Дали раждаме умни деца или ги правим такива?

Дали раждаме умни деца или ги правим такива?

Ново проучване показва, че родителската нагласа за потенциала за развитие дава по-добри резултати още в най-ранна възраст.

През последните десетилетия много от родителите вярват, че интелигентността, както и много други умения, са установени и постоянни. Детето се ражда или умно или не и това не може да се промени.

Последните изследвания опровергават това схващане и показват, че насърчаването на родителите да възприемат нова нагласа за развитието на децата, води до по-добри образователни резултати. Но досега не беше ясно в кой момент тази нагласа може да повлияе на живота на детето. Най-новите изследвания показват, че това може да започне много рано.

Наскоро публикувано проучване на Мей Елансари, специалист по педиатрия в Бостънския медицински център, и петима други учени установи, че новата нагласата относно развитието може да смекчи негативните последици от стреса върху майките през първите месеци от живота на детето, както и да насърчи развитието на мозъка. Работата на екипа се основава на предишни изследвания, включително на Мередит Роу, професор по ранно обучение и развитие, които показват положителните ефекти на тази нагласа за развитие във взаимодействието между майката и детето.

„Майчиниската нагласа за растеж е убеждението, че можеш да развиеш способностите си чрез работа и усилия, както и че можеш да помогнеш на децата си да научат нови неща, да се развиват и да разширяват способностите си“,

казва Елансари. „Обратно, майчината фиксирана нагласа е убеждението, че способностите ще останат същите с течение на времето, независимо от това колко усилено работи или колко инвестиции, като майка, влага в обучението на детето си.“

В новото проучване са включени 33 майки и техните деца, които са били на възраст от 12-месеца и са част от дългосрочно проучване за ролята на стреса и развитието на детето. Проучването е ръководено от Чарлз Нелсън, професор по педиатрия и неврология в Харвардското медицинско училище и професор по педагогика в Харвардското висше педагогическо училище. Майките са подбрани от клиниката за първична медицинска помощ в Бостънската детска болница.

Изследователите са проучили нагласите и нивата на стрес на майките. Мозъчната активност на децата е наблюдавана чрез електроенцефалография. Предишни изследвания са показали отрицателното въздействие от майчиния стрес – не само върху взаимодействието и привързаността между майката и бебетата, но и върху развитието на детския мозък.

Новите резултати показват по-ниска мозъчна активност при бебетата на майки, които са се чувствали стресирани и са имали вече установени нагласи. За разлика от тях бебетата на майки с нагласа за растеж не са показали отрицателно въздействие.

„Установихме, че децата на майки, които са имали високи нива на стрес и са имали нагласа за растеж са били защитени; те са били защитени от негативните ефекти на високите нива на стрес“,

казва Елансари.

Въпреки че изследването не е голямо, то е първото, което разглежда връзката между начина на мислене, бебетата и развитието на мозъка. За Маккой това е един от основните приноси на изследването.

Според нея предишните проучвания са разглеждали връзките между нагласата за развитие и положителните резултати в обучението на децата.

„Вълнуващото в това проучване е, че то показва, че начинът на мислене е свързан с резултатите още в ранна детска възраст“, казва Маккой. „То предлага някои първоначални доказателства, че наистина има биологични основи за това как нагласите се изграждат у децата или как майчините нагласи могат да се вградят в децата в много ранна възраст.“

“Проучването показва, че нагласите за развитие могат да предотвратят негативните последици от майчиния стрес, но те не са панацея за системните бариери, с които се сблъскват новите родители”,

казва Маккой.

„Трябва да се застъпваме за интервенции, които подкрепят нагласите за развитие, но в същото време трябва да признаем, че има огромни системни стресови фактори и предизвикателства пред новите родители, особено през първата година от живота на децата“, казва Маккой. „Нагласите за развитие няма да ги решат.“

Това, което е необходимо, е по-системен подход, каза Маккой. „Нуждаем се от по-добри политики за родителски отпуск, по-добри системи за обществена подкрепа за ранни грижи и образование, повече подкрепа за достъп до здравеопазване и хранене, за да се намалят общите нива на стрес“, добави тя.

„По-глобалното значение на нашето изследване е, че може да не сме в състояние да променим нивото на стрес, на което са подложени майката и детето“, казва тя. „Но проучванията показват, че чрез сравнително кратки интервенции, можете да насърчите родителите да имат различна нагласа за развитието на детето. Ако можем да помогнем на майките чрез интервенции да променят нагласата си, тогава това може да е по-достъпен начин за насърчаване на развитието на детето.“

От Лиз Минео Харвард
Дата 6 януари 2022 г.

Източник: https://news.harvard.edu
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова