време, пари, енергия, по-малко лична свобода за родителя и носи неблагоприятни последици за детето.“,обяснява д-р Фридрих.
Ако намирате, че вероятно сте такъв родител, ето какви мерки може да предприемете:
1. Поставете граници!
„Границите са ключът към това да помогнете на порасналото си дете да бъде по-самостоятелно“, казва д-р Хенри. „Разбира се, в критичен момент ще помогнете, но детето ви трябва да полага усилия да се справя самостоятелно. Обмислете какви ограничения ще са подходящи – относно неща като жилищно пространство, време, пари, удобства и т.н. След това разговаряйте с детето и започнете незабавно да налагате ограниченията. Най-важното е да бъдете последователни и поставените границите да се спазват стриктно. Ако порасналото ви дете се чувства неловко и/или недоволно от ограниченията, това е положителен знак.“
Д-р Фридрих потвърждава, че „трябва да сте наясно колко време, пари и енергия сте готови да отделяте за своето (пораснало) дете. Поставете му ограничения. Ако често иска пари, разпитайте за какво му трябват и кажете, например: „Този месец мога да ти дам 50 долара – за ремонта на колата“. Или: „Ще ти помогна да обновиш работния си гардероб тази година, като ти дам определена сума за дрехи“. Ако му потрябва нова сума, определете за какъв период и не променяйте датата“.
2. Свикнете да не се тревожите, когато детето ви се напряга!
„Фокусирайте се върху себе си – казва д-р Фридрих – увеличете своя праг на търпимост към усилията и затрудненията на детето. В случай, че е твърде болезнено да го гледате как се мъчи над нещо или отново се окажете в омагьосан кръг, трябва да се консултирате с терапевт. Терапевтът ще ви помогне да разберете какво точно се случва. Заедно ще съставите план как да разкъсате омагьосания кръг.“
3. Кажете му да провери в Google!
„Когато вашето пораснало дете ви попита как да направи нещо, насочете го към Google. Може да звучи грубо, но децата са гъвкави и кадърни. Ще намери как!“, казва Ребека Огъл, клиничен социален работник и лицензиран терапевт, която практикува телетерапия в Илинойс. По същия начин, казва тя, спрете да вършите вместо детето си неща, които са негова отговорност“. Слагайки край на това, вие му давате възможности: А) да седи със скръстени ръце и после да си сърба попарата, или Б) да прави, каквото е необходимо. Изборът зависи от него.“
Източник:https://www.purewow.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Захова
Редакция: Миглена Христова
Photo credit: Freepik