Апраксия е термин за набор от неврологични разстройства, които засягат способността на човек да контролира фините и грубите двигателни умения, както и жестовете. Някои хора се раждат с апраксия, докато други я придобиват вследствие на мозъчно увреждане. Когато апраксията е придобита, тя може постепенно да се разреши от самосебе си, но хората, които са родени с апраксия, винаги се нуждаят от терапия за справяне със нея.

Апраксията може да засегне способността за движение на лицевите мускули или способността за движение на краката, стъпалата и пръстите на краката. Тя може също да повлияе и на комуникационните способности. Хората с апраксия, често не могат да извършват контролирано, целенасочено движение, въпреки че имат физическа сила, мисъл и желание за това. Смята се, че различните форми на апраксия произтичат от нарушения в париеталните дялове на мозъка.

Какво е речевата апраксия?

Речевата апраксия (AOS) е вид апраксия, която засяга конкретно способността за използване на езика, устните и челюстта за формиране и изговаряне на думи. Двата основни типа апраксия на речта са детска речева апраксия, когато състоянието е по рождение, и придобита речева апраксия, когато състоянието е резултат от мозъчно увреждане. Речевата апраксия може да има леко до тежко отражение върху хората с това състояние, което затруднява или всъщност прави невъзможна устната комуникация.

Речевата апраксия не е увреждане на развитието, въпреки че децата с детска речева апраксия често имат членове на семейството, които са били диагностицирани с обучителни затруднения и други комуникационни нарушения. Тя не е причинена от слабост или парализа на говорните мускули, а е вид неврологично разстройство.
Изследванията показват, че детската речева апраксия е по-често срещана при момчетата, отколкото при момичетата, но според някои проучвания, тази разлика може да се дължи и на предубеденост при диагностицирането, както сочат наблюдения при случаи на аутизъм.

Няма медицински тест за диагностициране на речева апраксия. Вместо това, специалистите по патология на речта и логопедите-специалисти изключват други състояния и търсят поредица от характеристики, свързани със състоянието. Детската речева апраксия не може да бъде надрасната и изисква последователни терапевтични сесии с логопед за лечение и контрол.

Признаци на речева апраксия

Изкривяване на звуци
Допускане на непоследователни грешки в речта
Трудност при намирането на правилните звуци или думи
Търсене на звуци (опити за намиране на точната дума или звук)
Бавен темп на речта
Допускане на грешки в тона, ударението или ритъма

Други показатели са:

Забавена или смесена доминантност на ръцете
Разстройство на сензорната обработка
Проблеми с фините двигателни умения
Забавена реч
Трудности при четене и писане

Как логопедите лекуват речевата апраксия?

Логопедите могат да работят интензивно с хора, които имат речева апраксия, за да подобрят комуникативните им умения. Много деца започват с три до пет сесии седмично.

Основните цели на лечението са планиране на движенията, необходими за произнасяне на звуци, като съответно тези движения да се направят по правилния начин и в точното време. Това обучение не включва укрепване на мускулите на устата, но включва говорни упражнения.

Част от използваните терапевтични техники са:

Тактилна стимулация: Поставяне на пръст върху устните, за се усети движението, което издават определени звуци
Визуална стимулация: Говорене пред огледалото
Слухова стимулация: Записване на звуци, които след това се слушат и възпроизвеждат.

Апраксия в класната стая

В класната стая учениците с апраксия имат специални нужди. Въпреки, че обикновено възприемат добре информацията и разбират инструкциите, те може да имат затруднения да покажат по ефективен начин какво са научили. Това може да бъде голямо разочарование за учениците. Децата с апраксия имат нужда от подкрепата на специалист в образователния процес.

В някои случаи езикът на знаците може да бъде полезен метод за комуникация. Важно е, да се опитате да използвате говорим език в допълнение към жестовете, ако детето може да говори. Други комуникативни техники включват използването на допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) под формата на нискотехнологични картинни табла или високотехнологични таблети.

Тъй като апраксията засяга всеки един човек по различен начин, преподавателите и родителите трябва да се стремят да намерят алтернативни начини, с които учениците да взимат участие в класната стая.

Ерготерапевтите и логопедите, работещи с ученици, могат да предоставят ценна информация за това как да се приспособят учебния процес и материалите в класната стая, за да се даде възможност на учениците да участват и да се чувстват по-удовлетворени. В допълнение към специфичните техники за подобряване и поддържане на речта, също така е важно на децата с апраксия да се осигури социална подкрепа, като например приятелски групи.

Заключение

Някои родители се страхуват, че децата им няма да искат да говорят, ако имат достъп до допълваща и алтернативна комуникация (ДАК), но няма доказателства в подкрепа на мита, че това пречи на вербалната комуникация. Всъщност едно проучване разкрива, че 89% от потребителите на допълваща и алтернативна комуникация показват повишено развитие на речта след въвеждането ѝ, като само при 11% е не е била наблюдавана промяна промяна, а 0% са показали намаляване на развитието на речта.

Ако детето ви няма друг избор освен да използва знаци или ДАК, или предпочита да използва тези форми на невербална комуникация, приемете начините, по които то може да се свързва с вас и света. Бъдете търпеливи и мили с него.

Радвайте се, че сега то има достъп до различни комуникативни методи и дайте всичко от себе си, за да научите езика на знаците, ако го използвате за общуване. Всичко е наред, дори ако може да общувате само с пръсти, като за начало. Ако се фокусирате върху това, което детето ви може да направи, вместо върху бариерите, пред които е изправено, ще изградите увереност и самочувствие у вашето дете. С това също ще му покажете, че го приемате и обичате.

Източник: www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Кристина Митевска
Photo credit: Freepik